Мария Качулева
„Ортаоюну“ е турска популярна театрална традиция, за която малко се знае. Тя е сценично представяне на груби и недодялани скечове, събрани в едно забавно представление, в което едновременно има музика, шеги и танци, но са изпълнявани от още по-недодялани кукли, докато актьорите се криели зад параван. В десетилетието преди Освобождените на България по панаирите пак с грубо направени кукли започнали да се играят и фарсове. Така била наричана всяка комедия с различен сюжет, но с едни и същи действащи лица, изградена върху недоразумения или изненадващи стълкновения много често със сексуален подтекст.
Катерина Илкова в книгата си „И проговориха“ твърди още, че тези традиции са много стари и водят началото си от древните шамани,които по време на обред поставяли маски на лицето си и превъплащавайки се в различни образи „поставят основите на театъра с кукли“. Маските се свързват още и с древногръцкия театър, и с японския театрален жанр НО (Noh), като „тази трансформираща способност на маските позволява на актьорите да въплъщават боговете и митологичните личности в един спектакъл. Актьорите предават чрез тях послания, без да се скриват зад куклени персонажи, които да говорят от тяхно име.“
Куклените театрални представления са площаден фарс, наричан още „плебейски“, и се отделят в самостоятелен театрален жанр във втората половина на ХV век след като е извървян дълъг път на развитие. А „ортаоюну“ е резултат от смесването на различните му варианти, съответно игри в компания (Kol oyunu). игри на мегдана (Meydan oyunu) и игри на имитации (Taklit oyunu), Той живее самостоятелен живот до края на ХVІІІ век. Специфичното при него е, че в тази си съвкупност „може да бъде наречен още и неилюзорен театър. Актьорът не губел своята идентичност като актьор, защото публичният му образ бил характерна кукла и показвал открито отношението си на аудиторията. Епизодичната структура не изисквала напрегнатото внимание на публиката. Всеки епизод бил независим и преминавал от една случка в друга, епизодите можели да бъдат размествани, допълвани или съкращавани, в зависимост от реакциите на публиката или от решението на актьора, без това да разстройва основната линия на действието.“
Много по-късно, едва в началото на ХІХ век, тези актьори започват да ги наричат куклари. Странстващите куклари са продукт на турската популярна театрална куклена традиция, която развличала публиката у нас по това време.
В България т.нар. „странстващи куклари“ се появяват много рано. Има сведения,че първите от тях са османлии и развличат тълпи зрители в Бдинското царство на Иван Срацимир много преди България да е поробена за 512 години. Няма запазени имена на българи, които да са изнасяли някъде куклени спектакли по това време. Първото известие за странстващ куклар е от 1893 година и в него се говори за някой си „Нено Кукладжията“, който „като обикалял българско бил стигнал чак до ямболско и морето“. Споменава се още и за „бай Хасан Коцкара от Шумен“, който на път за Одрин от град на град „показвал едни срамотии с жени и мъже“. Най-вероятно сценичен вариант на „Маланага Ватсаяна“ позната ни като „Кама Сутра“ и става въпрос за „порносцени“, от които зрителите се възмущавали, но въпреки всичко гледали. Може би и оттам идва и прякорът му, с който бил известен по време на „турнетата си“. Няма ясни доказателства дали бай Хасан Коцкара е идвал в Ямбол, но е много вероятно. Пътят от Шумен за Одрин преминава през нашия град. Но ямболци явно са предпочели да замълчат целомъдрено по този въпрос.
„Купчинката на бръмбазъците“ е първото куклено представление, организирано от дружество „Родно изкуство“ на 8 март 1924 година в София, преминало при огромен успех. В него са използвани само кукли марионетки. До 1946 година те са единствените в новосъздадения Детски куклен театър при читалище „Славянска беседа“ в София. Тяхното управление от кукловода е туудно, изработката им скъпа и скоро производството им е изоставено. След 1950-1955 год. марионетните театри се броят на пръстите на едната ръка. Но през 1946 година, когато в София е основан Нов марионетен театър те са все още актуални. През 1952 година СГНС взема решение да го прекръсти на Държавен куклен театър и той съществува и до днес в столицата. По същото време и Варна, и Пловдив се сдобиват с куклен театър. През пролетта на 1953 година в Отдела за култура в Ямбол също се обсъжда въпроса за създаването на Ямболски куклен театър.
