Мария Качулева
На 12 декември 2014 г. филмовата компания „20th Century Fox“ пусна по екраните на света филма на Ридли Скот „Изход: Богове и царе“. В него е екранизирано едно от трите най-известни библейски чудеса – разделянето на Червено море от Мойсей. В образа на Пророка се превъплащава забележителният актьор Крисчън Бейл. Но чудо, което извършва, е показано далеч по-различно от начина, по който го е изобразил Сесил Демил половин век по-рано в своя класически филм от 1956 година наречен „Десетте Божи заповеди“. Чарлтън Хестън, който изпълнява ролята на Мойсей в този филм, ефектно „разделя“ морето на две огромни водни стени, между които народът на Израел преминава на отсрещния бряг. Армията на фараона, хвърлена след тях на колесници, потъва веднага щом Мойсей повелява морските води да се съберат отново.
Според Ридли Скот, известната легенда пресъздадена от него е описана по-реалистично, защото на Мойсей не се налага да се уповава на чудната намеса на Бога. Но според мен екранизацията на Сесил Демил в този епизод е значително по-впечатляваща и смятам, че с много по-малко технически средства и без компютърна обработка на сцените екипът постига изумително въздействащ резултат.
С името на Мойсей се свързват редица чудеса, най-голямото от които е разделянето на Червено море на две, докато бягал с народа си от египетски плен. На иврит името му се произнася Мошѐ и означава, „изваден (спасен) от вода. Той е библейски пророк и религиозен водач, почитан от три религии – юдаизъм, християнство и ислям. Онези,които са ходили в Турция и са посетили остатъците от храма на Артемида в близост до Ефес, вероятно си спомнят, че ескурзоводите посочват в ляво от него три сгради: християнската черква, наречена „Пророк Иса“ – турският вариант на името на Иисус Христрос, джамията „Пророк Муса“ – турският вариант на името на Мойсей и Синагога, разположени на трите върха на равностранен триъгълник. И това е единственото място, където християни, юдеи и мюсюлмани заедно изповядват всеки своята религия.
На Моисей се приписва авторството на Петокнижието – първата основна част от Библията в Стария завет. Той остава в библейската история като вестител на монотеизма във времена, когато светът се кланя на стотици езически божества и култове. Походът на Моисей е най-загадъчната и впечатляваща история от Библията.
В продължение на много години не спират дебатите за това, дали описаните в Библията събития са легенди и дали може да им се вярва. Някои изследователи твърдо вярват, че така Бог е помогнал на избрания от него народ да достигне обетованата земя,а всякакви съмнения относно библейската истина са чист атеизъм и богохулство. Истинските атеисти виждат в библейските разкази притчи,а за чудесата търсят научни обяснения. За тях чудото е просто нещо непознато, неизследвано, освен, ако не е една красива измислица. Едно от тези библейски събития е изходът на евреите от Египет. В Библията се казва, че египетският фараон Аменофис ІІ (по-известен като Аменхотеп ІІ) от ХVІІІ династия, първоначално се съгласил евреите да напуснат Египет, но внезапно си променил мнението и заповядал на армията да ги върне. Тогава Господ извършил чудо: разделил Червено море на две части, евреите преминали и се спасили. След това отново съединил морето, което погълнало египетската армия.
Учените отдавна търсят обяснение на това чудо. Преди няколко години, американски експерти построиха математически модел, който доказва, че разделянето на морето наистина би могло да се случи. Ако над плитки води в продъджение на 12 часа духа много силен вятър, както по време на торнадо, водата лесно би могла да се отдръпне и да се появи твърда земя, която да пропусне бегълците. Когато вятърът утихне, водите се връщат на мястото си и биха погълнали преследвачите. Феновете на това обяснение смятат, че самият Моисей е имал още едно предимство пред гонителите си – живял е в този район и е знаел много добре местата, където керваните са пресичали водите в определените дни на отливи. В същото време жреците на египетския фараон, познавали добре мястото, където Нил се влива в Средиземно море, но там приливите били рядкост и никой от водачите на египетската армия не подозирал колко опасни могат да бъдат. Така обяснява легендата д-р Паркър, бивш главен учен на американското Национално управление по изследване на океаните и атмосферата. В подкрепа на тази теория изтъква още, че през 1798 г. Наполеон Бонапарт с малък отряд войници на коне пресекли Суецкия залив в северната част на Червено море, което се било отдръпнало. Съвсем различна е интерпретацията на чудото, във филма на режисьора Ридли Скот „Изход: Богове и крале“. Според нея земетресение е предизвикало цунами и внезапно отдръпване на водата. Брус Паркър обаче казва, че тази аномалия може да продължи не повече от 20 минути,време крайно недостатъчно, за да премине толкова голямо множество от хора.
