Представяне на книгата „Загоре – между Източна Стара планина и Бакаджиците“

Надя Жечева 

„Загоре – между Източна Стара планина и Бакаджиците“ е още един драгоценен труд за нашето Загоре. И още веднъж показва значимостта на региона при утвърждаването на българската държава. Тук ми се иска да припомня думите на писателя Стефан Чирпанлиев, родственик на революционера, летописеца и държавника Захари Стоянов: „Югоизтокът е раждал и ражда най-талантливите хора на България“. Нека споменем само някой от тях: Панайот Хитов, Индже войвода, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Трифон войвода, Добри войвода, Кара Танас, Стоил войвода, революционерите Георги Сава Раковски, Захари Стоянов, Георги Дражев, Ради Колесов, Сава Райнов…, просветителите Добри Чинтулов, Петър Берон, Апостол Куртев…

Четейки книгата на Трифон Стоянов не ме напуска мисълта от къде иде тази упоритост, тази прецизност в проучването. Че авторът е изтъкан от родолюбиви чувства, в това няма съмнение. Бих препоръчал на читателите поне да отворят тази книга, тя сама ще стори останалото. И когато затворят последната страница, ще се връщат много пъти на някой пасаж или легенда. И сигурен съм, книгата ще им стане настолна.“
Така започна представянето на уникалната книга „Загоре – между Източна Ст.планина и Бакаджиците“ нейният издател Желяз Кондев. В краткото му и много съдържателно експозе имаше достатъчно информация за автора д-р Трифон Стоянов, за идеята по написване на книгата, за дългия период на проучване и изследване на фактите, събитията, личностите в нея.
В препълнената зала на ЦОП/Център за обществена подкрепа/ в Стралджа присъстваха жители на Стралджа и Лозенец/родно място на автора/, имаше негови приятели, съученици, роднини, културни дейци, общественици, любители на литературата и историята…Всички обединени от общата голяма и гореща любов към родното място. Гости на събитието бяха Атанас Киров, кмет на общината, Гроздан Иванов, зам.кмет, Неделчо Димов, редактор на книгата, доц.Калчо Тодоров, родом от Стралджа, консултант на книгата.

Кой е д-р Трифон Стоянов?
Роден в с.Лозенец през 1938г. Получил прогимназиалното си образование в родното село. Негов учител е баща му Манчо Стоянов, който учителства в Лозенец цели 36 години и ограмотява 9 випуска. Именно той посажда първите родолюбиви чувства у сина си . Трифон Стоянов продължава образованието си в Средно смесено училище Стралджа където попада в ръцете на изключителни педагози един от които е Лазура Султанова. Тя оставя много ярка следа в съзнанието на момчето, дава тласък за развитието му напред, събужда една непреходна любознателност, която съпътства целия му живот. По време на следването в Медицинска академия в София съдбата го среща с други ерудирани личности като чл.кореспондент , проф. Петър Николов. Трудовата му биография започва като лекар в Българската армия, преминава през кораба „Дръзки“, известен период работи във Военна болница Сливен, а след това във ВМА София, където се пенсионира. Написването на книгата е част от неговия живот. Той посвещава повече от 40 години на издирвателска и творческа работа. За да дойде момента да види в ръцете си издадена книгата.

С домакинството по представяне на книгата Община Стралджа доказа не само отношението си към творчеството, но и желание за съхраняване на духовността, за обогатяване на родолюбивите чувства. Тази книга докосва най-тънките струни на местното родолюбие и неизменно се превръща в събитие, което обединява, радва и гордее. Това стана ясно в последвалите изказвания.
„Благодаря Ви за яркото описание на нашето равно златно Загоре! Тази книга е една енциклопедия от история, география, геология, етнография…поезия и проза. Всичко толкова добре систематизирано, поднесено с мярка и много обич.“, каза в своето трогателно , емоционално и интересно изказване Зафирка Тончева. Един от съучениците на автора , Железчо Железчев, обърна внимание на не малко от местностите край Лозенец, свързани с легенди и преживявания- Чобан дере, Рошавата могила и др. Надка Маслинкова сподели с присъстващите благодарността си към д-р Манчев напомняйки и това, че нейния баща Манчо е кръстен на бащата на Трифон Манчев. „ В книгата аз видях изключителни познания на един високо ерудиран човек и голям краевед. Приемам я като една прегръдка към селата от нашия район“ допълни развълнувано Георги Александров завършвайки категорично: „Тази книга няма да я дам на никой, ще я държа близо до себе си, защото в нея е моето детство и моето родно място!“ Вдъхновено беше изказването и на Митко Койчев, автор на една чудесна история за с. Бургуджий, който я определи като огромно богатство. „Възхитена съм от това ,което чух тази вечер. Явно всички ние определяме представянето на тази безценна книга като урок по родолюбие. Защото Загоре ни е мило и драго, така както го преподавах години наред на моите ученици с думите на народната песен:
„Загоре, Загоре, мило наше село, лично , та обично,
Яко хлебородно, по дваж на година жнеме и вършеме,
Жнеме и вършеме, косиме, береме,
По триж на година бял трендафил цъфти
По триж на година, пчелите се роят….“
Тянка Ташкова, дългогодишен преподавател по български език и литература, подчерта, че книгата ще остане като ценен дар за децата и внуците с посланието да помнят и да се гордеят.
„Книгата е проекция на историята на България върху територията на областта Стралджа. Ползваните източници са абсолютно сериозни. Отзивът на акад. Марков е показателен.“, подчерта доц. Калчо Тодоров. По-нататък той припомни, че автора черпи своята сила на духа от учителите си, които са оставили трайна следа в съзнанието. Именно за тях бяха изречени безброй благодарствени слова.
„За мен беше истинско удоволствие да работя с д-р Трифон Манчев. Заедно обсъждахме всеки ред, заедно бяхме на терен, заедно обобщавахме…Чувствам се щастлив и богат от тази творческа дейност.“, добави редакторът Неделчо Димов.
За авторът Трифон Манчев бяха развълнуваните благодарствени слова на Динка Караиванова , кмет на Лозенец. Поднасяйки кошница с дарове – едно малко късче от родното село, тя подчерта, че главния герой в книгата си остава родната земя, от която всеки черпи своята сила.
В отговор на всички топли думи и с благодарност Трифон Стоянов сподели: „Тази книга не е художествено произведение, тя е синтез на информация. Аз само трябваше да я издиря и подредя. С изискването за доказване на твърденията си аз подредих след всяко твърдение да има автор.“ Стана ясно , че авторите в книгата са 87 , а цитатите – 384, което я прави автентична.
Кметът на общината Атанас Киров изрази всеобщата благодарност към Трифон Стоянов.“Горд съм, че имам своя малък принос за издаването на книгата. Поклон пред Вашия труд, г-н Стоянов, поклон пред творчеството, което ни подарявате и обичта, която възпитавате!“
В отговор авторът скромно и достойно добави: „ Книгата е за всички нас, за нашия край, като доказателство, че ни има и ще ни има! “