Неделно четиво: 50 ГОДИНИ СЛЕД СРЕЩАТА В ХЕЛЗИНКИ СВЕТЪТ НЯМА ПОВОД ДА ПРАЗНУВА

  Мария Качулева      

През 1975-а, тридесет години след края на Втората световна война, в столицата на Финландия, Хелзинки, се събират в двореца „Финландия“ СССР, САЩ, Канада и лидерите на всички европейски страни без Андора и Албания за Конференцията по сигурност и сътрудничество в Европа. На форума България е представена от Тодор Живков. В края на срещата е подписан споразумителен протокол, който се състои от пет части и засяга въпроси относно сигурността на Европа, затвърждаване на политическите и териториални резултати от Втората световна война и взаимоотношенията между държавите-участнички, включително ненарушимост на границите им. Отделя се внимание на Сътрудничество в областта на икономиката, науката, техниката, околната среда, в хуманитарната област и  задълженията по въпросите на правата на човека и основните свободи.  

    Заключителният акт от Конференцията в Хелзинки е смятан за уникален документ в историята на международните отношения, тъй като става юридическа база за регламентация на сигурността и сътрудничеството в Европа. Ролята му за извършване на промени в социалистическите страни е огромна. Европа си отдъхва. Следват години на спокойствие и мъдри политически решения в полза на хората, без дрънкане на оръжие за цели 14 години. До 1989-а, когато започва „перестройката“ и когато в центъра на стария континент се появяват 3 нови държави: Чехия, Словакия и Германия. В резултат на поредица политически катаклизми Федеративна република Югославия  се разпадна на нови шест републики : Хърватия, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия и Словения. Войводина и Косово получават автономия като области, а през 1980-а и косовските албанци предявяват претенции  автономната им област с център Прищина да се признае за съставна република. А на 10 ноември 1989 година в България  е извършен преврат и започва ерата на демократичните промени, които продължават  36 години.   

След отмяната на т.нар. „Живковска“ Конституция, България все още вярва в световния мир, сътрудничество и правата на човека и се присъединява като редовен член към Международната хелзинска федерация (МХФ), създадена като структура  през 1982 година. Международният секретариат на МХФ е ситуиран във Виена, а неговата основна цел е да укрепва свободата на словото и правозащитното движение в международно измерение. Създаването на МХФ е отчасти вдъхновено от призива на Андрей Сахаров за изграждане на „единен международен комитет за защита на всички членове на хелзинската група – Хелзински Уоч“. През първите си години федерацията постига редица успехи, подкрепяйки човешките права зад Желязната завеса, защитава дисиденти, представя документация на тогавашното Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа (сега ОССЕ) и подпомага укрепването на гражданското общество. До разпускането й на 27 ноември 2007-а година, когато банкрутира заради вътрешни финансови измами, нейната специфичната главна цел е да наблюдава и следи спазването на разпоредбите за правата на човека произтичащи от Хелзинкските споразумения и допълнително приетите  към тях решения в Европа, Северна Америка и Централна Азия.

През 1992 година бившите Хелзински групи за наблюдение се прекръстват в Хелзински комитети (ХК). България е сред първите страни и още на 14 юли с.г. в офиса на ПК „Екогласност“ на площад „Народно събрание“ в София се учредява Български хелзински комитет (БХК). И това го прави най-дългогодишната  все още действаща неправителствена организация в България за защита  правата на човека – политически, малцинствени, граждански, културни и социални, с акцент върху отстояване на правата на най-уязвимите групи в обществото, достъпа до информация и проблеми на системата за наказателно производство. Хелзински комитети едновременно с българския  са регистрирани в още 14 страни на територията на Европа, но в следващите години някои са закрити поради скандали за измами с данъци и заради намеса във вътрешната политика на някои от страните. Регистрират се нови. В България преди пет години се разпали колосален скандал около БХК за продажба на български паспорти на македонци, но беше бързо потушен след като се установи, че са замесени хора от висшите ешалони на властта.  

