Ямбол, ямболци и неговите забележителности: По алеите на Градската градина

НАЧАЛОТО

Христина Женкова – Регионален исторически музей Ямбол

Днес, ние пътуващите хора, посещавайки различни градове по света, усещаме тяхната специфична атмосфера, дух и индивидуалност.  На първо място атмосферата на един град се определя от неговите жители и историческите забележителности. Не малка роля за усещане  на един град са местата за общуване, отдих и почивка, които жителите посещават в делниците и празниците си през целия си житейски път.

Уважаеми читателю, в две публикации ще се опитаме да ви поведем по алеите на Градската градина в Ямбол. Ще се обърнем назад във времето, към началото и превръщането през годините на това място в емблема на Ямбол.

Както и преди Освобождението в повечето случаи тези места са ситуирани в центъра в градовете. Като най-важно средище за общуване без съмнение са градския площад и пазара, които дават възможност и на гостите на града да усетят традиционната градска култура и нрави на ямболци.

Площадът около Безистена и  оформения голям пазар около него, съборът на Св. Троица, посещенията на общоградски тържества, веселията по Коледа и Великден, разходките по главната улица, посещенията на концерти и театрални постановки, вечеринките и баловете, ходенето на „тифирич” на Ормана и Бакаджика, и пр. са ония общовалидни и специфични принадлежности на ямболската градска култура, които в първите десетилетия след Освобождението отварят пътя към градския тип мислене и интегрират в различна степен българи и инородци, християни и друговерци, местни и преселници, военна интелигенция , работници и занаятчии, бежанци от Тракия и Македония, селяни от близо и далеч, дошли в града да търсят препитание.

Като нова форма на „европейско” общуване и развлечение в градското пространство, притегателен център, любимо място и гордост за ямболци от началото на ХХ век , се оформя Градският парк.

Днес той е представлява своеобразен остров, разположен между двата ръкава на р. Тунджа  на 278 декара площ,  с алейната мрежа е 6665 кв. метра, застроената площ е 6520 кв. метра и включва спортна зала „Диана”,Младежки дом, административна сграда, тенис клуб.

Преди  135     години, когато се правят първите плахи стъпки за неговото създаване нещата съвсем не са стояли така.

Придържайки се съвестно към фактите  трябва да отбележим, че като самостоятелен обект парка не влиза в първия градоустройствен план на града от 1880г. изготвен от френския архитект Лафе  . Основна задача на ямболската управа по това време е възстановяване на полуразрушения Ямбол , да се даде една правилност на лабиринта от улички и къщи и възвръщане на старата му слава на красив и благоустроен град. По това време града наброява едва 8464 жители и 745 къщи. Все още опиянени от Свободата и властта ямболските управници ръководейки се от личните си интереси  избират общия вид на града да бъде във формата на триъгълник с извити и тесни улици. През 1893г. след одобрение  от Дирекцията на обществените сгради започва реализацията на плана.

Около 1896г. за  директор на Ямболското Класно училище е избран историкът – краевед и  изявен общественик Христо Вълев. С много лични агитации  още през 1882г.той успява да убеди общинските съветници и лично кмета Димитър х. Генов да гласуват и общината да предостави място за изграждане на Градска градина .  Добра предпоставка за реализация на намерението е поправения през 1882г. мост,  който свързва централната част на града с острова на р.Тунджа, така наречения „Бански мост”. На определеното място има частни градини  и сметище, собственост на общината.Това място е сравнително малко  и включва само пространството от днешния градински мост до шадравана с рибките, около една трета от сега съществуващата паркова площ. По – голямата част от острова, където се намират „бахчите „  на ямболци и еврейските гробища ще бъде включен в територията на парка в по-късно време. Намерението на Христо Вълев е  сметището да се култивира и да се превърне в полезно за града  и младежите място. Под ръководството на Христо Вълев първите оформители на алеи и залесители са учениците от Класното училище. Те почистват мястото около старата Турска баня. Тогава се засаждат първите акациеви дървета  и цветя. Със съдействието на секретаря на общината  Зафир Стоянов се закупуват фиданки и инвентар за поддържане.  Назначен е и пазач – Васил Консулов. В тези първи години от съществуването на парка няма оформени алеи и жителите на града ходят по тревата. Въпреки това мястото става любимо на гражданите за разходка и отмора.Дори  години след това,  парка  е известен с името на своя създател като „Вълевата  градина”. Христо Вълев умира на 70 години през 1934г.

Чак след  1905г.се  изготвя план за залесяване  на 32 дка градинска площ. Александър Ковачев проектира оформлението. В центъра е композирано огромно цветно петно, около което има широка 5 метра алея. От нея тръгват няколко лъчеобразни пътеки, които са засадени с нови видове растения.

През следващите две десетилетия по благоустрояването и разширяването на Градската градина не се прави почти нищо. С изграждането на два малки моста по закона  за трудовата повинност и частични санитарни дейности се изчерпва дейността на общината в тази насока.

    Следва