За благотворителността и показността

Краси Харутюнян

Дойде ли краят на годината и у нас се отприщва една небивала  благотворителност. Сякаш през останалото време  някой ни е спирал да направим нещо добро за тези, които имат нужда от помощ. Когато по празниците  се организират  благотворителни кампании е похвално. Когато хората дават нещо от себе си, за да помогнат на болни и нуждаещи се, също е похвално. Жестът на благотворителност носи радост и удовлетворение  за дарителя. Той го прави съпричастен  към нуждата  на другите, а нуждаещите се за съжаление в днешно време не са никак малко. Защо обаче един такъв жест трябва да се прави толкова показно и помпозно понякога и защо благотворителността стана по-скоро модерна отколкото милосърдна?

   На бляскави тържества, които минават за благотворителни, често някои в стремежа си да застанат под светлините на прожекторите, забравят именно за благотворителността. Заслепени от собствената си суета забравят и за тези, които имат нужда от помощ.

   Казват, че по Коледа стават чудеса. Повтаряме тези думи изпълнени с надеждата, че то – чудото,  за което мечтаем от деца, най-после ще ни се случи. Доколко обаче сме готови самите ние да направим  чудо за някой друг. Може ли всеки от нас да напише коледна приказка за непознат, да му я подари и да не очаква нищо в замяна. Готови ли сме да дадем  своето малко чудо на някой друг, който има повече нужда от нас?

По Коледа стават чудеса… Има ли обаче по-голямо чудо от това  всички заедно да направим така, че усмивките да станат поне с една повече. Да забравим за малко суетата си и да помогнем без да се стремим на всяка цена да ни забележат заради това,  което сме направили.

Онова, за което  мечтаем рядко е между коледните подаръци. Понякога то се оказва  на разстояние само една усмивка, едни радостни очи. За да изминем това разстояние не е нужно много. Трябва само да станем малко по-добри. Това ще е малката крачка, която ще ни помогне да получим  най-скъпия подарък – нечия усмивка.

Коледа е. Нека отворим душите и сърцата си за нещо добро, а не да робуваме на собственото си его. И нека не забравяме – чудесата могат да се случват не само по Коледа и по пищни тържества.

А следващата година чудото може да се случи и на нас…