ДОБРЕ, ЧЕ СЕ ОТКРИХМЕ
Автор: Генка Богданова
Бях млада клонка, нецъфтяла
и жадна за любов. Но зима бяла
сковала бе земята и небето
и поривите, бликащи в сърцето.
Пленил ме бе студът в мъглите гъсти.
Плашеше ме вятърът със ледените пръсти.
Скърцаше през зъби тягостно геранът:
Спи, не се събуждай! За любов е рано!
Но грейна лъч в очите ти засмени
и луда тръпка затанцува в мене.
Протегнах устни топлина да пия,
пътя към мечтите с тебе да открия.
Едно докосване…и виж ме само:
разкошен цвят лежи на твойто рамо.
Ти пиеш аромата ми тръпчиво-сладък,
в мене зрее плод – божествен залък.
Любими мой, добре, че се открихме!
Добре, че ледовете с теб стопихме.
Сега се къпем в слънчева позлата,
заситили със обич нежна сетивата.
You must be logged in to post a comment.