В продължение на няколко века учени от цял свят не спират да търсят потвърждение на случката с разделянето на Червено море и по всичко изглежда, че най-после са открили доказателство.
Известният професор и ръководител на група подводни археолози Абдел Мухамед Гадер от Кайро съобщи преди няколко години,че в Суецкия залив,на 50 км от пристанището на град Раз Гариб са намерени фрагменти от около 400 скелета на мъже във военно снаряжение от епохата на фараоните от ХVІІІ династия на Древен египет! Според експерти армията е била огромна, екипирана с невероятно по качество и количество оръжия и доспехи на египетски воини датирани към 15-ти век преди Христа.
Открити са били майсторски изработени колесници и много скелети на коне.Артефактите били точно там,на дъното на Суецкия канал, където според Библията евреите, водени от Мойсей, са успели да преминат.Според експерти, това може да се смята за първото твърдо доказателство, че описаното в Библията са исторически доказани факти! Тази находка буквално разтресе света на археологията и на религията и доказа, че библейското събитие трябва да се приема „за чиста монета“, тъй като няма никакво обяснение как на дъното на Суецкия залив са попаднали толкова много човешки останки и артефакти. Очевидно те не са загинали при корабокрушение, защото на мястото нямало следи от плавателен съд. Най-новите данни от проучванията подкрепят тази история. Но засега само предпазливо ни съобщават, че тази находка с висока степен на вероятност, може да бъде приета за потвърждение на библейската история за Мойсей и разделянето на Червено море!
И тук идва наистина изумителната част!Според учените тези войници са загинали, докато са били на суша! Причината за гибелта им е срутването на огромно количество камъни и пясък. Подобни доказателства според океанолозите се наблюдават при удар от цунами, което означава, че са били внезапно залети от приливна вълна,докато са преминавали по суша, която винаги се е намирала дълбоко под водите на морето!
От написаното за Мойсей се знае, че той бил третото дете на Аврам и Йохаведа. Родил се около 1550 г. преди Рождество Христово, когато унищожаването на евреите в Египет стигнало до най-високата си точка. Фараонът тогава, Тутмос І (1557-1501 г. пр. Хр.), издал заповед да бъдат убивани при раждане или хвърляни в Нил новородените мъжки еврейски деца. Целта на масовото изтребление била да се намали популацията на чуждия народ, станал опасен за властта. Но Йохаведа сложила Моисей в една кошница и го пуснала в тръстиката край брега на Нил. Там младенецът бил намерен от фараоновата дъщеря. Тя го осиновила и му дала името Мойсей, което означава „от вода изваден“.
