Христина Женкова,
Уредник в РИМ- Ямбол
Конституцията на Княжество България, утвърдена от Учредителното българско събрание, 1879г. приема чл. 23, в който се казва, че “ българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално” .
Знамето изработено от четиринадесетгодишната Стилияна Параскевова, дъщеря на ямболския преселник в Браила Иван Параскевов е връчено на главнокомандващия Николай Николаевич в Плоещ на 8 май 1877г. и влиза в българската история под името “Браилско знаме”.
Иван Параскевов, известен и влиятелен българин в Браила поема изцяло задължението по неговата изработка. За съжаление неговата личност и дейност все още не са получили необходимата гласност.
Роден около 1823г. в Ямбол в българския квартал Каргон той е петото дете на Параскев Петков и х. Ангелина. Заможното за времето си семейство се препитава със земеделие и скотовъдство. Две от трите момчета – Иван и Панайот, растат буйни и будни младежи. Те често преминават Каргонския мост и открито демонстрират независимост и свободолюбив дух в Първия, турски отдел на града. След една подобна демонстрация на коне ямболският каймакамин решава да ги арестува. Братята избират емиграцията в чужбина срещу затвора.
От Бургас с френски параход отплават за Одеса. Това става около 1851г. Кримската война /1853-56г./ ги заварва в Браила- град във Влашко с изградена стабилна и влиятелна българска колония. „Браилските братя” подават ръка на двамата да се устроят и развият предприемаческите си качества. Наемат земя, купуват чифлик и вземат под наем големи складове на пристанището. Междувременно Панайот умира и Иван вече сам развива търговия, наема параходи и превозва стока, става един от най- заможните и уважавани граждани в свободното княжество.
Около 1862г. се жени за Недялка Димитрова от Разград и на 6 март 1863г. се ражда дъщеря му Стилияна. Три години по- късно- синът му Стефан, а през 1873г. най- малката дъщеря Мария.
Иван Параскевов е ревностен поддръжник на всички начинания на българската емиграция в Браила. Името му фигурира в Кондиката на Българското книжовно дружество при основаването му през 1869г., с внесени сто франка, подпомага финансово български революционери и просветители и пр.
Патриотичната дейност на Иван Параскевов е особено активна по време на Освободителната война 1877-78г. По спомените на дъщеря му Стилияна, разказвани на нейните деца Недялка, Мария и Димитър, в края на октомври 1876г., в дома им се обсъжда въпросът за изработването на знаме на браилските българи – доброволци . На предложението да се пусне подписка за набиране на средства баща й заявява “Пари за знаме от Браила да не се събират, аз поемам грижата да го приготвя за моя сметка.” Това решава и въпроса вида на знамето да не се коментира, и да бъде такова каквото Параскевов го предложи.
Съображенията на Иван Параскевов за разположението на цветовете бяло, зелено, червено не са документирани. Работата върху пробните модели и изработването на самото знаме продължават почти шест месеца. Необходимите материали – копринен плат и сърмени конци са доставяни на малки пратки от Виена. Върху зеления цвят Стилияна извезва със златна сърма лъвче с височина около 60 см. За негов прототип е взето лъвчето от въстанически калпак от Брацигово. Над короната на лъва е извезан надпис “България”, а под него върху червения цвят “С божията воля и със славата руского царя, напред”. Долу в края на знамето има подпис “Ст. Параскевова, Браила 1877 април. Неизвестно кога и от кого подписът на Стилияна е изрязан от оригинала и сега го няма.
Към края на април 1877г. работата по изработването на знамето е приключена. В литературата всички автори единодушно посочват, че на 8 май 1877г. Иван Параскевов и дъщеря му предават лично на главнокомандващия Николай Николаевич готовото знаме с обещанието той да го връчи на ІV опълченска дружина.
По политически и бюрократични причини знамето реално не участва във военните действия. С приключването на войната цялата страна е залята с такива трицвети. Това е и една от причините Учредителното събрание почти без разногласия и дебати да го приеме като първообраз на българския национален флаг.
След войната руснаците предават знамето на Стилияна в царския дворец в София, където през 1930г. авторката му е допусната да го види.
При предаването на знамето престолонаследника и главнокамандващ Н. Николаевич предлага Стилияна да бъде записана да учи в руско учебно заведение. Това предложение любезно е отказано от баща й Иван Параскевов.
След Освобождението сем. Параскевови напуска Браила и преминавайки за кратко през родния Ямбол се заселва в София. Тук през 1895г. след научаване вестта за съсичането на Стефан Стамболов Иван Параскевов умира.
Значението на Браилското знаме на Иван и Стилияна Параскевови не се изчерпва само с това, че става първообраз на съвремения български национален флаг. За епохата след Освобождението то е символа на националното единство на българите, на тяхната национална гордост устрем и чест.
Рубриката се реализира със съдействието на община Ямбол
You must be logged in to post a comment.