Атанасовден е – денят започва да расте, а зимата си отива

На 18 януари българската православна църква почита паметта на св. Атанасий Велики.

Имен ден имат всички, които носят неговото име. От старогръцки „Атанасиос“ означава „безсмъртен“.

Празникът има антипод – Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.

В народните вярвания свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете

Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива.

Свети Атанас се смята за брат на св. Антон, двамата са представени в преданията като ковачи. Затова Атанасовден, както и Антоновден, се почитат като патронни празници на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празници за умилостивяване на чумата.

На места двата дни на светците са част от общ празник, наричан „сладки и медени“

Вярвало се, че на Атанасовден се ражда чумата, затова жените правели медени питки и раздавали, за да я омилостивят. Характерно е и направата на питки във формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета. 

В миналото, на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигне ли до пролетта, ако нямали, се запасявали. Вярвали, че от днес денят нараства „колкото скача 3-годишен елен“.

 Жените спазват същите забрани, които са характерни и за Антоновден.

Трапезата на днешния празник трябва да включва питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, свинско с бамя.