Да си спомним за Румяна Узунова

85 години от рождението на нашата съгражданка, писател, журналист и литературен критик Румяна Димитрова Узунова

Румяна Димитрова Узунова е българска писателка, журналистка, литературен критик. Родена е на 18.04.1936 г в гр. Ямбол. Завършва МЕИ в София през 1959 г. Следва задочно българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. До 1961 г. е проектант в „Енергопроект“ и преподавател в техникума „Киров“ в София. През 1961-1963 г. е редактор във в. „Учителско дело“, откъдето е уволнена по обвинението „поет херметист“. От 1964 г. до 1974 г. е учителка в Техникума по автоматика в София. В периода 1971-1974 г. е редактор на в. „Литературен фронт“, откъдето също е уволнена; спряно е телевизионното й предаване „За и против“. През 1973 г. е заклеймена от ДС като „противник на партийността в литературата“. От 1978 г. работи в „София-прес“. Невъзможността да упражнява съвестно професията си, усещането за непоносимост на битието (описано добре от Георги Марков), за нетърпимост към комунистическия режим довежда Узунова до решението да емигрира през 1980 г. в Париж. Междувременно в София излиза единствената й книга „Павел Вежинов – критически очерк“, скоро след това иззета от властите. От септември 1981 г. е в нюйоркското бюро на „Свободна Европа“ в Мюнхен, където работи до смъртта си. През 1988 и 1989 г. прави близо 400 интервюта и репортажи, излъчени по радио „Свободна Европа“, „Дойче веле“, БиБиСи и „Гласът на Америка“. Издирва десетки дейци на антикомунистическата съпротива. Въпреки симпатиите си, шефовете в „Свободна Европа“ са принудени „да сдържат“ своята сътрудничка – няколко пъти й е „отнет микрофонът“ заради прекомерна пристрастност към българските дела у една служителка на все пак чужда радиостанция. Румяна Узунова се завръща в България по време на екофорума през октомври 1989 г. От 1991 г. ръководи българското бюро на радио „Свободна Европа“. В България се съхранява богатият й документален и аудиоархив. Умира на 16.09.1995 г.

Романът й „Убийство в стил рококо“ е писан в България в средата на 70-те, но следва Румяна през целия й емигрантски път. Много различен е от знаменателните й интервюта и репортажи по „Свободна Европа“ – не само заради жанра, нещо като техен предтеча.

Архивът на Румяна Узунова съдържа 393 големи магнетофонни ролки, предоставени на Централния държавен архив от президента д-р Ж. Желев в средата на 90-те години на 20 век.