Христина Женкова – Регионален исторически музей Ямбол
Църквата, като единствен център, преживял разрушаването на средновековната българска държава и поела функциите на културен посредник между епохите, си остава стълбът на всяка човешка общност, център на всяко културно начинание. Въпреки неблагоприятните политически и демографски условия и в Ямбол, както във всяко по-голяма средище, където живеят българи, функционира и християнски храм. Той е и първоначално и за дълго / почти до Кримската война/ единственото обществено място за християнското население, където периодично, но редовно се събират едноверци, които постепенно започват да осъзнават битието си като цяло.
Историческите сведения за религиозния живот в Ямбол от края на 16 и 17 столетие са твърде оскъдни. Известно е, че от това време във втория отдел на града Каргон, съществуват двете черкви „Света Троица” и „Свети Георги”. Началото на изграждането и на двете ни връща назад във времето – в първите векове на османското робство в Ямбол и съграждането на махала Каргон./ в някои документи фигурираща като отделно селище/ .И естествено към „ямболските войнуци”, които са известни като особена част от българското общество с военни задължения към Падишаха.
Сведенията за изграждането на църква „Света Троица” „вехтата”, както я знаят ямболци са оскъдни. Факт е че тя съществува в средата на 17 век, както е видно от дарение/дискос/ направено за храма, датирано 1692 година.Първоначалният и архитектурен вид, според някои автори наподобява раннохристиянска катакомба. Черню Георгиев ни я описва като „построена на 50-60 см. в земята и в него се влиза по 3-4 стъпала”. Църквата е дълга 16м и широка 7м, без прозорци и се осветява само от запалените на два железни свещника от богомолците свещ.
След фермана за учредяване на българската екзархия 1871г. на мястото на старата църква ямболци съграждат нов храм с голямо кубе. Прочутият майстор строител Цаню от Трявна гради храма. По време на Освободителната война църквата е запалена и напълно унищожена.
След Освобождението през 1884г. ямболската управа строи сега съществуващата църква „Света Троица” . През периода на Възраждането към храма съществува килийно и взаимно училище, в което за първи път е въведено преподаването на български език. Старата църква е свързана и с празника на град Ямбол – СВЕТИ ДУХ. През 1870г. църковният надзирател Вълчо инициира всяка година на Свети Дух около храма да се урежда голям църковен събор. Днес този събор е един от основните елементи на празника на Ямбол.
Новата черква „Свети Георги” от съграждането си до днес „живее четири живота”. Първоначално е свързана повече с метоха към нея, където отсядат монаси- таксидиоти от големите гръцки и български манастири, събиращи милостиня за издръжка.
Около руско-турската война 1828-29г. по спомени тя е по-скоро паянтова постройка, която устоява на времето . Свидетелство за това е единствената запазена икона на Богородица на трон от 1764г., днес съхранявана в Художествената галерия.
Изселването на голяма част от ямболци след войната и чумната епидемия забавят началото на новия храм, който каргонци искат. Започва събирането на средства за строителство, прави се макет на храма, получава се разрешително от властите за градеж , наемат се майстори от Одрин и около 1834г. строежът започва. За кратко време е издигната масивна трикорабна едноабсидна псевдобазилика с дължина около 33 м, височина 10 м и ширина около 17 метра. Сводестият таван на новата църква се придържа от 14 колони, както тогава и сега, се осветява естествено от 26 прозореца, укрепени с решетки. За жените-богомолки е отредено специално място на балкона. Първоначално е без камбана,чак 1855г. на покрива на храма се появява тракало/дървено клепало/.
Иконостасът е орехов, дело на майсторите от Самоков- Васил и Петър Конярови. След свършване на работа църковното настоятелство им предлага дворни места и те се заселват в Ямбол. Иконите са дело на ямболският зограф Александър. Около църковния двор на храма „Св. Георги” се разиграват и всички по-важни събития в Ямбол във връзка с признаването на българската екзархия. Тук младежите изгарят гръцките богослужебни книги, затварят църковните двери и не разрешават гръцкия владика да влезе в храма. И тук действа килийно, а по-късно и взаимно училище, а от 1860г. в близост до църковния двор построено и класното училище в Ямбол. Създаденото през 1869г. ямболско благодетелно читалище също се помещава в една от стаите на втория етаж на училището. Тази църква приютява и първото девическо училище на Ямбол.
През Освободителната война/1878г./, по време на петте дни на ужаса църквата е изгорена до основи .
През 1881г. Ямболският смесен околийски съвет предприема действия по строителството на църквата- тревненски майстор и негови помощници я градят, възстановени са решетките от прозорците и двата метални кръста на покрива. При изграждането на храма е запазен архитектурния му вид с малки изменения. През есента на 1882г. църквата е възстановена и отваря вратите за енориашите. В следващите години до към 1897г. се прави вътрешната украса –иконостас, икони, стенописи. Иконостасът и владишкият трон са един уникален образец на резбарското изкуство на майсторите от Дебърската резбарска школа Филиповци – Иван и Йосиф. По оценка на специалисти това е най- сложният иконостас на Филиповци в България – синтез на канон, българско фолклорно виждане и западно влияние.
Повратен момент в историята на църквата и частичният пожар през 1931г. При него е изгорена централната част на иконостаса, повредени са и част от стенописите . Синът на стария майстор резбар – Филип Иванов възстановява иконостасът, а Илия Пефев прави новите икони. От 1932г. храмът отново е отворен и до днес.
Архитектурните достойнства на двата български храма в Каргона, дават основание да бъдат обявени за паметници на културата от местно значение.
Рубриката се реализира със съдействието на Община „Ямбол“
You must be logged in to post a comment.