***
Vox populi…
Короната е страшно тежка.
Не ви се вярваше, нали ?
Кралицата погубва пешките.
Каквото и да мислиш – забрави.
Театърът е дяволски жесток.
Авторите – болни от цинизъм.
Останал ни е само Бог
и малко поувехнал оптимизъм.
Каквото и да кажем не е точно.
Не можем нищо да направим.
Затяга се клупът, не е нарочно.
Спокойно, всичките ще се издавим.
Когато капитанът разреши.
Дори морето да е благосклонно.
Щом трябва ще хвърчат глави,
ще се намерят и виновни.
И хляб и зрелища и гладиатори.
И лъвове от гняв обезумели.
Разбира се и бляскави оратори.
И роби непокорни, смели.
И всичко отначало ще се преповтаря.
Короната ще е във царските ръце.
Ще се променя името на господаря,
Но царските привички не.
Не ви се вярваше, нали ?
Кралицата погубва пешките.
Каквото и да мислиш – забрави.
Театърът е дяволски жесток.
Авторите – болни от цинизъм.
Останал ни е само Бог
и малко поувехнал оптимизъм.
Каквото и да кажем не е точно.
Не можем нищо да направим.
Затяга се клупът, не е нарочно.
Спокойно, всичките ще се издавим.
Когато капитанът разреши.
Дори морето да е благосклонно.
Щом трябва ще хвърчат глави,
ще се намерят и виновни.
И хляб и зрелища и гладиатори.
И лъвове от гняв обезумели.
Разбира се и бляскави оратори.
И роби непокорни, смели.
И всичко отначало ще се преповтаря.
Короната ще е във царските ръце.
Ще се променя името на господаря,
Но царските привички не.
***
Сложно уравнение
Пилеем си времето, безвъзвратно.
Грехота е, добре помисли.
Връщане няма обратно.
Така, че не ми говори.
колко неща ще направим тогава.
Някой ден , някога, може би.
Зърното съм отсяла от плявата.
Диша ми се с пълни гърди…
Не на системи от обещания,
Които не са ми нужни
Пепел са всички признания
Обичаш ме като чужда.
Като мечката и мечкадаря.
На една тояга разстояние.
Лошата дума трудно забравям,
Боли ме от липсата на внимание.
От цялото това неразбиране,
което тежи на плещите ми.
Работата е почти на умиране.
Преброени ли са дните ни?
Математиката не ми е силата
Нямам идея какво предстои..
Само по – леко със жилото.
За Бога, Страшно боли…
Грехота е, добре помисли.
Връщане няма обратно.
Така, че не ми говори.
колко неща ще направим тогава.
Някой ден , някога, може би.
Зърното съм отсяла от плявата.
Диша ми се с пълни гърди…
Не на системи от обещания,
Които не са ми нужни
Пепел са всички признания
Обичаш ме като чужда.
Като мечката и мечкадаря.
На една тояга разстояние.
Лошата дума трудно забравям,
Боли ме от липсата на внимание.
От цялото това неразбиране,
което тежи на плещите ми.
Работата е почти на умиране.
Преброени ли са дните ни?
Математиката не ми е силата
Нямам идея какво предстои..
Само по – леко със жилото.
За Бога, Страшно боли…
***
Лесна за обичане
Този стих ще бъде сух.
Сълзите ми поеха всяка влага.
Обичаш ме, добре ли чух?
Аз тъкмо мислех да си лягам.
Не ми се спи, но трябва да се уча.
Какво от туй, че искам да танцувам.
Ти искаш да съм вярното ти куче,
кротичка, без много да лудувам.
Оная дето те вече те познава,
опряла рамо в твойте неудачи.
Навярно във съня ти се явявам,
навярно ме приемаш за глупачка.
Но знаеш ли, не си познал.
Главата ми е пълна с буболечки.
Не ме държиш, но и не би ме дал,
за да ме ползваш просто като печка.
Да топля неспокойните ти нощи,
да има кой да ти държи ръката…
Да вземаш с пълни шепи още, още,
а мен да ме боли главата…
Да си живея с болните си мисли,
изплували над здравия ми разум.
За кой ли път започваме на чисто,
разбира се, говоря със сарказъм…
Петната изпод маските прозират.
Дори не зная как да те наричам.
Изцапаните дрехи се изпират,
изцапаните чувства се отричат…
Заменяш ги с подхвърлена съблазън,
която те изстрелва във небето.
След нея получаваш спазъм
и още рани в сърчицето…
И още мисли, още отрицания,
въпроси, неизказани неща.
Мечти, подтиснати желания,
безкрайни булеварди от лъжа.
А насред тях една жена,
с която много си приличаме.
Изгубена в дълбока самота
и много, много лесна… За обичане…
Сълзите ми поеха всяка влага.
Обичаш ме, добре ли чух?
Аз тъкмо мислех да си лягам.
Не ми се спи, но трябва да се уча.
Какво от туй, че искам да танцувам.
Ти искаш да съм вярното ти куче,
кротичка, без много да лудувам.
Оная дето те вече те познава,
опряла рамо в твойте неудачи.
Навярно във съня ти се явявам,
навярно ме приемаш за глупачка.
Но знаеш ли, не си познал.
Главата ми е пълна с буболечки.
Не ме държиш, но и не би ме дал,
за да ме ползваш просто като печка.
Да топля неспокойните ти нощи,
да има кой да ти държи ръката…
Да вземаш с пълни шепи още, още,
а мен да ме боли главата…
Да си живея с болните си мисли,
изплували над здравия ми разум.
За кой ли път започваме на чисто,
разбира се, говоря със сарказъм…
Петната изпод маските прозират.
Дори не зная как да те наричам.
Изцапаните дрехи се изпират,
изцапаните чувства се отричат…
Заменяш ги с подхвърлена съблазън,
която те изстрелва във небето.
След нея получаваш спазъм
и още рани в сърчицето…
И още мисли, още отрицания,
въпроси, неизказани неща.
Мечти, подтиснати желания,
безкрайни булеварди от лъжа.
А насред тях една жена,
с която много си приличаме.
Изгубена в дълбока самота
и много, много лесна… За обичане…
You must be logged in to post a comment.