„Истински истории“

Областен информационен център – Ямбол издаде брошура с „Истински истории“. Тя е подготвена и издадена по повод 60 години от съществуването на Европейския социален фонд и инвестициите в хората. ЕСФ е основният инструмент на Европа за подпомагане на работни места, за оказване на помощ на хората при намиране на по-добра работа и за гарантиране на по-справедливи възможности за работа за всички граждани на ЕС.

В брошурата са включени два разказа, които са художествена интерпретация на споделеното от реални хора, ангажирани в проекти, финансирани от ЕСФ. Целта на срещата на екипа на ОИЦ-Ямбол с тях, както и с представителите на общински администрации и центрове, изградени по проекти със средства от ЕСФ е да бъде показана в чисто човешки план ползата от прилагането на Фонда в България.
Във включените в брошурата два материала са използвани действителни разкази на ангажираните в ,,Център за услуги в домашна среда” социални помощници и асистенти в град Болярово и на екипа от социални работници и психолози от Комплекс за социални услуги за деца и възрастни, град Ямбол.

Днес Ви представяме първия разказ.

Да финансираш живот 

Намираме ги сгушени на своите столове, жени на различна възраст. Някои излъчват мекотата и неопитността на младостта, на други животът е наслоявал с четката си пластове май-чини тревоги, женски трепети, разочарования, грижи и простичкото житейско примирение с предизвикателствата на битието.
Изучаваме ги внимателно, изучават ни и те от своите редици, строени чинно сякаш за някаква словесна битка, но очите им светят с онази детска закачливост на неподправено любопитство.
Всички те са социални асистенти, лични асистенти и домашни помощници по проект на община Болярово „Независим живот за жителите на община Болярово“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. Настоящият проект доразвива съществуващия център за услуги в домашна среда, създаден по проект ,,Взаимопомощ в общността“ по ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2013-2017г.

В проекта са трудово ангажирани 49 лица в активна възраст на позициите Личен асистент, Домашен помощник, Социа-лен асистент, които оказват подкрепа за лична помощ, комунално-битови дейности и подкрепа на социално включване в дома на потребителите. Специализираните медико-социални услуги са изпълнявани от медицинска сестра, рехабилитатор, психолог, управител и социален работник.
По проекта е осигурена дългосрочна подкрепа в домашна среда и предоставяне на интегрирани услуги за 130 лица с ув-реждания и хора над 65 г. с ограничения и невъзможност за са-мообслужване, живеещи в малките населени места на територия-та на общината.
Подхващаме плахо своя разговор, сякаш първите думи са малък разузнавателен отряд, тръгнал на проучване зад барикади-те с кашони от материали и списъци, където ни поглеждат със своите чисти и усмихнати очи тези жени.
През цялото време не ме оставя усещането за някакъв контраст от суровост и непоколебимост , наслоила се по извивките на лицата и някаква озареност , свенливост и чистота в погледите им. Постепенно разговорът ни увлича и всичко си идва на мястото, парченцата от пъзела се нареждат с всяка разказана история.
Най-големите им страхове – да не свърши ,,Програмата“. Как ще се разделят с възрастните и безпомощни хора, за които се грижат. На кого ще ги оставят. Кой ще им помага.
В тревогите, които споделят с нас за бъдещето на ,,Програмата‘‘ сякаш не стои на дневен ред препитанието, а отговорността за техните ,,дядовци“ и ,,баби“.
Постепенно тревогата за съдбата на тези хора завладява и нас и потопили се в колективния им разказ, ни се приисква да можем да им обещаем, че всичко ще е наред и занапред ще могат да бъдат опора на същите и други самотни стари хора, оста-нали в празните къщи в заника на своя живот.

