Ямболски опълченци

Ген. майор Георги Иванов

Георги Иванов е роден на 10.03 1858г. в българската част на град Ямбол – квартал Каргон.

Завършва класното училище в града, свързва се с революционно настроените младежи в града и поема пътя на борците за националното ни освобождение.

Не е известно поради какви причини през 1873г. се озовава в Русия – гр. Одеса. Тук заедно със Георги Измирлиев, Стефан Стамболов и др. български младежи се записва в Одеското пехотно юнкерско училище. Като юнкер участва в демократичните движения срещу руския царизъм обхванали Русия по това време .

 

При обявяването на Сръбско – турската война 1876г. е доброволец. След приключването и се връща в Одеса, където от началото на 1877г. продължава военното си образование.В средата на ноември 1877г. го завършва и е назначен офицер в руската армия. При обявяване на Руско – турската война 1877-78г. се записва в българското опълчение. По препоръка на ген Столетов става командир на 3 рота, 7 опълченска дружина. По време на войната участва в боевете на север от Стара планина.

 След края на войната отново се връща в Русия и завършва военноинженерна академия в Петербург. Като такъв се завръща в България.

 Участва в Сръбско – българската война 1885г. За проявен героизъм и творчество е награден с орден “Св. Александър”

 Той е началник на инженерните войски на България до 1910г.

,По време ва Балканската война 1912-1913г. изпълнява бойни задачи при Чаталжда, Лозенград и получава звание “генерал – майор”.

***

 

Жельо Христов Чернев

/ Дядо Жельо войвода /

Той е един от най – известните български хайдути и войводи оставил дълбони следи в историята на национално – освободителните борби на българите от втората половина на ХІХ век. Хайдутин и войвода в продължение на 20 години, участник в три войни – Сръбско – турска 1876, Освободителна 1878г. и Сръбско – българската от 1885г., Жельо войвода е от онези български войводи, които  доживяват свободата на Отечеството.

Роден през м. декември 1828г. в Ямбол а от 1830г. семейството му се преселва в с. Маломир, където бъдещият войвода израства като “буден и неспокоен младеж”.

Като хайдутин и войвода, съдбата го среща с Панайот Хитов, сливенският войвода с който го свързва едно здраво и дългогодишно приятелство. Като подвойвода на четата на Хитов от 1867г.  той има възможност да общува и с Васил Левски, който е определен за знаменосец на четата.

След приключване на Сръбско – турския военен конфликт от 1876., където  Жельо войвода участва заедно с П. Хитов се завръща при семейството си в Браила.

При обявяване на Освободителната Руско – турска война по разпореждане на руската армия събира “стрелци доброволци за защита на Балкана от башибозук”.Така се сформира доброволческа чета към руското командване под негово ръководство в състав от около 300 души действаща в района на Елена и имаща собствено знаме. В края на 1877г. тази чета се обединява с подобна на Панайот Хитов и става около 1000 души. Тя действа в Еленския и Котелския балкан, където защитава местното население от набезите на турците.

След Освобождението със семейството се установяват в България – с. Карапча /дн. Маломир/ ямболско.

След обявяване на Съединението пак организира своя чета и взема участие в Сръбско – българската война от 1885г.

За участието си във войните е награден с ордени и медали.

На 30 май 1893г. умира в с. Маломир, където е погребан. 

***

 

ПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ЯНКОВ

 

Роден на 1 март 1859г. в с. Бешалама, Бесарабия в семейството на ямболски преселници. Неговата майка – Елена Янкова е една феноменална жена, съхранила в паметта си повече от 400 автентична български народни песни. По късно полк. Георги Янков ще издаде 333 от тях в отделен сборник с автентичен фолклор от ямболско.

След получаване на първоначално образование, той записва и завършва Болградската българска гимназия, където възпитанието му към българското започнало в семейството се утвърждава.

След обявяване на Руско –турската освободителна война 1877-78г. още през м. юли се записва в редовете на Българското опълчение. За проявен героизъм по предложение на руското командване му е присвоено офицерско звание.

След Освобождението се установява в София и постъпва в новооткритото военно българско училище и завършва първия му випуск.

През 1885г. е изпратен в Петербург, където завършва Александровската военноюридическа академия.

По време на Сръбско – българската война 1885г. е капитан и комендант на Пирот.Награден с орден “Св.Александър” – пета степен с мечове и сребърен медал.

Участва детронацията на княз Александър Батенберг и за това е принуден да емигрира от България.

След 12 години, през 1898г. се завръща в България и работи като юрист и военен.

Участво и в Балканската война 1912-1913г.

Умира през 1920г. в София.

***

ГЕНЕРАЛ – МАЙОР СТЕФАН ЛЮБОМСКИ

 

Свързал името и живота си с гр. Ямбол непосредствено след Освобождението.

Роден е в Кишинев в семейството на български преселници. Първоначално учи в родния си град, а впоследствие постъпва  на военна служба в един от руските полкове. През 1866г. завършва руско военно училище и е произведен в чин подпоручик. Така този българин става руски офицер и служи в руската армия до обявяването на Освободителната война през 1877г. Записва се в редовете на българското опълчение и командва като офицер над 120 души, които действат предимно в Габровско и Дряновско. Участва в Шипченските боеве и по – късно при Шейновските укрепления. Получава Георгиевски кръст и други руски отличия за участието си във войната.

След Освобождението е назначен за дружинен командир на 27 ямболска дружина.

Стефан Любомски е един от най – дейните активисти на Съединението на Княжеството с Източна Румелия. Заради тази си дейност е уволнен от служба от правителството на Гаврил Кръстевич и есктерниран в Княжеството.

На 11. 09.1885г. е произведен в чин подполковник, назначен за комендант на Пловдив, а по – късно командир на Хасковския отряд за опазване на южната граница.

Участва в Сръбско – българската война и е награден  с орден “Св. Александър”  ІІІ степен с мечове.

Подкрепя детронирането на Княз Александър Батенберг, макар, че в негово лице вижда истинския главнокомандващ и държавен глава.

Антидинастичното му отношение към новия монарх Фердинанд довежда до уволняването му от армията през 1892г., като получава звание “ген. майор от запаса”.

Умира през 1902г. в София.

Патриот и храбър воин, опълченец и съединист, той се ползва с името на един от най – добрите български офицери, строители на българската армия.

 

Материалите подготви Христина Женкова,  уредник в РИМ – Ямбол