Когато една семейна снимка разказва и друга история …
Христина Женкова
През 1880 г., след кратък престой в родния Ямбол, семейството на ямболския патриот и благодетел Иван Параскевов се установява в София. След около 30 години емиграция в Браила, авторът на първообраза на българското национално знаме се завръща в родината си. Това събитие фамилия Параскевови запечатва за семейния, а вече и за историческия албум, с една снимка в столично фотографско ателие. Още от пръв поглед се вижда, че на снимката има и една персона във военна униформа. И това не е годеникът на Стилияна, Иван Вълчев. На тази снимка като член на семейството е фотографиран 21-годишният тогава полк. Кирил Козловски. И на въпроса какво прави там, на тази интимна семейна фотография, отговорът е – той е член на фамилията, син на сестрата на Иван Параскевов – Спаска.
Историята на фамилията Козловски от Ямбол е много интересна и колоритна. Затова, с нея, такава каквато са я описали нейни представители, ще запозная драгия читател в следващата публикация.
Най-образованият и национално известен представител от нея е полк. Кирил Козловски.
Той е роден преди 165 години на 8 март 1859 г. в семейството на Иван Козловски и Спаска (Паска) Параскевова, седмо поред дете, в семейство с още четири момчета и две момичета. Многодетното семейство е едно от най-уважаваните в Ямбол не само от българите, но и от евреи и турци. Не е случайно, че занаятчията Иван Козловски получава правото да си построи дюкян и работилница за растително масло (яхана) на най-добро място на чаршията, до Градския часовник. А в близост до него, (в района около дн. читалище „Съгласие”), купува място и за кратко време построява къща. В нея през 1840 г. ще дойде и невестата му Спаска, сестрата на Иван Параскевов и много скоро къщата ще бъде разширена и обновена. Търговията върви и се развива, семейството се обогатява, децата растат и се обучават.
След смъртта на бащата Иван през 1862 г., с основната търговска и занаятчийска дейност, започва да се занимава най-големият син Георги. По негово настояване най-малкият Кирил, завършва ямболското класно училище и 13-годишен е изпратен в Габрово, където завършва четвъртия клас на Габровската гимназия през 1873 г. А за учебната 1874 – 75 г. неговото име е в списъците на Робърт колеж в Цариград. В колежа Кирил Козловски усъвършенства турския си език, учи арабски, персийски и разбира се френски. Вероятно по това време средства за неговото обучение дава не само семейството му, а и братът на майка му, вече известният търговец и благодетел в Браила Иван Параскевов.
Израснал в семейство на патриоти и отдадени на идеята за Свободата ямболци, за никой не е изненада, че при обявяването на Руско-турската война 1877 – 78 г., той се включва с ентусиазъм и риск. Заедно с един приятел, през Атина успяват да влязат в Българско и достигат до с. Горна Студена, където е главната квартира на руснаците. Тук Козловски е използван за преводач.
След войната се завръща в Ямбол и при сформирането на Българската земска войска се включва в Първия ѝ набор. Показал добри войнски качества, 20-годишен е одобрен и приет за кадет в първия випуск на Военното училище. Курсът на обучение е около 5 месеца и през май 1879 г., пропорщик Козловси е назначен на редова служба в Източнорумелийската милиция. Става адютант на Алеко Богориди, взема участие в изграждането на Гимнастическите дружества, които обучават младежи и ги подготвят за Съединението. По време на провъзгласяването на акта на Съединението на 06. 09. 1884 г., той е в Пловдив и е един от участниците.
Следва типичната за един безкористен строеви офицер кариера. Командир на рота по време на Сръбско-българската война 1885 г., командир на дружина в 12-ти пехотен полк, командир на 4-ти редови полк и по-късно на 11-ти резервен полк. През 1900 г. е пенсиониран с чин полковник.
В следващите години той е в основата на създаването на дружество на запасните офицери в София (1907 г.) През 1909 г. на първия конгрес на Съюза на запасните офицери в Царство България е избран за главен секретар. До края на живота си, повече от 40 години работи за авторитета и развитието на запасното войнство в България.
Кирил Козловски има един син Иван, който също е офицер и 4 дъщери. Умира на 18. 02. 1947 г. в София.
За съжаление времето неумолимо е сложило негативния си отпечатък на забравата и спомена за човека и офицера полк. Кирил Козловски. Може би това е заради неговата пословична скромност и тиха всеотдайност на армията и армейската чест. За това, уважаеми читателю, днес повдигнахме завесата на миналото и си спомнихме за полк. Кирил Козловски от Ямбол.
You must be logged in to post a comment.