На 11 май 1840 г. в село Ичме (дн. Стефан Караджово), е роден Стефан Тодоров Димов, по-известен като Стефан Караджа. Той е български национален герой, революционер и войвода.
Стефан Караджа е сред първите доброволци в организираната от Раковски – Първа българска легия в Белград. Проявява се в сраженията с турците в Белград. След разпускане на легията Стефан Караджа се завръща в Румъния, където се отдава изцяло на народната борба. Няколко пъти преминава Дунава с революционни задачи. През 1866 г. за пръв път се присъединява към малка чета, водена от Хаджи Димитър и Желю войвода, с която прехвърля на десния бряг на Дунав. През 1867 г. постъпва във Втората българска легия. През 1868 г. я напуска и се връща в Румъния, където отново се събира с Хаджи Димитър. От Памет Българска припомняме, че на 6 юли двамата начело на чета от 127 души минават Дунав при село Вардим. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко и е пленен от османците. На 12 юли е откаран в Търново а по-късно в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд и осъден на смърт чрез обесване. На 30 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка Обретенова. Черепът на Караджата се съхранява дълги години в Къщата музей „Баба Тонка“ в Русе. Оригиналният надгробен камък на Стефан Караджа е намерен при строителните работи в къщата-музей на Баба Тонка през януари 2014 г. Въпреки че във всички исторически справки се смята, че Стефан Караджа е починал на 31 юли 1868 г., според надписа на кръста това е станало ден по-рано – на 30 юли 1868 г.
“Гордостта на България”, както Захари Стоянов нарича Караджата..
Поклон, войводо!
You must be logged in to post a comment.