Хелзинкските комитети не осъждат никога САЩ за това, че екстрадират мигранти, нито за това, че не се спазват правата на човека в постоянно разрастващия  се Западен блок и НАТО. Тези комитети никога не осъждат  Израел за извършвания геноцид над палестинците и непрекъснатите нарушения на резолюциите на ООН  от 1955 г. до днес. В Израел те са най-много на брой в света, следвани от САЩ, Великобритания, Швеция и Швейцария. За щастие, България  е на последното 45  място в тази класация.

До 2014 г.  БХК издава  месечното списание „Обектив“, чрез което информира за открити нарушения и заявява позициите си върху актуални правозащитни проблеми. А след 2014 г. и до днес бившите служители на редакцията на списанието поддържат тясно свързания с комитета сайт „Маргиналия“, наследник на списанието.

Дейността на БХК  се финансира основно чрез дарения и субсидии от няколко частни фондации: Институт „Отворено общество“ на Джордж Сорос, Фондациите „Оук“, „Лион Ливай“, „Работилница за граждански инициативи“, от международни надправителствени организации като Върховен комисариат на ООН за бежанците и институции на Европейския съюз – Агенция за основни права на Европейския съюз, Европейска комисия, Европейски бежански фонд, Център за подкрепа на хората с психически увреждания. В предходните години сред спонсорите на организацията са били още Американска агенция за международно развитие, посолствата на САЩ и Нидерландия в България, Европейски център за правата на ромите, Институт за устойчиви общности, Министерство на труда и социална политика, Министерството на външните работи на Нидерландия, Програма на ООН за развитие, Програма ФАР и други фондове на Европейския съюз, Ромски образователен фонд, Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа, Фонд „Джърман Маршал“, Уестминстърска фондация за демокрация, но постепенно оттеглят подкрепата си по различни причини.

Въпреки че финансирането на БХК формално е напълно прозрачно в публичното пространство постоянно се появяват скандални материали за „съмнително финансиране“ на неговата дейност, като вечният заподоздрян е Институтът на Джордж Сорос  „Отворено общество“. Журналистът Петър Волгин, например,  от години обвинява БХК в това, че не защитава „хората, които биват експлоатирани, хората с ниските доходи, хората със срамно ниските пенсии, хората, които нямат пари да си купят лекарства“, но без да представя доказателства за това и без да съдейства за извършване на проверки, които да установят достоверността на неговите обвинения.

От страна на националистически, ултранационалистически, дясноекстремистки организации, БХК често пъти е обвиняван, че е организация, която работи против „интересите на България“. Характерът на организацията като позиционирана в полза на враждебни на българската държава сили, е характеризиран още като „антибългарска“, „майкопродавци“ и „душмани“. Юристът Борислав Цеков и до днес последователен в критиките си, определяйки служителите на организацията като „псевдоправозащитници“ и ги обвинява в „антибългарски мотиви“ в позициите им. Въобще, обвиненията в „антибългарска“ дейност са другото обичайно оформило се мнение за тях в публичното пространство.

         Бившият университетски преподавател по политология и телевизионен водещ Румен Дечев в едно интервю за програма „Христо Ботев“ на БНР на 24 май 2012 г. е още по категоричен и поставя БХК сред организациите, които според него „уж представяха гражданското общество, но бяха силно идеологизирани и налагаха определен модел на мислене и на политическа организация, изгодна за чужди държави и интереси“.

В края на 2015 година стана публично известно, че австралиецът Джок Полфрийман и оглавяваното от него „Българско затворническо сдружение за реабилитация“ са номинирани за наградата „Човек на годината“ от БХК по предложение на никому неизвестната Каролайн Стейпълс. Към момента на номинацията Джок Полфрийман излежава в Централния софийски затвор 20-годишна присъда лишаване от свобода за убийството на 20-годишния българския студент Андрей Монов.

