Лицата на Ямбол: Симона Русчева

Скъпи читатели на ЯмболПРЕС,

От днес възобновяваме  рубрика си  „Лицата на Ямбол”. Продължаваме чрез  блиц-интервюта да представяме интересни и даровити хора от Ямбол – художници, фотографи, певци, актьори, поети, спортисти,  … Те ще отговарят на 15 въпроса. Нямаме претенции, че с тях ще изчерпим представянето им. По-скоро искаме да провокираме любопитството Ви и сами да потърсите останалото.  Надяваме се, че това не само ще ви докосне до творчеството, успехите и постиженията на представените личности, но ще ви даде и още един повод за гордост, че сте родени в града на богинята Диана.

Продължаваме със… 

Симона Русчева е „фигуративен художник, базиран в Лондон”, както се определя сама.  Родена е в Ямбол, а от осем години живее и твори в Лондон.  България е вдъхновението за творбите й в момента. Изследва теми и предмети от нашата култура, използвайки традиционни елементи като бродерия и керамични дизайни. Завършила е ямболската МГ „Атанас Радев”.  Рисува от шестнадесет годишна и има зад гърба си десетки изложби.

 

-Здравей! Какво видя днес в огледалото?

-Обикновено се поглеждам в огледалото сутрин след като стана. В бувален смисъл не видях почти нищо, понеже не си бях сложила очилата. В не толкова буквален видях себе си готова за нов ден, нови цели и нови начини за постигането им. Всяка сутрин носи в себе си идеята за началото, за нещо ново, разгъвайки пред нас целият ден, в който ние имаме възможността да бъдем себе си.

-Суетна ли си?

-По принцип не. Всеки художник обаче има някаква доза суетност спрямо работата си. Всеки един творчески акт, дали съзнателно или не, носи идеята за вътрешно задоволение, и по продължение – за външно одобрение. Когато ние създаваме нещо, това е подтикнато изцяло от въпрешната ни енергия насочена навън, това е изкуство под каквато и да е форма. След като тази енергия придобие материална форма, тя е изпълнила нашата вътрешна цел и следващото звено е да бъде оценена.

Откакто има социални мрежи хората са станали доста по-суетни, защото външното оценяване вече е много по-моментално и има конктетни измервателни стойности. Аз използвам всички мрежи и също понякога усещам адреналина от харесвания, коментари, споделяния на картините ми, колкото и да се опитвам да се абстрахирам от това, факт е че това е част от моя живот, която няма как да изолирам.

 Наскоро прочетох в интервю с известен съвременен скулптор, в което той казва, че Изкуството съществува само когато има кой да го оцени. Което неиминуемо изниква въпроса дали ако едно дърво падне и няма кой да го чуе, издава звук при падането?

Така че отговора ми на въпроса всъщност е по принцип не, но понякога да.

 

-Къде искаш да си сега?

-Точно, където съм. Последната година беше трудна за всички нас в много аспекти, но всъщност мога да кажа, че за мен имаше и доста положителни моменти. Начинът, по който се развива живота, ми дава една равносметка за това какво искам и къде искам да бъда.

-Какво те вдъхновява?

-Мога да кажа почти всичко. Намирала съм вдъхновение и идеи от всякакви безумни неща, но ще се спра на основните. Книги – изключителен източник на вдъхновение, може би най-големият за мен.. Книги и списания за изкуство разбира се са една част, но мога спокойно да включа научна фантастика, езотерика, антична история, приказки, дори някои книги за бременност и раждане.

Разбира се визуалното изкуство също е основен източник на вдъхновение, което за момента е малко ограничено почти изцяло виртуално или от книги, но все пак под една или друга форма консумирам ежедневно. Не се ограничавам с това какво гледам, имам определен вкус, но също така ме привличат и все по-необичайни за мен неща, които ми носят съвсем различен тип вдъхновение и идеи. Понякога вдъхновението идва от там, от където най-малко очакваш.

-Какво те кара да се усмихваш?

-Най-често моят син . Преди бях чувала, че всъщност децата са истинските учители на своите родители и съвсем спокойно мога да потвърдя това и то с усмивка.

-С какво не се разделяш?

