140 години Български Червен кръст

Първото дружество на Червения кръст в България е основано през 1878 г. в Сливен с председател Митрополит Серафим. Националната организация е сформирана през 1885 г. Същата година със специален Указ на княз Александър І Батенберг е утвърден Уставът на Българското дружество Червен кръст (БДЧК). С официалното му признаване от МКЧК на 20 октомври 1885 г., Българският Червен кръст (БЧК) става част от МДЧК/ЧП.

 

БЧК през годините

 

  • По време на Сръбско-българската война (1885-1886 г.) за първи път на Балканите, в изпълнение на Женевската конвенция, се разменят военнопленници, организират се превързочни пунктове за ранените, пропуска се транспорт с хуманитарна помощ от европейски червенокръстки дружества за БДЧК;
  • През 1900 г. БЧК създава първото на Балканите училище за милосърдни сестри и Болница „Червен кръст”;
  • В периода 1885-1935 г. участва в преодоляването на най-тежките епидемични болести – холера, тифус, малария и др. Дава своя принос и в борбата с туберкулозата;
  • Активно подпомага военномедицинската служба на Българската армия през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, организира болници, санитарни влакове, подкрепителни и превързочни пунктове и др.;
  • Изпраща свои санитарни мисии в помощ на Руския Червен кръст по време на Руско-японската война (1904-1905 г.) и през Първата световна война (1914-1915 г.), а в периода 1920-1944 г. полага грижи за стотици руски бежанци, потърсили убежище в България;
  • През 1921 г. се създава Българският младежки Червен кръст;
  • В периода 1921-1924 г. организира мащабна акция в помощ на гладуващите в Поволжието;
  • През 1924 г. се открива първата здравносъвещателна станция в София и за кратко време се създава мрежа в цялата страна;
  • През 1925 г. създава Съюза за закрила на децата;
  • През 1924-1928 г. организира подпомагането на български бежанци от Тракия и Македония. Проведена е широка национална и международна кампания в тяхна помощ;
  • Организира подпомагането на пострадалите от голямото земетресение в Южна България през 1928 г.;
  • През 1937 г. създава службата „Бърза медицинска помощ“;
  • През 1940 г. поставя началото на организираното кръводаряване в България;
  • По време на Втората световна война организира болница и санитарен влак на Източния фронт и осъществява най-голямото в историята си участие във война;
  • През 1945 г. започва масово обучение на населението по първа помощ. Подготовката на доброволци за работа при обществени бедствия, обединени в дружествени служби за първа помощ, започва още от 1935 г.;
  • През 1947 г. създава санитарната авиация в България;
  • През 1950 г. към БЧК преминава създадената през 1933 г. Планинска спасителна служба;
  • През 1964 г. е създадена Водноспасителната служба на БЧК;
  • От 1965 до 1991 г., на всеки две години се провежда Международен фестивал на червенокръстки и здравни филми, превърнал се в значително културно събитие. Възстановен е през 2014 г.

 

БЧК днес

 

Българският Червен кръст е автономна организация, която подпомага държавата в хуманитарната област, в подготовката за действия при военно положение, военни конфликти и бедствия, за опазване и укрепване здравето на населението и за възпитанието му в дух на висока нравственост, милосърдие и благотворителност, както и при приемането, съхраняването и разпределянето на предоставената от чужди държави, организации и граждани помощ с хуманитарни, в т. ч. екологични и културно-просветни, цели (чл. 3 от Закона за БЧК).

Законът за БЧК е приет от Народното събрание през 1995 г. Организацията е регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел като сдружение за извършване на общественополезна дейност. Тези два закона, Уставът на БЧК и уставите на Движението и на МФЧК/ЧП са основополагащите документи, регламентиращи правата и задълженията на националното дружество.