Как се е стигнало до тази идея ми разказа Маргарита Бакалова-Женкова, един от най-дългогодишните и разпознаваеми дейци администрирали културата в Ямбол, преди около 45 години. Кмет тогава бил Димитър Чаушев, който има за задача да подготви поредните избори за Народно събрание и да води личните си битки за изплащане компенсации на преселените в България тракийци след двете Балкански войни и оставил изцяло грижата за развитието на културните процеси в града на Маргарита Женкова, с която задача тя, според запазените отчети на отдела, се справя с вещина.
По това време,освен Драматичният театър, в читалище „Съгласие“ развива сериозна дейност естрадно-сатиричен състав. В него участват известни ямболци, имената на които се помнят и до днес: Димчо Рошманов, Луша Петрова (майка на Георги Митев, чието име ще носи бъдещият Държавен куклен театър в Ямбол), Марин Едрев, Мария Драгова, атрактивната двойка буфосинхронисти Щилян Кунев (бащата на Меглена Кунева) и Благовест Арнаудов, вокална група и оркестър. Представленията се радват на огромен успех и дълго време са сред най-популярните.
След един спектакъл на състава в Пловдив, Марин Едрев отива при Маргарита Женкова и възторжено разказва за куклено-театралното представление,което е гледал там. Идеята му била естрадно-сатиричният състав да разиграва скечове с кукли или дори да реализира цели спектакли. И предложил за начало темата за ревността като адаптират за целта „Отело“ на Шекспир и използват музиката на Верди. Маргарита Женкова явно е оценила идеята, защото още на следващия ден започва да търси възможности за реализацията й. Такива открила в читалище „Пробуда“, където щял да репетира носъздаденият състав наречен „Детски куклен театър Ямбол“. Решила да не се нарича самодеен, защото виждала бъдещето му като професионален и държавен.
През 1956 година е представена и първата постановка на кукления театър и това е „Котаракът в чизми“. Зрителната зала на читалище „Пробуда“ събрала децата на Ямбол и те възторжено ръкопляскали на изпълнителите. Съставът кукловоди бил същият като на естрадно-сатиричния. След този първи спектакъл посрещнат въодушевено от деца и родители, дори и от кмета Димитър Чаушев, който присъствал премиерата и поздравил всички с най-новата културна придобивка на града, актьорите откровенно си признали, че им е трудно да се справят в новото амплоа. Поради различни причини Димчо Рошманов, Луша Петрова и Мария Драгова се върнали към естрадно-сатиричния състав, Щилян Кунев и Благовест Арнаудов видели потенциал в куклените спектакли и решили да създадат двойка буфо синхронисти, с която много бързо придобили популярност в България. Новосформираната дирекция „Музика и естрада“ още в същия сезон ги назначава на щат. Сценичният живот на ямболската двойка буфосинхронисти продължава 35 години без прекъсване.
В кукления състав остават само Марин Едрев и съпругата му и започват от начало,от нулата да градят трупата и имиджа на бъдещия Държавен куклен театър в Ямбол, преминал през много превратности и трудни моменти в историята си и успял да се превърне в обичан и уважаван театрален състав не само в България,но и извън нея. Но тогава, в онази първа година от неговото летоброене, се търсят преди всичко желаещи да се подготвят за кукловоди,също режисьори, сценографи, художници, специално създадени драматургични творби, шивачи, майстори-куклари, които могат да изработват не само марионетки, но и т.нар. „ръкавична кукла“.
Тогава разбрах какво е означавало за Марин Едрев решението му да създаде трупа професионални кукловоди от аматьори и ученици. Следва една много трудна за него година, в която подготвя спектакъла „Как се прави цирк“. И на 27 март 1957 година, по по повод Международния ден на театъра се осъществява първото куклено-театрално представление в града на състава. След премиерата му Кметът Димитър Чобанов предлага на Марин Едрев да оглави като директор най-новия театър в нашия град- кукления. През 1957 г. на работа в театъра е назначен и първият професионален режисьор Красимир Дограмаджиев. Следват 13 години на утвърждаване и обучение на състава, привличане на професионални кукловоди, режисьори, сценографи, драматурзи и създаване на специални собствени ателиета за изработка на кукли и декор. И така до края на 1970 година, когато с Указ на Министерския съвет на Република България, театърът придобива статут на държавен. От август 2007 г. след Указ на Президента Георги Първанов, театърът носи името на Георги Митев, нашия съгражданин и кукловод с дълга професионална биография наситена с успехи.
