31 юли – Богородични заговезни

Днес са Богородични заговезни – последният ден, в който се блажи, преди началото на Богородичния пост на 1 август.

Той е един от четирите периода на молитва и телесно и душевно въздържание през годината.

Чрез двете седмици пост – от 1 до 14 август, православната църква се подготвя за големите празници Преображение Господне и Успение на пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.

В първия ден от поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.

Богородичният пост води началото си от дълбока древност. Св. Симеон Солунски пише:

„Постът през август е учреден в чест на Майката на Бог Слово, която, като почувствала своето представяне (пред Господа – бел.ред.), се подвизавала и постила за нас, както винаги, въпреки че – бидейки свята и непорочна – не е имала нужда от пост. Тя се молила за нас тогава, когато се готвела да премине от тукашния в бъдния живот, и когато блажената й душа щяла да се съедини чрез Божествения дух с нейния Син. Затова и ние сме длъжни да постим и да я възпяваме, като подражаваме на живота ѝ“.

На Успение Богородично християните празнуват не смъртта, а заспиването (на църковно-славянски „успение“) на Богородица. Защото след изкупителната смърт и Възкресение на Спасителя християнинът не скърби и не се страхува от смъртта, знаейки, че вече е избавен от нея.

В този ден Църквата напомня:

„В успението не си оставила света, Богородице… и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.“

Както при всеки православен пост, и по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния.

На 31 юли (Богородични заговезни) се заговява от месо и млечни продукти.

Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни.

По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.

Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък.

В тези дни се препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти.

Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино.

Най-старото място, свързано със св. Богородица, е храмът „Успение Богородично“ в Ерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. 

Запазеният и до наши дни каменен градеж е от ХI век – тогава кръстоносците обновяват стария храм.

На празника Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, също се консумира риба.