Екипът на Превантивно-информационен център към Общински съвет по наркотични вещества към Община Ямбол стартира провеждането на лекционна кампания по случай Световния ден на психичното здраве (10 октомври) в учебните заведения на територията на град Ямбол. Първите беседи на специалистите бяха в ПГ „Васил Левски“, ОУ „Любен Каравелов“ и ПТГ „Иван Райнов“. На учениците бе изнесена кратка лекция „Как и защо е необходимо да се грижим за психичното си здраве?“, бе проведена и дискусия с всеки един клас.
На учениците бяха поднесени информационни табла за 4-те вида хормона на щастието и списък с препоръчителна литература по тематиката за психичното здраве.
Идеята на Денят на психичното здраве е да се привлече общественото внимание към проблемите на хората с психични заболявания и въобще към психичното здраве. Неслучайно в редица държави този ден преминава под мотото “Няма здраве без психично здраве.” По данни на Световната здравна организация над 450 млн. души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства – 11.4% от населението, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) – 6.2%, злоупотреби с вещества – 3.3 %. Статистиката показва, че у нас по-често боледуват жените, освен това те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете. По възрастови групи най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата от 20 до 34 години. За съжаление все по-рядко хората с подобни проблеми се обръщат за помощ. Има фина, но ясна разлика между стреса и тревожността. И двете са психични състояния, но стресът е следствие от външна причина, която специалистите наричат стресор. Хората, които са под стрес изпитват психически и физически симптоми, като раздразнителност, гняв, умора, мускулни болки, могат да имат проблеми с храненето и нарушен сън.
Тревожността, от друга страна, се причинява от персистиращи (т.е.) постоянни, прекомерни тревоги, които не изчезват дори при липса на стресор. Тревожността води до почти идентичен набор от симптоми като при стреса: безсъние, затруднена концентрация, умора, мускулно напрежение и раздразнителност. Както лекият стрес, така и лекото безпокойство реагират добре на сходни механизми за справяне. Това са повишаване на физическата активност, подобряване на храненето, чрез разнообразна диета и добра хигиена на съня. Тези три механизма физическа активност, хранене и сън са добра отправна точка, но има и други механизми за справяне. Ако стресът и тревожността не реагират на тези техники за управление или ако чувствате, че ежедневното ви функциониране или настроение е засегнато, помислете за разговор със специалист по психично здраве, който може да ви помогне да разберете какво изпитвате и ви помогне с допълнителни насоки за справяне. Психологът може да ви помогне да определите дали може да имате тревожно разстройство и при необходимост да ви насочи към консултация с психиатър.
You must be logged in to post a comment.