Лицата на Ямбол: Мария Димитрова

Коя е Мария?

Аз съм певица, композитор… въобще творческа личност. Изучавала съм пиано, завършила съм тонрежисура, но най-вече съм това, с което започнах – певица. Дълги години се занимавах с поп и джаз музика, но през последните години открих огромната си любов към българския фолклор. Смятам, че родният ми град Ямбол е изиграл важна роля за предпочитанията ми към странджанската и тракийска музика.

– Здравей! Какво видя днес в огледалото?
– Промяна. Животът ни е даден, за да променяме всички онези малки неща, които не харесваме у себе си и да се усъвършенстваме и за щастие смятам, че малко по малко успявам. Много често огледало са ни другите хора и трябва да се оглеждаме в точно това огледало всеки ден.

–  Суетна ли си?
– По-скоро съм рационален перфекционист, което на моменти е много тежко за мен и хората, с които работя, но винаги се отплаща добре накрая.

– Къде искаш да си сега?
– В слънчева къща в някое българско село с двор и спретната градинка, далеч от градския шум и напрежение.

Какво те вдъхновява?
– Вдъхновява ме всичко, в което има заложена мисъл за развитие на духа и изграждане на ценностна система у хората. Вдъхновява ме и красотата, независимо дали е сътворена от Бог, или от човека.

  Какво те кара да се усмихваш?
– Доброто във всичките му форми.

– С какво не се разделяш?
– С музиката. Когато започнах висшето си образование в София, за няколко години бях спряла да се занимавам активно с музика. Като се обърна назад към този период, виждам себе си като съвсем друг човек. Все едно частицата от мен, която ме прави тази, която истински съм, липсва.

Последната книга, която те грабна?
– Тетралогията на Талев – Железния светилник. Първата книга ми беше изключително интересна още в училище, но препрочитайки я сега, я осъзнавам по съвсем различен начин. Така напоследък се връщам към книги, филми и дори песни, които в сегашния етап от живота ми придобиват съвсем различен смисъл, отколкото са имали когато съм била още дете.

По-емоционална или по-рационална?
– Като повечето жени съм много емоционална, но се стремя разумът да взима превес над емоциите, защото те сами по себе си не са добър съветник.

За какво не ти стига времето?
– Имаше период, в който времето не ми стигаше буквално за нищо, но за щастие той отмина и сега времето може да ми стига за всичко, стига да успея да си го разпределя правилно. Бих казала, че това е постижимо за всеки, който е намерил в работата си своята същност. Знаете мисълта на Конфуций: „Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си.“ Значи ще имаш време за всичко, което обичаш.

– Какво би променила около себе си?
– Мисля, че нещата, които ни пречат да бъдем щастливи са безхаберието, омразата, завистта, безотговорността, отчаянието, неразумието. Открих, че аз мога да влияя на хората чрез своята музика и се опитвам да внеса в деня им поне малко успокоение, надежа, вяра и красота, които да им помагат да се борят срещу всички тези пречки. Но борбата и промяната стават у човека, т.е. отвътре навън. Човек трябва да промени първо себе си, за да промени и света.

 – Най-голямото ти изкушение е …
– Ароматът на прясно изпечен хляб.

– Мечтаеш за …
– Мечтая за две като че ли противоположни неща. Първото е голямата сцена, която твърде много вече ми липсва. Хората, прожекторите, музиката, емоциите… А второто е за онази слънчева къщичка със спретнатото дворче в тихото селце.

– По душа си…
– Музикант, интроверт, романтик, творец

–  Трите думи, които те описват са …
– Упоритост, перфекционизъм… песен

–  Музиката е …
– Вълшебство. С нея трябва да се внимава, защото всяко мощно оръжие в неправилните ръце може да има пагубни последствия. Правилно поднесена обаче, тя те извисява, одухотворява, мотивира, влюбва. Тя е нежност, красота. Тя е моят живот.