20 години без Невена Коканова

„Заставам днес пред сградата на ямболския театър и ходилата ми изгарят от спомена. През август каменните стълби на входа са като жарава. Изкачих ги боса и боса стъпих на сцената. В нашата работа става лесно, след като дълги години е било трудно. Много важно за младия човек е да попадне в ръцете на добри учители.  Моите първи педагози бяха Крюгер Николов и Янаки Стоянов. Единият „водеше” час по дисциплина и творческа отговорност, другият-по всеотдайност и жертви. Най-чиста, синовна благодарност пазя в сърцето си към тези двама, които ме откриха и закърмиха с любов към изкуството.”

                Това са думите на Невена Коканова за първите й стъпки на ямболска сцена в далечната 1956-та година.  Тогава тя е само на осемнайсет, а ролята, която  й поверяват  е  Фениса  от „Хитроумната влюбена” на  Лопе де Вега. Младостта и талантът й така завладяват публиката, че двамата й учители без колебание решават – следващото заглавие  ще бъде „Ромео и Жулиета”!  Невена е прекрасна в своята вълнуваща и очарователна  Жулиета, а изборът  да я изиграе така, както за първи път е стъпила на сцената, запленява ямболската публика и остава в паметта им завинаги, като  тяхната  „босонога Жулиета”.

                Спомените й за началото  са записани  през 1988-ма, когато  се връща отново в ямболския театър, този път на гастрол, за  да участва в пиесата „Любов под брястовете” от  Юджийн О Нийл. Спектакълът се играе с огромен успех и има над  150 представления, както в Ямбол, така и по всички  сцени на  България. Публиката на премиерата още помни как  след поклона,  Невена  коленичи, целува сцената и казва: „Оттук ми тръгна всичко”.

                На своите ежегодни Театрални празници  ДТ „Невена Коканова” връчваше почетен приз „Босоногата Жулиета” на всички актриси, които за първи път стъпваха на ямболска сцена. Тази година, по разбираеми причини Празниците няма да се състоят, но днес (3.06.2020г.), когато се навършват 20 години, откакто Невена Коканова вече не е между нас, спомените за пътя й в изкуството, за следите, които остави в сърцата на хората с  всеотдайността и неповторимото си обаяние  още продължават да парят.