Гост-куратор на изложбата е Мария Василева, пряко ангажирана с предаването на картина на Жорж Папазов в колекцията на Националния музей за модерно изкуство на Франция.
Образованието му преминава през Инженерно-техническото училище в Прага, където следва за паркостроител и строител на вили (1913-1918), а по-късно (1918) посещава в Мюнхен частната художествена школа на Ханс Хофман. Следващите няколко години (1920-1924) работи в различни европейски столици – Виена, Берлин, Париж. От 1924 г. Франция се превръща във втора родина за Папазов и е мястото, където той намира кончината си през 1972 г. и прахът му е разпръснат над Средиземно море между Кан и Атниб, недалеч от Ванс.
Веднага след установяването си във Франция, той започва активно да участва в художествения живот на страната. Прави самостоятелни изложби, както и участва в общи такива и в други европейски държави, както и в Ню Йорк.
През 1934-1935 г. се опитва да се наложи и в България, но не среща нужното одобрение и подкрепа.
След години той с горчивина ще сподели пред Кирил Кръстев „Не бях очарован от приема ми през 1934-1935 г. и мисля, че и сега не ме разбират. (…) Тук все пак правя нещо за името на България, която ми е на сърцето.“
Въпреки желанието да сподели изкуството си със своите сънародници, Жорж Папазов остава неприет и непознат до края на дните си. Години по-късно творчеството му се оценява високо от специалистите, но въпреки това то остава непознато за широката публика.
В последните десетилетия все повече се повдига завесата над творбите му, те придобиват популярност и постепенно Жорж Папазов заема нужното място на сцената на българските творци.



You must be logged in to post a comment.