Изложба „Жорж Папазов, когото (не) познаваме“ 

Жорж Папазов е един от малцината, а може би и единственият български художник, чието творчество органично се свързва с модернизма в Европа. Той твори във времена на трескава смяна на теченията в изкуството, но остава самобитен и разпознаваем. Като всички европейски творци, работили от началото на ХХ век, той преминава през различни течения, прави различни експерименти, за да достигне до зрелия си стил, който го прави разпознаваем. Самият Жорж Папазов споделя пред Кирил Кръстев: „Всичко опитвах експресионизъм, инстинктивна живопис, пясъчна живопис, абстракционизъм, „блъскани бои“ (ташизъм), – за да изразя моите блянове, мечти и видения, което са същност на моите разбирания за живопис.“

   Жорж Папазов е роден в Ямбол през 1894 г., в семейството на търговец на едро на жито, вино и бакалски стоки. Той е най-малкото от 6 деца и е отгледан с грижите на братята и сестрите си, като най-голямата тежест се пада на най-големия брат. Всички залагат големи надежди за развитието му и правят възможно заминаването му в чужбина, къде той успява да улови духа на времето и да се оформи като художник със своя физиономия.
   Образованието му преминава през Инженерно-техническото училище в Прага, където следва за паркостроител и строител на вили (1913-1918), а по-късно (1918) посещава в Мюнхен частната художествена школа на Ханс Хофман. Следващите няколко години (1920-1924) работи в различни европейски столици – Виена, Берлин, Париж. От 1924 г. Франция се превръща във втора родина за Папазов и е мястото, където той намира кончината си през 1972 г. и прахът му е разпръснат над Средиземно море между Кан и Атниб, недалеч от Ванс.
Веднага след установяването си във Франция, той започва активно да участва в художествения живот на страната. Прави самостоятелни изложби, както и участва в общи такива и в други европейски държави, както и в Ню Йорк.
През 1934-1935 г. се опитва да се наложи и в България, но не среща нужното одобрение и подкрепа.
   След години той с горчивина ще сподели пред Кирил Кръстев „Не бях очарован от приема ми през 1934-1935 г. и мисля, че и сега не ме разбират. (…) Тук все пак правя нещо за името на България, която ми е на сърцето.“
   Въпреки желанието да сподели изкуството си със своите сънародници, Жорж Папазов остава неприет и непознат до края на дните си. Години по-късно творчеството му се оценява високо от специалистите, но въпреки това то остава непознато за широката публика.
    В последните десетилетия все повече се повдига завесата над творбите му, те придобиват популярност и постепенно Жорж Папазов заема нужното място на сцената на българските творци.