Той е Георги Кючуков, на 35 години. Завършил Математическа гимназия „Атанас Радев“. Гордее се, че е роден и отраснал в Ямбол.
Преди 5 години се „намират“ с комедията и от тогава пред разнообразна публика се е представил в над 20 града в България. Имал е своя рубрика в радио „Енджой“, а по думите му тепърва предстоят още интересни неща.
-Здравей! Какво видя днес в огледалото?
-Видях малко недоспало лице, и трябва бързо да се събуждам. И, че човекът в огледалото днес трябва отново да се надскочи и предизвика, да се усмихва и радва повече 🙂
– Суетен ли си?
-Каквото и да кажа, ще излъжа малко. Средно суетен съм, харесвам се със сако и панталон, но мога да изляза и по анцуг, ако не е много светло( шегувам се).
-Къде искаш да си сега?
-След толкова престой вкъщи, искам да съм навсякъде. Искам на плажа, да играя табла и да се радвам на вълните. Искам на планина, да усетя някой водопад или красива гледка. Искам и в парка. Абе, навън да е 🙂
– Какво те вдъхновява?
-Животът! Всяка една ситуация, ако я усетиш и видиш както трябва, може да ти е вдъхновение. И лошото и доброто, ако са правилно мотивирани в главата ти, стават страхотни учители и източник на забавни истории, в моят случай 🙂
– Какво те кара да се усмихваш?
– Вкусната храна, усмивките на другите хора, хубава песен, да ме хване за ръка хубава жена.
– С какво не се разделяш?
-Портфейла си, че без него няма и как да изляза 😀 И желанието за добро прекарване.
– Последната книга, която те грабна?
-Сборникът „Омнибус“ на Филип К. Дик. Страхотен фантаст, с нестандартно мислене. Изключително добре преплита човешкото с машините.
– По-емоционален или по-рационален?
-Определено много емоционален. Това ми е и положителна и отрицателна черта. Не винаги добър съветник, но понякога пък ти дава нови хоризонти тази импулсивност. Определено не съм прагматик човек.
Мога да реша, че ми се яде сладолед в Созопол, и да намеря начин още същият ден да стигна.
– За какво не ти стига времето?
-Мен никога не ми стига времето за нещо. Понеже правя много неща, и всеки път си мисля, че ще свърша всичко наведнъж, обикновено излиза съвсем различно нещо по средата на деня, и целият план заминава на кино 🙂 Но пък така винаги ми е интересно, не се питам какво да правя, и да скучая ли 🙂
– Какво би променил около себе си?
– Бих искал малко да се успокои всичко. Живеем в доста тревожни времена, хората са станали сприхави, малко дръпнати, лесно се отказват, не искат да инвестират чувства, всеки си пази някакво лично пространство с цената на всичко. Малко да спре да го мислим толкова, включително и на себе си го казвам, малко да се оставим на нещата, и да видим какво ще стане. Живеем твърде малко, за да си казваме всеки път, че не трябва да се бърза, или, че има време. Все някакви граници и срокове си поставяме.
– Най-голямото ти изкушение е …
-Храната. Просто ми е ужасна слабост. Мога да ям до припадък, стига да ми е вкусно. А това не е много добре, и гледам някак да се въздържам вече.
– Мечтаеш за …
– За много неща. Искам да извървя Камино, да се науча да готвя поне три национални кухни, да мина с колело или с каквото и да е България по цялата и граница, да плавам, да правя пури в Куба. Абе, много искам с две думи.
– По душа си…
– Би ми се искало да кажа романтичен, но май малко си го прибрах в себе си това. Надявам се да съм добър. На моменти съм малко тъжен, но при всички хора, които се занимават с комедия това го има 🙂
– Трите думи, които те описват са …
– Забавен, искащ, надяващ
– Комедията е …
-Моят живот. И нещо задължително за всеки. Тя начин да оцелееш психически в този луд свят, в който сме.
You must be logged in to post a comment.