Христина Женкова – Регионален исторически музей
Фамилията Попович, живуща в Браила, или аристократичната фамилия, както я нарича Захари Стоянов, несъмнено има запазено място в историята на българското Възраждане. Почти всички нейни представители дават своя материален и морален принос за опазването и съхранението на българския дух.
Днес ще погледнем назад във времето и ще повдигнем завесата на живота на една видна представителка на този род – Матилда Попович, първата българска актриса.
Родена е през 1850г. в семейството на един от най-авторитетните и заможни граждани на Браила – Костаки Попович. Говорещ 8 езика, активен родолюбец, спомоществовател и основател. Съвсем естествено средата, в която израства Матилда допринася тя да расте дейна, образована и демократична. Именно това й дава сили да прекрачи съществуващите тогава норми, според които участието на жена в театрални представления е абсолютно недопустимо.
До 11 май 1868г., когато Матилда за първи път се появява пред българската публика в Браила в представленията поставяни от „Общонародното браилско театро” на Добри Войников, където всички роли се изпълняват от мъже. Тогава пред ентусиазираната българска публика Добри Войников представя третата си пиеса „Покръщение на Преславский двор”. В подготовката вземат участие много българи, включително и представители на фамилията, като Васил Попович /чичо на Матилда/, който се занимава с подготовката на театралния декор .
Но проблемът с женските роли в пиесата остава дори и става повод за насмешка и ирония от свободните вече румънци. И когато по всичко изглежда, че и нози път женските персонажи ще се изпълняват от мъже костаки Попович намира в себе си сили и вдига забраната. Разрешава на дъщеря си Матилда да изиграе една от ролите в пиесата. 18 годишната тогава Матилда получава ролята на Ирина, сестра на цар Борис Покръстителят. Освен това тя успява да убеди и своята приятелка Александра Радионова Запрянова да играе ролята на зарица Мария.
На 11 май 1868г. в залата на театъра на Йоднис Ралис в Браила „всичко що е българско” се е събрало там има и възможност да види за първи път жени в роли от пиеса. Играта на двете млади жени се гледа от румънци, гърци, както и от представители на властта. За по-голяма изисканост се изпълнявали и посни под съпровода на цигулка и клавесин. В края на представлението всички актьори получават възторжени заслужени аплодисменти, а Матилда и Александра били окичени със специални венци.
На 13 май 1868г. българския браилски вестник „Дунавсска зора” помества похвален отзив „Българското театро този път се представи с всичкото великолепие, за което всеки българин има право да се гордее като за един триумф… Изобилно съкровище народно”. Присъствалият като зрител млад поет Димитър Меликсин написва сонет, посветен на Матилда.
Изпълнението на актрисата вдъхновява и още един творец – композитора Изидор Михаилиди и той й посвещава музикалната пиеса „Матилда полка”.
С голям успех пиесата се играе и през следващата 1869г. като приходите от представленията са определени за българските училища.
Представленията на браилската група, изпълнени на български език, постиган съществени за времето си резултати. Направена е поредната крачка към национално самосъзнание на българските емигранти. Това е съществен принос и в културната история на българското Възраждане. Принос, в който дейно участие взема и ямболската потомка Матилда Попович.
Рубриката се реализира със съдействието на община Ямбол
You must be logged in to post a comment.