Според Библейското предание 40 години след като пораснал Мойсей се занимавал със скотовъдство,но един ден Бог го призовал да стане водач на еврейския народ. Както пасял стадото си, Мойсей видял един горящ, но неизгарящ храст къпина и чул гласа на Бог, който му казал: „Видях страданията на Моя народ в Египет и чух вика му от жестоките разпоредници. И тъй върви! Ще те пратя при фараона, за да изведеш Моя народ из Египет!“ (Изх. 3:7-10). Послушен на Божията воля, Моисей се разделил със семейството си и тръгнал към Египет. Там се срещнал с брат си Аарон,който говорел от негово име, защото Мойсей тежко заеквал. Отишли при фараона Аменофис ІІ, който се разгневил и отхвърлил искането им да бъде разрешено на евреите да излязат от египетски плен. И хората изгубили надежда, че ще бъдат избавени от робската си неволя. Мойсей също започнал да губи вяра, че мисията му ще успее. Тъкмо тогава по Божия повеля се заредили в Египет десет природни бедствия. Но едва след последното – умъртвяването на всичко първородно в Египет – било позволено на еврейския народ, воден от Мойсей и брат му Аарон да напусне страната на фараоните. Около 600 000 израилтяни се отправили на път като взели със себе си и своите овце, кози и говеда. Преди да си тръгнат,поискали от египтяните дрехи и различни вещи направени от злато и сребро. Египтяните били толкова уплашени от последното бедствие,че им дали всичко което пожелали, но после Аменофис ІІ размислил и наредил на войската да настигне и избие всички израилтяни. Египетските колесници препуснали на юг към Пихахирот по пътя към Червено море след Мойсей и израилтяните тръгнали към планината Синан да търсят Ханаан,Обетованата земя , която им обещал Бог.
По пътя за Синай и с Божия помощ Моисей направил няколко чудеса .Горчивата вода при Мерра превърнал в сладка и годна за пиене, което е доста трудно за обяснение.Както и следващите две. Насред пустинята изпросил от Бог храна за народа – пъдпъдъци и манна. При Рафидим ударил с жезъла си една скала и от нея потекла вода.Господ често се явявал на Моисей на планината Синай. Там му дал и Десетте заповеди и много други наредби и закони.Къде се е намирала тази планина днес също е обект на проучвания и спорове. Локализацията на Синай е важна, тъй като тя е отправна точка къде е извършил Моисей разсичането на морето на две.
Библията дава две синонимни имена за Божията планина – Хорив и Синай. Според класическите исторически разкази легендарната планина е била най-високата в околността. Това гласи описанието на еврейско-римски историк Йосиф Флавий. Описанието на Филон, пак от I век, също я споменава като „най-високата и най-свещената планина в тази област“. Къде обаче е била тази област и коя е тя? Поддръжниците на преминаването на Червено море в залива Акаба посочват думите на новозаветния апостол Павел, който споменава „планината Синай в Арабия“ (Галатяни 4:25). По същия начин те посочват, че планината Синай е свързана със земята Мадиам (Изход 2-3). А Мидиам се намира в съвременна Саудитска Арабия. На Синайския полуостров,верига от вулканични планини също наричани Синай,се свързват с легендата за „дим и огън“ при всяко появяване на Бог пред Мойсей и с горящия малинов храст.
Обикновено, когато се говори за Мойсеевия завет, средностатистическият българин неправилно отнася към него само Десетте божи заповеди,наричани още „Плочите на Откровението“. Това са две каменни плочи известни като „скрижали“ с изписани върху тях Десетте Божи заповеди. Тях Моисей получава от Бог в планината Синай (Изход 1-8).
В Библията се разказва още,че когато Бог дал на Мойсей каменните плочи с неговите заповеди му наредил да изработи сандък от акациево дърво, дълъг 2,5 лакътя (1,25 м), висок и широк по 1,5 лакътя (0,75 м) и да го нарече Кивот. Отвън и отвътре да го облицова с тънки златни листове. Според съвременните изчисления сандъкът е тежал около 300 килограма.Всъщност Мойсеевият завет съдържа много повече заповеди. Той по същество е цял Кодекс от закони с 613 правила, заповеди или забрани.Евреите го наричат „Тора“, термин, който означава право, но и преподаване.Съдържанието на Тората е разказано в Петте книги на Мойсей.
От друга информация,която можем да получим от Библията, се разказва, че Ковчегът, в който се съхраняват каменните плочи със заповедите, дадени от Бог на Мойсей за Израилевите синове,бил пренасян от волски впрягове или от левити (еврейски свещенослужители) с помощта на пръти, прокарани в четири златни халки, монтирани в краищата му. Изследователите не са наясно, защо ковчегът е тежал толкова много, ако там са се съхранявали само Божиите скрижали.И защо приближилите се до Ковчега умирали мъчително,а телата им се покривали с язви. Само левитите, които го носели и били облечени в специални дрехи, запазвали живота си.Някои учени смятат,че в него е имало силно радиоактивни материали.
