По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Ямбол подготвя поредица от публикации под форма на интервюта. Първата ни рубрика е със заглавие: „Питай колегите-архивисти”. Днес публикуваме първото интервю с Антоанета Карапчанска, която дълги години е „лицето “ на архива, посрещаше нашите читатели, правеше справки и знаеше мястото на всеки документи в архива.
-Как бихте се представили пред абсолютно непозната аудитория? (Представете се в едно изречение)
-Аз съм Антоанета – с чувство за хумор, добър приятел, но най-добре почакайте – сами да видите и останалото.
-Кога разбрахте, че истинското Ви призвание е да бъдете архивист? Лесно ли взехте това решение?
-Всичко стана съвсем случайно. Имах късмета и удоволствието да попадна на колеги, които харесах и обикнах и така останах.
-Коя история от дългогодишния Ви професионален опит, искате да разкажете с цялото си сърце и душа?
-„….намерили са човек за работата, а не работа за човека…“ – това са думи на наш „читател“ (потребител на архивна информация). Аз бях в читалнята в деня, в който той дойде, беше около 75-76 годишен и търсеше информация за отчуждена гора в местността Ормана. Знаех, че имаме документи, но оставаше и да намерим името на бившия собственик. Намерих името на баща му, декарите и границите на парцела. Той, „читателят“ толкова много се развълнува, че се разплака и започна да повтаря „браво момиче, намерили са човек за работата, а не на човека работа, бъди все такава…“. Като се сещам за този случай, винаги ми се стяга гърлото, това е може би най-голямата оценка, която съм получавала.
-Кой е най-големият Ви професионален успех, с който се гордеете? Обработката на кой фонд (личен или учрежденски) определяте като най-голямото предизвикателство за Вас?
-Искам много да благодаря на г-жа Руска Братанова, съпругата на големия ямболски писател Георги Братанов, за това, че ми се довери и предаде уникалния личен архив на писателя. Що се отнася до обработката – то всеки фонд си е предизвикателство.
-Какъв житейски урок научихте през дългогодишната си работа в архива?
-Да обичам повече, да бъда по-толерантна, да вярвам повече в хората, а за документите да не забравяме, че са създадени от хора и във всеки от тях неминуемо има и лична позиция.
-Ако днес трябваше да започнете отначало, бихте ли избрали отново професията на архивиста?
Да! Аз май друга не мога и не бих искала да работя.
-Хипотетично да предположим, че има възможност отново да работите в сферата на архивното дело. Как мислите, бихте ли се справили с това предизвикателство днес, когато пишещата машина е заменена с компютър, когато се върви в посока дигитализация на документите, е-архивиране и т.н.?
-Обичам я тази работа още – дори след толкова години (46) ми е интересна, а що се отнася до новите технологии, те се научават и се свиква с тях.
-Как виждате българските архиви след 10, 20 и повече години? Как виждате Държавен архив – Ямбол 62 години след началото?
-1. Българските архиви – бедни откъм страна на документи на хартиена основа, но пък достъпни от всички краища на света. 2. Аз си обичам „Държавен архив – Ямбол“, виждам го все така прекрасен, запазил онзи сладък дух на поколенията архивисти, работили в него.
-Какво е вашето послание към днешните архивисти?
-Помощ на незнаещите, търпение към настоятелните, усмивки, топлина и обич при обслужване на „читателите“, защото те са ни и удовлетворението, и бъдещите дарители и рекламата.
Медиен партньор на рубриката : ЯмболПРЕС
You must be logged in to post a comment.