26 март – Ден на Тракия, ден за почит и размисъл

Денят на Тракия – 26 март е един забележителен ден в българския културно-исторически календар. На този ден се чества подвига на българските воини, паднали при превземането на Одринската крепост и из тракийските полета по време на Балканската война – 1913г.

26 март е и Ден на почит към паметта на хилядите българи – тракийски бежанци, трагично загинали при преселението в пределите на Майка България. Ден на поклон пред останалите живи, които – разорени, прокудени от домовете си, понесли неимоверни страдания, преминали през ужасяващи изпитания, болки и страдания са запазили родовата си памет и борбен, Български Дух!

Разорението на тракийските българи през 1913 е геноцид и етническо прочистване на българското население, извършено от Османската армия и турския башибозук в Източна Тракия и Източните Родопи по време и скоро след Междусъюзническата война.

Етническото прочистване е насочено против 300 000 българи. Убити са 50 000-60 000 тракийски българи, което е 20 % от българското население в Тракия, а останалите българи-християни са прогонени.

Трагичните събития са описани от Фондация Карнеги за международен мир“ в доклада й за Балканските войни през 1914г. Но най-пълно, обективно и аргументирано събитията са представени от българския академик Любомир Милетич през 1918 година в книгата му „Разорението на тракийските българи“.

Въпреки жестоките репресии и преживени страдания, тракийските бежанци завещават на своите потомци своя изумително и дълбоко морален девиз: „Помнете, но не отмъщавайте!“

През 2005г. с покойния ми съпруг – режисьор-операторът Александър Борисов, по мой сценарий, заснехме в Одринска Тракия документално-художествения филм „Чонгара – завръщане към корените“, посветен на съдбата на българските бежанци, изселени за 4 часа от с. Чонгара, Община Къркларели (Лозенград). Филмът поставя въпроса за защита на човешките и имуществени права на тракийските българи. Създаден е със съдействието на Тракийските дружества в гр. Несебър и с. Ясна поляна. Представен на XVI Международeн филмов фестивал „Златният ритон“, 2007, той бе сред първите 10 най-добри филма.

Това стихотворение е моят поклон пред мъчениците и героите, българските бежанци от Мала Азия, Одринска и Беломорска Тракия загубили живот, младост, имоти, но отстояли и съхранили човешкото си достойнство, българската си чест и самосъзнание, Вярата в Бога и обичта към България!