Повече от половин век вече,трупата е сред първите куклени състави в България и с утвърдено име не само у нас. Неговото изкуство получава високо признание в Полша, Италия, Франция, Германия, Япония, Швеция, Белгия, Русия, Украйна, Унгария, Узбекистан, Турция, Сърбия, Румъния. През м. ноември 2005 г. Куклен театър Ямбол е включен в образователен проект на българската общност в 17-и район на Будапеща с неговите 250 хил. жители.През 2012 г. е първият български куклен театър, поканен за участие в Празниците на славянската писменост и култура в Болград, Одеска област и донася в Ямбол Специалната награда за интеграция и международни отношения от град Галац, Румъния.
, Сливен, Стралджа, Карнобат, Свиленград, Тополовград, Хасково и Болярово.
С мюзикъла „Приказка за чистотата” през 2000-та година, театърът става носител на Голямата награда на международното жури на куклено-театралния фестивал „Двама са малко, трима са много ” в Пловдив. Същата година получава и Преходната статуетка на Фондация „ Холандия” за източно-европейско изкуство. За участието си в VІІ-я международен фестивал на екологията „Бачка Паланка” през 2001-а , отново с „Приказка за чистотата”, театърът донася в Ямбол „Наградата за приятелство с децата на Войводина“ и Златната книга на Нейно Кралско Височество принцеса Елисавета Караджорджевич.
През 2002 г. Кукленият театър получава „Златен герб“ на град Ямбол за принос в развитието на куклено-театралното изкуство. 2006-а година донася на театъра наградата „Икар” на САБ за постановката „Цветове“.А на следващата, 2007-а още една „Икар“ на САБ за постановката „Спящата красавица“ и „Джон Атанасов“- златен, на община Тунджа-Ямбол за значителен принос в културния живот. За втори път през 2017-а и отново за значителен принос в областта на театралното изкуство, по повотд 60 години от основаването на театъра и за 24 май- Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, трупата получава най-високата награда на Община Тунджа-Ямбол. През същата година и отново за втори път и по същия повод Куклен театър „Георги Митев“ е връчена и голямата награда на Ямбол.
През 2008 година награда за режисура получава спектакълът „Румето и старият лъв” в Бурса,Турция и участва в Световния фестивал на изкуствата „Рио Локо“ в град Тулуза, Франция. Участието на постановката „Румето и старият лъв“ в Международен куклен фестивал, Браила, Румъния донася на театъра Награда на зрителите .
Куклен театър „Георги Митев”-Ямбол е носител и на Голямата награда „Играещият човек”, статуетка на скулптора Георги Чапкънов, за смелостта на състава да върнат одухотворените кукли на сцената.
През м. октомври 2013 г. театърът участва в ХІV Международен куклено-театрален фестивал „Интерлялка” в Ужгород, Украйна и донася оттам Наградата на зрителите за спектакъла „Спящата красавица”. През 2014 г. на фестивала „Сцена, палитра, слово” в Пловдив е удостоен с Наградата за най-добър спектакъл и награда на сценичната група за техническо изпълнение за спектакъла „Било, не било”. През 2015 г. от същия фестивал донася Наградата за сценография и кукли за спектакъла „Аладин и вълшебната лампа”.
През м. април същата година на Националния куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник” в Ямбол прибавя и наградата на САБ за цялостно решение на същия спектакъл И през 2016 година отново от Зимния фестивал „Сцена, палитра, слово” донася Награда за кукли в спектакъла „Сънни принцеси сънувани”, през 2017 година Награда за режисура за спектакъла „По заповед на щуката”, Награда за сценография за същата пиеса, награда за режисура и награда за сценография за пиесата „Палечка”.
През м. юни с.г. Държавният куклен театър в Ямбол участва в Международния фестивал на Куклените театри за синтез „КУКАРТ“ в Санкт Петербург, Русия и на ХVІ Международен фестивал на детските театри в Баня Лука, Сърбия с пиесата „Палечка“, а на Международния фестивал на Професионалните куклени театри за деца в Източно Сараево, Босна и Херцеговина с „Жабчо“ и от него донася в Ямбол Награда за анимация на трите роли в пиесата.