БХК попадна във водовъртежа на яростни граждански реакции и обществото отново иска закриването му. В интернет е разпространена „Петиция за забрана на дейността на Български хелзинкски комитет“. А Александър Миланов, номиниран за „Човек на годината“ през същата 2015 г. оттегля номинацията си с думите: „Не искам да съм „Човек на годината“. Убеден съм, че човек, който допуска грешки, трябва да има възможност да се поправи. Убийството, обаче, не е грешка“. В същата година и Екипът на телевизионното предаване „Господари на ефира“ отказва номинацията си за „Човек на годината“ с изявлението: „Благодарим за признанието, но искаме да кажем, че както много други хора, така и ние не приемаме да сме номинирани в една класация с човек, излежаващ присъда за убийство.“

         Поредният скандал около БХК избухва на 29 януари 2021, когато  евродепутатът Ангел Джамбазки остро критикува БХК за мълчанието  относно репресиите над жителите на Северна Македония, запазили българското си самосъзнание и отново подхваща темата за търговията с български документи за самоличност в Северна Македония. Евродепутатът публично окачествява организацията като „противобългарска“ и твърди, че тя „се занимава с това да клевети представители на българската общност“.От партия ВМРО обвиняват БХК и в това, че е „инструмент за унищожение на нацията“ и „установява антибългарска и антихуманна дейност в България и в цели свят“.

В резултат на постоянните скандали и множество обвинения за несъставомерни действия БХК е възприемана от гражданското общество като паразитираща на гърба на държавата и отдавна е загубила авторитета си. Тъжно е, но трябва да признаем, че половин век след  провеждането на знаменателната Конференцията по сигурност и сътрудничество в Европа, той напълно липсва.

Преди 50 години Хелзинки беше мястото, където лидерите на САЩ, Канада, Европа и СССР се срещнаха, демонстрираха желание за мир и разбирателство в опит да намалят напрежението в света, да създадат правила за международно поведение, за защита на човешките права не само в Европа, да гарантират  контрола над оръжията. За Източния блок и СССР  споразумението беше  победа и нови приемливи правила на поведение след Всеобщата декларация за човешките права на ООН от 1948 г.

На конференцията в Хелзинки участниците  обявиха, че приемат безусловно  свободата на изразяването, на движение,  на религията и доброволно сдружаването за всеобщи човешки права. Но Хелзинските споразумения не донесоха спокойствие и сигурност на Европа и на света. Те не написаха така желаната „нова страница“ за мир в историята. Вместо това ескалацията  продължава да се разраства и разделя света.

Вече две години Западът критикува Русия за СВО срещу Украйна, започнала през февруари 2022 година, но и дума не отваря за  Америка и нейните съюзници, които през предходните 47 десетилетия  многократно нахлуват в териториите на суверенни държави в името на своите политически и икономически интереси и без да се съобразяват нито с Хелзинските споразумения, нито със сигурността на Европа, нито с ненарушимостта на границите им.Най-ярък пример за това е бомбардировката над бивша ФР Югославия.

На 24 март 1999 г. силите на Алианса, позовавайки се на член 5 от Хартата на НАТО, стартират съвместна военна кампания срещу бивша ФР Югославия. Всъщност съюзниците нямат причина за това, тъй като нито една държава-членка на алианса не е атакувана, но изсипват тонове бомби над западната ни съседка. Операцията продълва 78 дни и е проведена в нарушение на Устава на ООН и Хелзинските споразумения. Няколко хиляди от мирното население цивилни загиват, икономиката на страната е задушена от западните санкции, а останалите балкански страни преживяват тежък период на политически и социални сътресения. В същото време международната общност не реагира на разрушенията  и не се опитва да  предотврати убийствата на цивилното население.

А между  загубената надежда след Хелзинки и страха от Трета световна война 50 години по-късно  Европа се опитва да живее въоръжавайки се, а не в мир с всички.

И няма повод да празнува. Просто е: въпрос на избор!