183 години от рождението на Хаджи Димитър

Роден е в Сливен, в семейството на търговеца Никола и Маринка Асенови. Когато е на две години, той и семейството му отиват на поклонение в Йерусалим и оттогава Димитър е хаджия.

През 1862 година Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято броди из планината. През пролетта на 1864 година се включва в четата на Стоян войвода от Сливен като знаменосец. Четата е от 12 души и има за задача да убие търновския гръцки владика. Преди да влязат в Търново четата се разпада и четниците се отделят от войводата. Командването се поема от Хаджи Димитър, който ги повежда към Сливенския балкан.

На 21 май 1865 година в жилището на Георги Раковски се сформира чета, в която участват също Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 13 юни 1865 година четата преминава Дунава и се отправя към Котленския балкан. Действа в района на прочутото хайдушко сборище Агликина поляна.

През пролетта на 1866 година от Румъния преминава чета от 20 души, ръководена от трима войводи— Желю войвода, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Стига до Сливенския балкан, където се разделя на три. Действа до есента, когато се събира и връща в Румъния. През пролетта на 1868 година в Румъния се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 5 юли 1868 г. четата преминава Дунав с една гемия.

Първото сражение води с турска потеря наброяваща около 1 000 души. Откъсва се от преследвачите и с нощен преход достига до Карапанова курия в землището на село Горна Липница. Тук на 7 юли четата води втория си

бой, като нанася значителни загуби на противника си и дава един убит и двама ранени. На 8 юли става сражение около село Вишовград, в местността Дългидол. Днес там има изграден паметник.

На 9 юли в Канлъдере, местност в землището на Вишовград, няколко километра на юг-югоизток от Дългидол, става кръвопролитно сражение, в което четата е разбита. Ранен и пленен е Стефан Караджа. Под ръководството на Хаджи Димитър останалите 58 души продължават към Балкана. Днес в местността Канлъдере, името на която означава „кървава река“ на турски, има паметник и чешма, посветени на загиналите четници. Местното население организира честване на четвъртата битка около 21 юли (9 юли стар стил).

На 18 юли 1868 година под връх Бузлуджа в Стара планина става последното сражение на четата. В тази битка е убит и Хаджи Димитър – теза, поддържана от мнозинството съвременни историци. След Освобождението неговите кости и тези на убитите четници са пренесени от Бузлуджа и временно положени в ковчези в църквата „Св. Архангел Михаил“, в гр. Крън, Казанлъшко.

Според очевидеца Христо Македонски, Хаджи Димитър е убит на връх Бузлуджа:

„Хаджията с револвер в ръка се защитава, но падна убит.“

За края на Хаджи Димитър във вестник „Curier d’Orient“ от 18.VII.1868 г. е писано:

„И от двете страни боят се води с жестоко упорство. Борбата продължи малко повече от пет часа… Хаджи Димитър, тежко ранен, малко остана да падне в ръцете на турските войници. Но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута с една енергия, достойна за друго по-добро време. Най-после и той падна. Саблята му, револверът, един телескоп и много писма се изпратиха на Митхад паша в Русчук…“

За убийството на Хаджи Димитър на Бузлуджа свидетелстват и участвалите в погребението на убитите четници: „Свещеник Иван (Стоянов) от с. Хасът — пише З. Стоянов, комуто е било позволено от властта да прибере костите на юнаците, и други очевидци разказват, че видели един труп измежду останалите, който имал на ръцете си изписани с барут — сабли, левове и буквите: Х. Д., а подобни знакове Хаджи Димитър е имал.

Освен това живите му другари, които били закарани в Търново в началото на месец август, видели в тамошния конак войводската му униформа и саблята му. А един от другарите им, Христо (Н. Ф. – Кръстю) Минков, който бил докаран в Търново по-рано, видял и главата на Хаджията. Същото твърди и свещеник Стефан Петков от с. Енина.

За намерените в Хаджи Димитър вещи, за които споменава в. „Curier d’Orient“ вж. и в. „Дунав“ No 456 от 8 март 1870 г. Там е писано: „Саблята на речения Хаджи Димитър, която на чирена си имаше револвер, се предаде на негово височество Митхад паша… Дрехите му и днес се намират в първия табур, телескопа му е у мюлезимина Мехмед от третия табур, а пищовите му и до днес са в ръцете на Селим чауша, родом от Шуменското окръжие и чаушин в третия табур…“

По повод на смъртта му Христо Ботев написва едноименната поема.