24 ноември -почитаме покровителката на майките

На 24 ноември Православната църква почита паметта на св. великомъченица Екатерина.

Тя е християнска светица и мъченица, една от най-образованите жени на своето време. В българските традиции този ден е познат като Катерининден.

Светицата се чества като покровителка на майките.

Според преданието Екатерина е била дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет, по времето на император Максимиан. Живеейки в столицата, тя получила блестящо образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени.

Тя заявила на родителите си, че ще встъпи в брак с онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Младежи от много богати семейства кандидатствали за ръката на красивата Екатерина, но никой не бил одобрен.

Майката на Екатерина, която тайно изповядвала християнството, я изпратила при отшелник, който я посветил във вярата.

Преданието разказва, как Екатерина се е срещнала с тогавашния император.

Тя се опитала да го убеди, че извършва грешка като преследва християните. Екатерина успяла да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството. Впоследствие те били убити и обявени за мъченици.

Императорът заповядал да я вкарат в затвора, където тя въвела в християнството всички, които я посещават. Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва, палачите не могат да я екзекутират по този начин и я обезглавяват.

В преданието се разказва как ангели отнасят тялото на мъченицата в планината Синай.

Главен символ на св. Екатерина е колелото с шипове, което е известно като „колелото на Екатерина“.

В традиционната българска народна култура денят на св. Екатерина (позната като св. Катерина) се почита най-вече в Южна България.

В Пловдивския край вярват, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка.

В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива „за Баба Шарка“.