Българската гора расте повече, отколкото се сече

Законният дърводобив у нас е планиран, разрешаван, контролиран и електронно проследим. Въпреки това целият бранш продължава несправедливо да бъде представян като заплаха за българската гора.

Когато гражданите видят натоварен с дървесина камион или прясно сечище, първата реакция често е: „Изсичат горите!“. Тази емоция е разбираема, защото гората е национално богатство. Но емоцията не трябва да замества фактите.

А фактите показват нещо съвсем различно: в България се добива значително по-малко дървесина, отколкото гората възстановява чрез естествения си годишен прираст.

Според данните на Eurostat за 2023 г. нетният годишен прираст на българските гори е приблизително 13,311 млн. кубически метра, а извадената от горите дървесина е около 5,514 млн. кубически метра.

Това означава, че България използва едва около 41% от годишния прираст. Останалите близо 7,8 млн. кубически метра увеличават запаса на гората.

С други думи, на всеки 100 кубически метра новоприраснала дървесина се добиват около 41 кубически метра. Останалите 59 кубически метра продължават да се натрупват в горите.

Това не е картина на държава, която „изсича горите си“. Това е картина на държава, която използва предпазливо и дори недостатъчно своя възобновяем природен ресурс.

България е едва на 97-о място в света

Данните на Организацията по прехрана и земеделие на ООН – FAO, дават възможност държавите да бъдат сравнени по еднаква методика.

По общ добив на обла дървесина през 2024 г. – индустриална дървесина и дърва за горене, отчетени без кора – България произвежда приблизително 4,4 млн. кубически метра и заема едва 97-о място в света.

За сравнение:

  • САЩ добиват около 383 млн. куб. м;
  • Индия – 347 млн. куб. м;
  • Китай – 337 млн. куб. м;
  • Бразилия – 332 млн. куб. м;
  • Русия – 205,5 млн. куб. м;
  • Канада – 116 млн. куб. м;
  • Германия – 70,8 млн. куб. м;
  • Швеция – 70,5 млн. куб. м;
  • Финландия – 64,5 млн. куб. м;
  • Франция – 47,8 млн. куб. м;
  • Полша – 42,5 млн. куб. м;
  • Румъния – 16,1 млн. куб. м;
  • Украйна – 14,9 млн. куб. м;
  • България – едва 4,4 млн. куб. м.

Изводът е: България е сред държавите с относително ниско използване на своя горски ресурс.

Сечта не започва с моторния трион

В общественото пространство често остава впечатлението, че дърводобивната фирма сама избира къде и колко да сече. Това не отговаря на начина, по който функционира законният дърводобив.

Фирмата не определя самостоятелно кои насаждения да бъдат ползвани. Законната сеч се извършва въз основа на горскостопански планове и програми, предвидени лесовъдски мероприятия, маркиране от правоспособни лесовъди, технологичен план и издадено позволително за сеч.

Определят се конкретният имот, отделът и подотделът, видът на сечта, маркираните дървета, прогнозното количество, срокът и начинът на извършване на дейността.

Следователно дърводобивната фирма е изпълнител на предварително планирано и разрешено лесовъдско мероприятие, а не органът, който взема решението коя гора да бъде отсечена.

Това разграничение е важно. Не може всяко законно сечище автоматично да се представя като „унищожаване на гората“, нито всеки дърводобивен работник да бъде поставян под общото подозрение, че извършва престъпление.

Дървесината се проследява електронно

От 2016 г. електронните превозни билети са задължителни за дървесината от държавни, общински и частни горски територии. Те са част от информационната система на Изпълнителната агенция по горите.

Системата свързва позволителното за сеч, временния склад, превозния билет, транспортното средство и обекта, в който дървесината постъпва, преработва се или се експедира.

На интернет страниците на ИАГ и регионалните дирекции работят:

  • модул за проверка на електронните превозни билети;
  • интерактивна обществена карта на издадените билети;
  • публична географска информационна система за горите;
  • електронни дневници на обектите за преработка;
  • онлайн портали и приложения за подаване на сигнали.

През 2026 г. беше въведен и обновен софтуер за електронните дневници на обектите, в които постъпва, преработва се и се експедира дървесина.

Малко стопански дейности в България могат да бъдат проследени с такава последователност – от конкретното сечище, през превозното средство до склада и преработвателното предприятие.

Над 631 000 проверки за една година

Твърдението, че дърводобивът в България е безконтролен, също не се потвърждава от официалните данни.

