Възнесение Господне – Спасовден е

Българската православна църква чества днес Възнесение Господне. Празникът е наричан още Спасовден. Той се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Възкресение Христово – Великден.

Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници.

С възнесението Си Иисус завършил делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят открил небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени.

Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя.

„Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, за да Ни направи чрез Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи чрез Него, да съдействаме за процъфтяване на живота в мир, благополучие и радост”, призовава Българската православна църква.

Датата на празника идва от това, че според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях.

На четиридесетия ден от Възкресението си Христос им се явил за последен път, беседвал с тях и ги извел от Йерусалим до върха на Елеонската планина. Като се изкачили планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. И още докато ги благославял, се отделил от земята и, подет от облак, се издигнал бавно към небето при своя небесен Отец. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.

Според българската народна традиция Спасовден е свързан почитта към мъртвите. Поверието гласи, че на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.