През 2019 година театърът участва и в Международния летен куклен фестивал „Лято, кукли и приятели“ във Велико Търново с пиесата „Котаракът с/в Чизми“ и в Международния куклен фестивал „Рачо и Дешка“ в Габрово и Лауреат на Юбилейното 25-то издания на Международния фестивал на куклените и Синтез театри „КУКАРТ“ 2019 в Санкт Петербург, Русия със същата постановка. В същата година на Зимния театрален фестивал „Сцена, палитра, слово“ в Пловдив бе присъдена отново награда за сценография и кукли, а на Международния куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“ в Ямбол за „Новите дрехи на краля“ добави и Награда на САБ за актьорски дебют.
През 2020 година Кукленият театър „Георги Митев“ за пореден път участва в Международния фестивал на детските театри в Баня Лука, Босна и Херцеговина с пиесата „Снежанка и седемте джуджета“ и за пореден път се връща с награда. Този път за анимацията на куклите в спектакъла. Съвместно с българския културен институт в Берлин гостува он лайн в домовете на българите там с четири свои постановки „Храбрият оловен войник“ – по Х.Кр.Андерсен, „Котаракът с/в чизми“ – от Колю Колев, „Снежанка и седемте джуджета“ – по Братя Грим и „Палечка“ – по Х. Кр. Андерсен.
2020 година е много успешна за театъра, който за втори път става Лауреат в Международния фестивал на Куклените театри и синтез КУКАРТ – Санкт Петербург, Русия. Този път с пиесата „Снежанка и седемте джуджета“ .
Наред с активната творческа работа на състава, турнетата и участие в наши и международни фестивали, Държавен куклен театър „Георги Митев“ е организатор и домакин на Националния куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник” с международно участие, който е уникален с това, че се провежда в две направления:
- Национален литературен конкурс за написване на пиеса-приказка за куклен театър
с оригинален текст, драматизация и текст за образователен театър
- Национален конкурс за спектакъл
Освен Театърът, организатори на фестивала са още Министерството на културата, Община Ямбол, Община Тунджа, Съюзът на артистите в България, Печатници „Демакс“ и Дружеството на писателите в Ямбол.
Литературният конкурс за написване на пиеса – приказка за куклен театър, се оценя в три раздела: за оригинален авторски текст, за драматизация по класическа приказка и за текст в образователен спектакъл. Ежегодно ръководството на театъра издава наградените творби в сборника „Приказна фиеста“.
Във второто направление – конкурс за спектакъл, се приемат различни по жанр, стилистика, език и възрастова насоченост спектакли. Участие взимат професионални куклени театри – държавни, общински и частни, както и улични театри. Фестивалът е с конкурсен характер. Жури определя носителите на наградите за режисура, сценография, оригинална музика, мъжка роля, женска роля, актьорски ансамбъл, режисьорски дебют и специална актьорска Награда на името на Георги Митев, която се връчва от едноименната фондация. Голямата награда за най-добър спектакъл е пластиката „Играещият човек“ от Георги Чапкънов. Детско жури и публиката определят отделна Награда за най-добър спектакъл. По време на фестивала се провеждат майсторски класове, семинари, изложби, работни срещи, колеги обменят опит. Кукленият театър „Георги Митев” е член на Съюза на артистите в България (САБ), на УНИМА и от 2007 година пълноправен член на ЮНЕСКО. Той е ценен актив за културата в Ямбол.
Успехите на Държавен куклен театър „Георги Митев“ повече от 70 години радват театралната публика и особено много децата на Ямбол и областта със своите забележителни постановки, плод на обединените усилия на театъра и на местната общественост. Наградите,които получават са един много дълъг списък и той се увеличава с всяка измината година. Помнят се успехите на актьори, режисьори, сценографи, дори на техническия персонал, който подпомага реализацията на спектаклите, и това е похвално.
Единственият забравен в този празник на успехи и принос към кукленото театрално дело в нашия град е човекът, който първи е оценил неговия потенциал за бъдещето и двадесет години е полагал непрестанно усилия за израстването му, основателят на днешния Държавен куклен театър в Ямбол Марин Едрев.
You must be logged in to post a comment.