Гинчето
Заразителен е смехът на тази жена. В него няма и сянка от горчивина и те увлича и теб, без да разбереш, че се смееш, а всички несгоди ти изглеждат поносими и леки.
,,Никога не съм отишла и да седя… все с радост, с усмивка и с желание отивам да видя бабите… какво става с тях. Ко-гато се подаде на балкона моята баба и ми махне, колкото и работа да имам, всичко оставам. Има нужда жената. Тя, ако няма нужда, няма да ме повика… и тръгвам.“
Думите ѝ звучат в главата ми с някаква простота и свен-ливост на хората, които не осъзнават своята самоотверже-ност и за които да откликнеш на човек в нужда е нещо напъл-но естествено.
Докато къдрите ѝ немирно се полюшват при всеки изблик на смях, Гинчето, вече прекрачила мислените барикади, подхваща своята история:

Кака Иринка
След накъсания разказ на човек, емоционално пропит с тази история, разбираме, че кака Иринка не е с лека съдба. Изгубила е мъж и син. Останала е сама в дом, до скоро огласян от гласовете на любими хора. Изгубила е смисъла и желанието да живее. До срещата ѝ с Гинчето, неин социален асистент.
,,Беше се отчаяла… на умиране беше. Преди да сложат ,,Програмата‘‘, един ден я срещам до магазина, не може да си иде. Ама како Иринке, да нямаш затруднения? Е, ами той животът си е такъв, дай да ти помогна. Заведох я до вкъщи. После по ,,Програмата‘‘ ми даде задачи. Вика, ако можеш да ми помогнеш… Мога, мога… Та, маслинки ѝ купувах, казвам ѝ това ще ядеш, онова. Няма, животът продължава… Ти чака, чака да умреш и не умираш. Ни мъжът няма да се върне, ни синът. Ами ставай и почвай.
Сега вече хората от блока като ме видят във входа и викат ,,Гино, пак ли дойде, тя вече се оправи“. Като ме видят ме питат ,,Абе на теб все толкова ли ти е смешно?“
,,Ами како Доре, трябва да ги посрещна с любов…трябва да дадеш на човека обич. Трябва да му кажеш някоя новина, смешка…хич не ми е понякога до смешка…ама какво да правя…‘‘
Докато накъсаният топъл смях на Гинчето се загнездва трайно в нас и надборва всякаква тъга по нейните заглушени зад смеха лични тревоги и болка, в душата на жената до нея се е зародил и вече се излива разказът за:

Жената с главоболието
,,Моята жена е самотна, тя не иска новини, не иска компания, все я боли главата… Почна да ѝ разказвам нещо, вика ,,спри, не ми разказвай, отивай в двора и копай, дворът е пълен с трева.“ И аз излизам навън и така ми минава денят…
Загубила е мъжа си и двете си деца… Тежък е бил животът ѝ.
Чака ме все на вратата. Да дойда. Така си и свикнахме с нея, така си я караме.“

Момичето с дядовците
След окуражителното подканяне на жените с плаха усмивка започва разказа за своите дядовци съвсем младо момиче. Слабичкото му лице със събрана небрежно коса на конска опашка се озарява, сякаш пред погледа му застават неговите трима дядовци, всеки със своя колоритен характер. Представяме си ги и ние-дядото картоиграч, а зад гърба му надничат в тестето младите очи на девойчето.
Пъргавите пръсти оправят самотните стаи на тези осиротели мъже, били някога закрила и опора за жени и деца, а сега оставили се доверчиво в крехките ръце на момичето.
,,Не ми тежи… дали работата ще е много или малко. По-лесно ли… с всички е по-лесно, да ти кажа.“
Някак без преход от историята с дядовците вече в ясносините очи на жената до мен се е зародила друга история:

Баба Пенка и смъртта
,,Един път викам на моята баба Пенка: ,,Трябва да излезем навън на разходка, да седнем на пейката, да ти чета художествена литература…“
Тя казва така: ,,Мене книги и литература не ми трябват, ами ми кажи дали някой е умрял тука, в Болярово…“
След бурния смях на жените за първи път настава внезапно затишие… Сякаш тези хора имат някаква невидима за нас вътрешна комуникация, но се досещаме какво витае в малката уютна стая – смъртта.
,,Най-тежко е когато гледаш някой и той почине… свикваш с един човек и после го губиш… После взимаш друг човек, да помогнеш и на него и така…“

Мълчанието, наситено с емоции и някакво усещане за смисъл, за чистота и духовност обзема и нас. Мълчим по целия път на връщане.
От информацията за проекта, дейности, финансиране и факти, с които сме тръгнали на път не е останало нищо след сре-щата с жените.
Блъскат се противоречиви мисли и чувства, но преобладаващото е много простичко и приятно, и то е свързано с човечността. Зад пластовете дейности и разходи стоят много чисто човешки емоции, мислим си, стои смисъл, приятелство и финансиране в човешки живот.