През 2024 г. служителите на Изпълнителната агенция по горите, регионалните структури и държавните горски предприятия са извършили общо 631 000 проверки. За сравнение, през 2023 г. проверките са били 612 171.

Проверявани са сечища, временни складове, обекти за преработка и търговия, превозни средства и физически лица. Според Министерството на земеделието посегателствата в горските територии през 2024 г. са намалели с повече от 60% спрямо предходната година.

Контролът трябва да продължава и да става още по-ефективен. Нарушителите трябва да бъдат установявани и санкционирани. Но съществуването на отделни нарушения не дава основание всички законно работещи фирми да бъдат обявявани за „горска мафия“.

Никой не нарича целия транспортен сектор престъпен заради един нарушител на пътя. По същия начин не бива целият дърводобивен бранш да бъде заклеймяван заради конкретни незаконни действия.

Добре стопанисваната гора се нуждае от човешка намеса

Устойчивото стопанисване не означава всяка гора да бъде оставена без никаква намеса.

Горите са живи системи. Те стареят, съхнат, страдат от засушаване, пожари, снеголоми, ветровали, насекоми и фитопатогенни заболявания. През 2025 г. в България са сигнализирани биотични и абиотични увреждания върху около 862 000 декара горски площи.

Навременните отгледни, санитарни и възобновителни мероприятия могат да намаляват риска, да освобождават пространство и светлина за младите дървета и да подпомагат създаването на устойчиви насаждения.

Натрупването на прекомерно количество суха и повредена дървесина също може да увеличи пожарния риск и да създаде условия за разпространение на вредители и заболявания.

Разбира се, всяка намеса трябва да бъде професионално обоснована, планирана и контролирана. Но тезата, че гората се опазва единствено когато в нея никога не се влиза с техника и моторен трион, не е професионално лесовъдство.

Зад всеки кубически метър стоят хора, техника и огромен риск

Зад законния дърводобив не стоят безименни машини, а български работници, шофьори, механици, лесовъди и предприемачи.

Тези хора работят при едни от най-тежките условия – в планини, кал, сняг, студ и летни горещини. Управляват тежка и скъпа техника, поддържат горски пътища, поемат сериозен производствен риск и носят отговорност за безопасността на своите служители.

Дърводобивните фирми осигуряват суровина за:

  • мебелната и строителната промишленост;
  • производството на плочи, целулоза и хартия;
  • дървопреработващите предприятия;
  • отоплението на хиляди български домакинства;
  • общински сгради, училища и социални заведения.

Те осигуряват работа предимно в малки населени места и планински райони, където възможностите за постоянна заетост са ограничени.

Когато законните фирми бъдат икономически притискани, демонизирани или изтласквани от пазара, не печели гората. Печелят сивият сектор, нелоялните участници и вносът на дървесина и готови изделия.

България вече е преизпълнила целта за строго защитени гори

Опазването на природата и развитието на горския сектор не са взаимно изключващи се цели.

По данни на Министерството на земеделието строго защитените горски територии в България вече са над 12%, при европейска цел от 10% до 2030 г.

Това показва, че страната може едновременно да защитава ценните природни територии и да използва устойчиво стопанските гори.

Необходимо е ясно разграничение между горите, в които основната цел е строго опазване, и горите, които по закон и горскостопански планове изпълняват икономически, социални и защитни функции.

Не противопоставяне, а разумен баланс

Българската гора трябва да бъде пазена. Незаконната сеч трябва да бъде преследвана без компромиси. Контролът трябва да бъде постоянен, професионален и независим.

Но защитата на гората не изисква унищожаване на законния дърводобивен сектор.

Числата показват, че у нас се използва под половината от годишния прираст. Дейността се планира от лесовъди, извършва се след позволително, транспортирането се отчита с електронни билети, а контролиращите органи извършват стотици хиляди проверки годишно.

Затова общественият разговор трябва да се основава на факти, а не на внушения.

Законният, планиран и контролиран дърводобив не унищожава българската гора. Той е част от нейното устойчиво стопанисване и от икономиката на десетки български региони.

Да пазим гората означава да се борим с нарушенията, но и да защитаваме хората и фирмите, които работят законно, плащат данъци, осигуряват работни места и изпълняват предвидените лесовъдски мероприятия.

Защото гора без контрол е застрашена, но гора без професионално стопанисване също не е защитена.

Източници

инж. Огнян Огнянов

Председател на УС на „Съюз на лицата, извършващи дейности в горския сектор“