Христина Женкова – Регионален исторически музей
На борбата за българската Свобода бяха необходими апостоли и времето, което беше време на пробуждане, на политически кипеж и духовен възторг, ги роди. Най–здравите тялом и духом, тези, които носеха „мъжко сърце и българско име”, които бяха готови да заложат главите си в името на най–светлия идеал – Свободата на Отечеството бяха избраниците на съдбата. Сред тях са Георги Дражев и неговите сподвижници. С високия си дух, чист идеализъм, безстрашие и себеотрицание те се издигнаха до всички ония най–предани и достойни синове на България, които изгоряха в пламъка на Априлското въстание от 1876г.
Живота и революционната дейност на Георги Дражев го открояват като един от оригиналните носители на исторически оптимизъм на българите, допринесъл за укрепването на националното самосъзнание и самочувствие на народа.
Като първороден син в семейството на търговеца Дражо х. Георгиев и Екатерина Белева, Дражев можеше да избере и друг житейски път. Но тъкмо семейната среда, в която той израства, благоприятства избирането на революционната борба , като смисъл на живота, пред спокойствието на преуспял търговец.
Роден през 1848г. Дражев има щастието да учи при двама от най- изявените учители по това време в Ямбол – Ради Иванов Колесов и Добри Чинтулов. Влиянието на тези две личности до голяма степен обуславя неговото последователно придържане към революционната кауза по–късно.
Решаваща в идейното изграждане на Георги Дражев е срещата му с Апостола Левски през 1872г. в Сливен. Непосредствен резултат от тази среща е създадения година по-късно в Ямбол революционен комитет, оглавен от Георги Дражев.
Дражев извървя своя път до край. Оглави ямболската чета, която взе участие заедно с четата на Стоил войвода в боевете при Нейково и Жеравна. Ранен, заловен и след разпити в Нова Загора, Сливен и Одрин е изправен пред военно – полеви съд, който го осъжда на смърт чрез обесване. На 11 юли / нов стил/ присъдата е изпълнена. От двете страни на Каргонския мост в Ямбол, увесват на бесилките Георги Дражев и неговия сподвижник и помощник, знаменосецът на ямболската чета Жеко Андреев Съртмаджиев.
Одринският военно- полеви съд осъжда на смърт още двама ямболски революционери – Захари Величков и Атанас Кратунов. Те са обесени в Одрин на 10.юли / нов стил/ 1876г.
Георги Дражев тръгна към безсмъртието с романтичната вяра на всичките български апостоли, дълбоко и страшно изживя трагичната драма на неосъществените надежди, намери титанични сили в душата си да надмогне погрома и да направи свободата на България още по–благородна и по–необходима.
Рубриката се реализира със съдействието на община Ямбол
You must be logged in to post a comment.