Денят на Тракия е свързан с една от най-големите победи на българското оръжие в най-новата ни история – превземането на непревземаемата според германските специалисти Одринска крепост през 1913 г. по време на Първата балканска война.
Но освен с триумфа Денят на Тракия е и ден на скръбта по стотиците хиляди българи, които само няколко месеца по-късно през лятото на същата 1913 г. са прогонени от турската армия от родните си домове в Одринска Тракия.
Разорението на тракийските българи през 1913 е геноцид и етническо прочистване на българското население в южната част на областта Тракия по време и скоро след Междусъюзническата война. Извършвано от Османската армия и турски башибозук, засегнатите области включват Източна Тракия и Източните Родопи.
Тези трагични събития са описани от българския академик Любомир Милетич през 1918 година, а също и от Фондация Карнеги за международен мир в доклада си от 1914 за Балканските войни. Етническото прочистване е било насочено против 300 000 българи. Убитите тракийски българи се оценяват да са 50 000-60 000, което е 20 % от българското население в Тракия, останалите българи християни са прогонени.
You must be logged in to post a comment.