Свещеният Кивот се намирал първоначално в „скиния на събранието” наричана още „скиния на свидетелството”, шатра построена от Мойсей.В Библията е описано подробно как изглежда самият сандък за съхранението му и капака с двата херувима, които гледат един към друг. С едното си крило те покриват краката си,а с другото покриват лицето си (Изход 25: 18 – 22). Някои изследователи предполагат, че е имало два кивота: един временен дървен,скован от Мойсей, и друг златен, изработен впоследствие.За първи път Кивотът бил прибран в Йерусалим,в малка стая без прозорци,наричана „Светая Светих“. Едно понятие наследено от древността,което и до днес се използва във всички езици понякога без да знаем произхода му. При разрушаването на Соломоновия храм в Йерусалим през 587 г. пр.н.е. Кивотът изчезнал и оттогава съществуват множество хипотези и спекулации относно неговата съдба и местоположение.Има предположение, че се намира в черквата „Св Сион“ в Етиопия.Наистина, в етиопския епос има описание на това как Бог наредил да се направи истинския Ковчег от злато и да бъде пренесен в Етиопия. Твърди се пак там, че през 1936-1941 година, когато страната е окупирана от италиански войски, Кивотът бил пренесен във Ватикана и до ден днешен се съхранява там скрит от света.
И този факт повдига въпроса къде всъщност се намира Кивотът с Божиите скрижали? В пещера близо до Йерусалим, в град Аксум – Етиопия или във Ватикана?
Е, това никой не знае и вероятно ще си остане една от вечните тайни на света.Знае се обаче,че той е изключително мощно оръжие,което има бърз и многообхватен унищожителен ефект. Дори да не е разказана от майстор като Стивън Спилбърг, дори и без харизмата на Харисън Форд, истинската история на изчезналия кивот е изключително интригуваща и продължава да вълнува хората по целия свят.
Американецът Рон Уайът през 1982 г. направи сензационното изявление, че е открил Кивота. След тригодишни разкопки на мястото, наречено Голгота в Йерусалим , изследователят бил успял да стигне до пещерата на пророк Еремия. На 6 януари 1982 година най-накрая, според разказа на учения, открил вертикална цепнатина,която водела към подземна галерия. Под насоченият лъч светнала облицована със злато маса с релефни украшения по края. Точно под цепнатината се намирал саркофаг с разцепен на две части капак толкова близо до тавана, че било невъзможно да се надникне вътре. Ученият бил твърдо убеден, че е открил Ковчегът на завета. Дали това са само фантазии, или опит за евтина сензация? Рон Уайът умира пред 1999 година,без да извади находката и отнасяйки своята тайна в гроба.
Друга версия лансира Меир Иехуда Гетц, главен равин на Западната стена в Йерусалим. Докато ръководел изграждането на нова Синагога зад Западната стена през 1981 година работници попаднали на останки от стената на Първия храм. По тези останки извиканите археолози се ориентирали за местоположението на т.нар. „Светая Светих“ където трябва да се намира Кивотът. След година и половина разкопки екипът на равин Гетц най-после открива стая, запълнена с пръст и отломки.Но преди да я разчистят и въпреки старателно пазената тайна за тези разкопки, мюсюлманите някак си научават, че евреите са на път да открият Ковчега на завета и изпращат тълпа, която да осуети действията на археолозите.
Най-правдоподобна изглежда версията на археолога Греъм Ханкок, който твърди, че Кивотът се намира в Аксум, Северна Етиопия,смятан за най-свещения град на тази страна. В превод от гръцки Етиопия означава “страната на хората с обгорени лица”. В миналото тази легендарна земя се е наричала Абисиния. С нея са свързани такива исторически личности като Савската царица, цар Соломон, техният син Менелик, който управлявал страната под името цар Давид. Според легендата именно той донесъл в Абисиния Свещения Кивот на завета и скрижалите на Мойсей.
