26 октомври в памет на свети Димитър Солунски отбелязваме Димитровден.
На днешния ден празнуват всички с имената Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димо, Димчо, Димка, Димaнa и техните сродни.
Според народните вярвания от Димитровден започва зимата.
Народна поговорка гласи: „Георги носи лято, Димитър – зима“. Според легендата св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки.
По Димитровден се познава какви ще са предстоящата зима и новата година.
Ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърлят в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смята, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома – добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.
Като предвестник на зимата и студа, св. Димитър се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.
Светецът е роден през 3 в. в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит.
Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влизат в килията му и го убиват с копие по време на молитва.
Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.
Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ.
През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър, отбелязва БГНЕС. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство. Светията – мъченик е един от най-почитаните у нас. На него са посветени много храмове по цяла България и в деня на неговото честване ще бъдат отслужени навсякъде празнични св. Литургии.
Трапезата на Димитровден трябва да включва
курбан или гювеч от овнешко, яхния с петел, ако именникът е мъж, и с кокошка – ако е жена. Сервират се и зеленчуци.
Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
You must be logged in to post a comment.