Ямболци определят мястото на храм – паметник „Св. Спас и Александър Невски”

Христина Женкова, уредник в РИМ Ямбол

Едно от местата, опазили спомена и светостта за героизма на българи и руси от руско – турската Освободителна война /1877-78г./, е така наречения руски манастир „Св. Спас и Александър Невски” на възвишението Бакаджик край Ямбол. И дори в общи линии историята на манастира да е известна, има някои прелюбопитни и малко известни сведения около неговото построяване и съществуване.

Един от тях е изборът на мястото на строителство на бъдещия храм. Общоизвестно е мнението ,че то е посочено от ген. Скобелев. Но всъщност ямболския свещеник и общественик х. Тодор Вълков Кючуков е човекът, посочил Бакаджиците като място на строителство, а ген. Скобелев приема и приветства предложението.
Кой е х. Тодор Вълков Кючуков? Известен и с голям авторитет сред ямболци от 19 столетие, днес той стои встрани от летописа на изявените и почитани наши съграждани. А неговия живот е наситен с много и интересни случки и перипетии, за които научаваме от спомени на съратници и близки.
Тодор Вълков е роден на 15 юни 1842г. в Ямбол , в семейството на воденичар. Родната му къща била на дн. ул. „Атанас Кратунов“ в Каргона. Даскал Стоян е първия му учител в килийното училище към църквата „Св. Троица”. Единадесет годишен през 1853г. , заедно с Ради Иван Колесов правят едно ” голямо пътешествие през Балкана” до гр. Елена, за голямо учение в” Даскалоливницата „на Христо Кършовски. За разлика от Ради Колесов, който остава зад Балкана и поема по пътя на бунтовник, Тодор са завръща в Ямбол и започва работа като учител вече във взаимното училище.
През 60-те години на 19 в. поема към Киев да учи духовна семинария, но от Цариград с кораб се озовава в Палестина. Тук посещава Божи гроб и става хаджия. Все пак успява да стигне до Киев, където завършва курса на Семинарията. Около 1864г. се завръща в Ямбол и става свещеник в Сливенско и Ямбол.
Когато ямболци решават да създадат читалище през 1869г. , за първи председател посочват х. Тодор Вълков. Като такъв той подпомага ямболските бунтари Георги Дражев, Киро Икономов и др.
Взема активно участие в подготовката на Априлското въстание през Април 1876г., за което е в постоянното полезрение на турските власти.
След Освобождението през 1880 г.става председател на Ямболския околийски съвет. Година преди това той като изявен общественик се включва в компанията на ген. Скобелев и Партений Павлович Гетман при избиране място за построяване на храма в памет на загиналите българи и руси в Освободителната война в този район на Тракия. Първоначално руснаците предлагат района около днешната техническата гимназия „Иван Райнов”, но надделява мнението на поп х. Тодор за избор на Бакаджик като такъв.
Поп Тодор х. Вълков умира на 25.09.1884г., няколко дни след тържественото освещаване на храм паметника „Св. Спас и Александър Невски” и няма информация дали е присъствал на това паметно събитие.
Друг ямболец, който свързва името си с историята на храма е Панайот Керемедчиев . През 1895г. той дарява средства за изграждане на водохранилище /щерна/, необходимо за мегарницата /кухнята/ на манастира. В близост до църквата е изградено подземно водохранилище, което събира вода и тя тече по чучурите на кухнята на манастира.Тези подземия години след това че и до днес разпалват иманярските страсти. Синовете на П. Керемедчиев – Демир и Слав по – късно правят ремонт на съоръжението.
Естествено, тук е мястото да кажем, че населението от околните села и ямболци дават своя труд в трудното строителство на храм – паметник „Св. Спас и Александър Невски”.