Той е Иван Андонов. Възпитаник на ГПЧЕ „Васил Карагьозов“ – Ямбол , випуск 2015. Завършва Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, със специалност „Изпълнителско изкуство – поп и джаз пеене” с преподавател ас. Петър Салчев. Възпитаник на Студиа по изкуствата „Белканто“ в Ямбол с вокални педагози Мариана Андреева и Божидара Божилова. През 2020г. се обучава по програма „Еразъм” в град Триест, Италия със специалност „Джаз пеене” с преподавател Даниела Спалета. Тази година завършва магистратура отново с поп и джаз пеене в АМТИИ и втора специалност – класическо пиано с преподавател доц. Зорница Петрова. Вокален педагог в две частни школи в Пловдив.
– Какво видя днес в огледалото?
– Видях един отдаден на изкуството човек, който непрестанно се стреми да върви напред и да се усъвършенства.
– Суетен ли си?
– Не. По-скоро имам нужда от повече увереност в себе си, но смятам, че съм по-добрата си версия , когато съм здраво стъпил на земята.
– Къде искаш да си сега?
– Вярвам, че съм на правилното място в правилния момент. Старая се да оценям пътя си такъв какъвто е и да не насилвам нещата.
– Какво те вдъхновява?
– Вдъхновяват ме изкуство, личности, истории, места.
– Какво те кара да се усмихваш?
– Това, че се събуждам всеки ден и правя това, което обичам.
– С какво не се разделяш?
– С музиката.
– Последната книга, която те грабна?
– „Мисли като монах“ от Джей Шети.
– По-емоционален или по-рационален?
– Ако ми бяхте задали този въпрос преди 6 години може би щеше да е първото. Но сега бих казал, че до известна степен успях да постигна баланс между двете. Когато се налага съм емоционален.
– За какво не ти стига времето?
– Винаги съм обичал езиците и бих искал да науча още един чужд език, може би италиански, но за жалост на този етап нямам необходимото време.
– Какво би променил около себе си?
– Вярвам, че нещата са такива каквито трябва да са на този етап, но бих искал да стана по-състрадателен към себе си, защото понякога забравяме, че ние също имаме нужда от това, което проектираме навън. Знам, че съм изключително упорит и понякога това ме кара да забравям, че също съм човек и имам нужда от спокойствие и тишина в определени моменти. Не е необходимо абсолютно всеки ден да надхвърлям възможностите си. Ако можех да променя нещо в глобален аспект, може би бих искал да насоча вниманието на хората вътре към самите тях, да бъдат по-съчувстващи и разбиращи. Често сме погълнати от материалния свят и забравяме, че човешката психика всъщност е едно от най-важните неща.
– Най-голямото ти изкушение…
– Суши.
– Мечтаеш за…
– Да пътувам повече и да срещам различни хора, с различни истории и светоглед.
– По душа си…
– Човек на изкуството.
– Трите думи, които те описват …
– Целеустремен, артистичен, себекритичен.
– Музиката за теб е …
– Начин да се потопя в различни светове, различни усещания и да поддържам изкуството в мен живо. Не бих могъл да си представя да няма нищо свързано с изкуство около мен. Монотонността ме убива.
You must be logged in to post a comment.