Днешният град Аксум представлява неголямо провинциално градче. Освен със своите древни светини, той е известен още и с това, че последният етиопски император Хайле Селасие е издигнал тук най-големия православен храм в Африка – така наречения Нов храм, посветен на Дева Мария. В него се пази икона, на която е изобразен Менелик, който успял да открадне и изнесе Кивота.Специално за него Византийският император Василий построил църквата “Дева Мария Сионска”. Преди около 40 години Ковчегът бил пренесен в неголям параклис в съседство. В него било позволено да влиза само посветен монах, заклел се да пази Ковчега и наречен Пазителят на Кивота.Неговата длъжност била пожизнена, а преди смъртта си Пазителят сам избирал своя приемник.
Когато Греам Ханкок пристигнал в Аксум, монахът пазител в параклиса му разказал историята, Археологът се поинтересувал дали тази легенда е истина, на което той отговорил: “Това не е легенда, това е самата история“. За съжаление никой все още не е могъл да надникне под капака на Кивота и да провери дали е истина казаното от Пазителя тогава.
Няма доказателства за това,че и днес Свещеният Кивот съществува.Дори в Библията Пророк Йеремия твърди,че Кивотът вече е ненужен, тъй като договорът, с който били свързани израилтяните бил заменен от „нов договор“, основан на Исусовата жертва,и това е Новият Завет.Сам по себе си е много малко вероятно Кивотът да съществува някъде.По-скоро той е фикция,която ни вълнува и ни прави малко по-добри заради предполагаемите Божи заповеди,които вярващите изпълняват стриктно. Поколения наред и век след век религиозни общества,историци,археолози,политици,държавници и цели армии преравят земята и търсят „изчезналия Кивот“.По темата са изписани стоици страници художествена литература ,в която обаче основни герои са не друг,а рицарите тамплиери и техните наследници – илюминати,масони и йоанити.Ще спомена заглавията на две книги,които все още могат да се намерят на книжния пазар у нас.
„Изгубените тайни на Свещения кивот“ от Лорънс Гарднър хвърля нова светлина върху загадката за легендарната му сила.Докато изследва розенкройцерските архиви във връзка с видни ядрени физици, Лоранс Гарднър проследява изпълненото с приключения пътешествие на Ковчега на завета от Синай до Ерусалим и проучва удивителното му свойство да превръща златото в бял прах, върху който не влияе гравитационното поле. Това древно познание е в основата на древноегипетския ритуал за преминаване на фараона в Отвъдния свят и е пряко свързано с пирамидите, а днес се използва без много разгласа в новата наука за манипулиране на континуума пространство-време.
През 2007 г. на българския читател бе предоставена книгата на Патрик Бърн,активен масон с повече от 30-годишно членство във Великата английска ложа, „Свещеният Кивот“, в която той извършва смайващо разследване на една хилядолетна конспирация и излага теорията си.Според нея Свещеният Граал всъщност е препратка към Свещения Кивот пренасян и пазен векове наред от тамплиерите и техните наследници.В проучването си използва шифри, геометрични измервания, астрономия и дори познания по кабала и нумерология. Открива кодирани послания за присъствието на Кивота единствено в масонските ритуали и в картините на Леонардо да Винчи, но най-ценните указания според него се намират в творбите на френския художник Никола Пусен (1594-1665). Проследява местата, където предполага,че е пазен Свещения Кивот през вековете, както и неговото предполагаемо место нахождение в наши дни.Неговата книга е един увлекателен разказ за забуления в много тайни единствен артефакт заради придобиването на който множество нации и до днес са готови да поведат война в търсена на свръхестественото.
Дали все още има пазители на Кивота някъде,какви са тези хора,кой и как ги избира,дали ще види някога светът най-ужасяващият ни и загадъчен предмет в библейската история са все въпроси на които учени и авантюристи продължават да търсят отговори.
You must be logged in to post a comment.