-С интернет. Много голяма част от това, което правя е онлайн, така че трябва да съм почти постоянно на линия. Понякога е много изтощително и имам нужда наистина да се разделим за известно време, за да мога да продължа. Това е може би най-голямата част от ежедневието ми от доста време насам и има периоди когато всичко е много интензивно и това е истинска тренировка за моята собствена психическа издържливост и търпение.

–Последната книга, която те грабна?

-През последната година чета почти основно книги за бебета, възпитание, родители и т.н., което е изцяло нов дял литература за мен. Странно, но колкото повече чета по темата, толкова повече откривам за себе си и отговарям на въпроси, които дори не знаех че съм си задавала. Последната книга, преди да премина към по-горния тип литература, мисля че беше на Тери Пратчет поредицата за Тифани Сболки. Изключително много резонира с мен цялостната идея на поредицата и един от любимите ми цитати е от там – “Миналото трябва да се помни. Ако не знаеш къде си бил, не знаеш и къде си стигнал, а ако не знаеш къде си сега, не знаеш и на къде отиваш.”

-По-емоционална или по-рационална?

-Зависи в каква сигуация съм, опитвам се да балансирам между двете, но мисля че понякога емоциите надделяват над разума. По-скоро бих казала че съм интуитивна, отколкото емоционална или рационална, когато не съм сигурна за нещо или трябва да взема важно решение, се допитвам истински до себе си и знам че винаги е правилно.

-За какво не ти стига времето?

-За толкова много неща J Опитвам се да променя цялостната си настройка спрямо времето, понеже осъзнавам, че изхождайки от идеята, че времето „не ми стига“ то в крайна сметка наистина не стига. Най-добрият метод за момента, до който съм достигнала, е да определям всеки ден в началото на деня време за конктетни дейности, възможно най-реалистично подбрани, и да действам по тях. Така знам точно колко време ми е нужно за всяко едно нещо. Разбира се разсейването и губенето на фокус към определена дейност е това, което мисля че е основния фактор за не-достатъчно време. Също  така има огромен облак шум, телефон, инстаграм, имейли, и т.н., което води до затворения кръг имам време – губя време – нямам време. Така че наистина най-важното според мен е да успея да блокирам излишния шум и да се вглъбя в това, което правя на 100% успявам не само да свърша даденото нещо, но да го свърша и качествено.

Разбира се това не се случва винаги, има моменти когато шумът надделява J

 

-Какво би променила около себе си?

-Искам да изчистя всички негативни енергии около мен, особено хора. Това е едно от най-вредните неща, с което се сблъскваме всекидневно, и искам да изолирам и да отстраня възможно най-много. Все повече се убеждавам, че негативизма и неговият източник, бил той в нас самите или около нас, е нещо което единствено блокира и може да трансформира и най-добрите идеи в черна дупка.

-Най-голямото ти изкушение е …

-Изкушенията в съвремения ни живот са много голям процент от това, което виждаме и те не намаляват. В сегашния момент от живота ми не мисля, че мога да определя конкретно такова, понеже възпитавам в себе си желанието да не бъда изкушавана и вместо това да следвам пътя си. Това вътрешно убеждение изключва поддаването на изкушения до голяма степен, и в същото време ми позволява да упражнявам различни дейности напълно съзнателно без страх, че ще бъда въвлечена в тях.

-Мечтаеш за ..

-Много различни неща в голям диапазон от категории. Най-голямата ми амбиция относно работата ми е постоянно да се развивам и напредвам, подобрявайки практиката си и себе си като човек. Искам творбите ми да бъдат достъпни, ангажиращи и вдъхновяващи за другите. Нищо от това не би било постижимо без моето семейство и животът ми като част от това семейство, защото нито семейството нито изкуството е част от мен, която може да бъде отделно съществуваща от другата.

-По душа си…

-Истинска. Там не можеш и не искаш да лъжеш, защото е безсмислено, лъжеш единствено себе си.

-Трите думи, които те описват са …

-Скромна, лоялна и любяща

-Рисуването е …

 –Живот.  Самият акт на сътворение на нещо, което до момента е несъществуващо, е акт който вдъхва живот. Изкуството създава нови форми на живот, които са продължение на самия творец, като  те съдъжат и него в себе си. Всеки слой боя за мен оформя физическото присъствие на първоначалната идея като малко по малко я материализира и с това започва нейният живот. Не мисля че е възможно изкуството да бъде отделено от твореца, тъй като всички творения са част от твореца.