Парламентарни избори 2021: Веселка Христамян /Тополска/“, Демократична България

От години българското общество оцелява на ръба на катастрофално здравеопазване!

От години ни убеждават, че поддържаме достъпни, качествени, здравни услуги. За които, разбира се плащаме освен официално през данъци и осигуровки, и допълнително под масата, от джоба си.

Колко е достъпно българското здравеопазване, ако на практика лишава хиляди хора, живеещи извън големите градове, от качествена, навременна медицинска грижа?

Ако за тяхното заболяване или няма клинична пътека, или тя не покрива цялото лечение?

Ако се предвижда доплащане за необходимите медицински изделия?

Ако публичните средства за здраве изтичат не за здравеопазване, а в голям процент за ремонти по обществени поръчки?

Ако събираме капачки за оборудване на спешна и болнична помощ?

Ако българските лекари и медицински специалисти избират от години да се спасяват в подредени държави, в уредени болници, за да бъдат пълноценни в професията си?

Ако няма финансова справедливост за плащащите данъци и осигуровки?

Ако не възпитаваме гражданите, които са и пациенти, че трябва да поддържат здравето си, а не да мислят, че здравната система е длъжна да прави невъзможното?

Ако имаме здравноосигурителен модел, който позволява на много хора да не участват в него и да не допринасят за съвместната ни сигурност, от гледна точка на обществено здраве?

Ако не мислим за високото качество на здравните услуги, а не предимно за тяхното количество, от които зависи прехраната на работещите в системата?

Ако не поставим на правилните места, вътре в системата онези фактори, които могат да създадат добро изпълнение на здравната услуга?

Ако не подредим и синхронизираме системата така, че във всеки неин етап да има реално достижима, ефективна здравна дейност?

Много въпроси с един отговор- промяна на модела.

Промяна, която не тълпи отлагане, защото годините на здравни реформи „на парче“, не достигнаха целта- добър здравен статус, превенция и лечение за българските граждани!

Вярвам, че за да има резултат, днес в управлението на държавата са нужни друг тип хора- с гръбнак и смелост, хора, които освен компетентни са и устойчиви към изкушенията на властовите позиции!