Лицата на Ямбол: Мария Димитрова

Коя е Мария?

Аз съм певица, композитор… въобще творческа личност. Изучавала съм пиано, завършила съм тонрежисура, но най-вече съм това, с което започнах – певица. Дълги години се занимавах с поп и джаз музика, но през последните години открих огромната си любов към българския фолклор. Смятам, че родният ми град Ямбол е изиграл важна роля за предпочитанията ми към странджанската и тракийска музика.

– Здравей! Какво видя днес в огледалото?
– Промяна. Животът ни е даден, за да променяме всички онези малки неща, които не харесваме у себе си и да се усъвършенстваме и за щастие смятам, че малко по малко успявам. Много често огледало са ни другите хора и трябва да се оглеждаме в точно това огледало всеки ден.

–  Суетна ли си?
– По-скоро съм рационален перфекционист, което на моменти е много тежко за мен и хората, с които работя, но винаги се отплаща добре накрая.

– Къде искаш да си сега?
– В слънчева къща в някое българско село с двор и спретната градинка, далеч от градския шум и напрежение.

– Какво те вдъхновява?
– Вдъхновява ме всичко, в което има заложена мисъл за развитие на духа и изграждане на ценностна система у хората. Вдъхновява ме и красотата, независимо дали е сътворена от Бог, или от човека.

–  Какво те кара да се усмихваш?
– Доброто във всичките му форми.

– С какво не се разделяш?
– С музиката. Когато започнах висшето си образование в София, за няколко години бях спряла да се занимавам активно с музика. Като се обърна назад към този период, виждам себе си като съвсем друг човек. Все едно частицата от мен, която ме прави тази, която истински съм, липсва.

– Последната книга, която те грабна?
– Тетралогията на Талев – Железния светилник. Първата книга ми беше изключително интересна още в училище, но препрочитайки я сега, я осъзнавам по съвсем различен начин. Така напоследък се връщам към книги, филми и дори песни, които в сегашния етап от живота ми придобиват съвсем различен смисъл, отколкото са имали когато съм била още дете.

– По-емоционална или по-рационална?
– Като повечето жени съм много емоционална, но се стремя разумът да взима превес над емоциите, защото те сами по себе си не са добър съветник.

– За какво не ти стига времето?
– Имаше период, в който времето не ми стигаше буквално за нищо, но за щастие той отмина и сега времето може да ми стига за всичко, стига да успея да си го разпределя правилно. Бих казала, че това е постижимо за всеки, който е намерил в работата си своята същност. Знаете мисълта на Конфуций: „Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си.“ Значи ще имаш време за всичко, което обичаш.

– Какво би променила около себе си?
– Мисля, че нещата, които ни пречат да бъдем щастливи са безхаберието, омразата, завистта, безотговорността, отчаянието, неразумието. Открих, че аз мога да влияя на хората чрез своята музика и се опитвам да внеса в деня им поне малко успокоение, надежа, вяра и красота, които да им помагат да се борят срещу всички тези пречки. Но борбата и промяната стават у човека, т.е. отвътре навън. Човек трябва да промени първо себе си, за да промени и света.

 – Най-голямото ти изкушение е …
– Ароматът на прясно изпечен хляб.

– Мечтаеш за …
– Мечтая за две като че ли противоположни неща. Първото е голямата сцена, която твърде много вече ми липсва. Хората, прожекторите, музиката, емоциите… А второто е за онази слънчева къщичка със спретнатото дворче в тихото селце.

– По душа си…
– Музикант, интроверт, романтик, творец

–  Трите думи, които те описват са …
– Упоритост, перфекционизъм… песен

–  Музиката е …
– Вълшебство. С нея трябва да се внимава, защото всяко мощно оръжие в неправилните ръце може да има пагубни последствия. Правилно поднесена обаче, тя те извисява, одухотворява, мотивира, влюбва. Тя е нежност, красота. Тя е моят живот.