Ямболци: Иконописецът Паскал Тодоров

Христина Женкова, Регионален исторически музей

Интересът към живота и творчеството на дадена личност намира обяснение на желанието ни да опознаем дейността и нейните дела през годните. Изследователите с голяма ревност се стремят да се доберат до подробности в живота на всеки автор, оставил диря в историята и културата на общността. Понякога е доста трудно, защото малкото данни с които разполагаме са твърде противоречиви, често пъти неточни, което още повече затруднява изследователската дейност.
Пред такива трудности се изправихме, когато трябваше да изясняваме живота и творчеството на ямболския иконописец от 19 век ПАСКАЛ ТОДОРОВ.

Данните, с които разполагаме, са твърде малко- кратка справка в книгата на Асен Василев „Български възрожденски майстори”, една статия поместена във в. „Тракиец” от 1937г. и друга от списание „Изкуство” от 1960г.
Роден е в Ямбол през 1840г. и до 17 годишната му възраст няма податки- по всяка вероятност получава тогавашно образование в едно от двете училища в града. По запазените документи в Централния държавен архив в Москва се вижда, че през 1867г. той е студент в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура под името Паскал Феодоров. На следващата година продължава образованието си. В училището Паскал Тодоров постъпва с подкрепата на Славянския благотворителен комитет в Москва, който всяка година от следването получава информация за представянето на българина. През 1871г. той вече посещава курса по натура и по-специално иконопис под ръководството на Сорокин. Съществуват и документи доказващи,че Паскал Тодоров продължава образованието си в Петербургската императорска художествена академия, подобно на Станислав Доспевски. В нея показва много добри резултати по етюд и натура, за което получава сребърен медал. От 1872г. е сред свободните слушатели в натуралния клас по живопис към академията.
Кога Паскал Тодоров завършва образованието си и се завръща в родината остава неизвестно. Вероятно това става след осемгодишен престой в Русия около 1875г. На една икона в манастира „Света Троица” в Търново „Богородица подържана от светци и ангели” е подписана „живописец Феодоров 29.05.1875г.”
Паскал Тодоров не се завръща в родния Ямбол.
През 1880г. по спомени на котленци е назначен в града за учител. Тук той рисува не само икони, но и светски портрети, като този на Слав Минчев Даскалов и на други котленци. При рисуването „започвал с креда и завършвал с багрила”. Обличал се много елегантно и модерно.
През 1881г. той рисува иконите на църквата в Котел, но през 1894г. те са унищожени от големия пожар в града. При рисуването на тези икони му помага бащата на оперния певец Стефан Македонски – Спиридон Македонски. Прави икони и за църквата в с. Медвен.
Вероятно през 1884г. се премества в Сливен и става преподавател по рисуване в гимназията. Въвежда в обучението гипсовите модели.
В Ямболско има няколко икони от иконописеца, работени преди постъпването му в Московското училище по живопис. В църквата „Св. Димитър” в с. Иречеково има две негови икони, датирани 1859г. – „Убиването на архимадрит Стефан” и „Св. Иман Златоуст – чудотворец”. В десния ъгъл със ситно написани ръкописни букви и изписано „рука Паскал зограф”.
Кога и къде завършва жизнения път на този ямболски иконописец остава все още неизвестно. Но в иконите му, рисувани след завръщането от Русия специалистите наблюдават постепенно освобождаване от мистичното и плоско изписване на светиите- те са с по-голяма пластичност в образа и човечност в израза. В портретите те долавят реалистичен усет, който одухотворява образа, все явления я характерни за иконопиството и портрета на новобългарското Възраждане от 19 век.

Рубриката се реализира със съдействието на община Ямбол