Ямболски истории: По делата им ще ги познаете

Мария Качулева

ОФИЦЕРЪТ  СОЦИАЛИСТ ОТ 29-ЯМБОЛСКИ ПЕХОТЕН ПОЛК

 

       На 16 октомври 1883 г. в Ямбол се ражда Димитър Василев Анев*.Средно образование завършва в родния си град.Деветнадесетгодишен (1902) става член на БРСДП.След разцеплението на партията (1903) се присъединява към тесните социалисти.От 1907 до 1911 г. следва право във Франция,Белгия и Швейцария,където постъпва в редовете на Българската студентски социалдемократическа група. Завръща се в България в края на 1911 г. и няколко години работи като банков чиновник и учител.

През м. декември 1911 г. сключва брак с Николинка Георгиева и на следващата години се ражда дъщеря им Стела,а през 1919 г. и синът им Васил. За съпругата му Николинка информацията е доста оскъдна.Родена е в Ямбол,но е завършила средното си образование в Стара Загора.Вероятно връзката й с Димитър Анев датира от 1903 г.,когато все още е ученичка.Завръща се в Ямбол,за да се омъжи за него в края на 1911 г. и най-вероятно под негово влияние се присъединява към БРСДП (т.с.).Работи като учителка и активно участва в подготовката на женските бунтове против войните в нашия град.Достига до длъжността директор на училището в с.Мидирис (днес Калчево).    

       32-то Правителството на България с Министър Председател Иван Евстатиев Гешов (1849-1924) на 29 февруари 1912 г. подписва договора за сключването на Балкански съюз със Сърбия,към който през м. март се присъединяват Гърция и Черна гора. По това време Димитър Анев е общински съветник и води активна политическа пропаганда. През м. септември е мобилизиран  в състава на 11-та рота от 29-ти Ямболски пехотен полк и изпратен на фронта,неуспял да преодолее разочаванието си от еуфорията, настъпила в България, преди започването на Първата от двете Балкански войни. „Балканите на балканските страни“ бил лозунгът,който вдъхновявал населението на независимата от 1908 г. държава.При връчването на заповедите за мобилизация в града вместо плач, се чувала музика и  се виели хора.Ямболци не възприемали пацифизма на Димитър Анев.

       Първата Балканска война започва на 5 октомври 1912 г. с настъпление срещу противниковата армия на обединените съюзнически сили и завършва с тяхната победа.На 17 май 1913 г. съюзниците подписват Лондонския мирен договор с Османската империя, който урежда въпроса със създаването на албанската държава.Но наново избухналите спорове между България, Сърбия и Гърция за подялбата на Македония остават нерешени.И това е поводът  на 29 юни 1913 г. да започне и да завърши на 10 август с.г. Втората Балканска война,наричана от европейските историци по-често Междусъюзническа. В своята антивоенна пропаганда Димитър Анев  описва двете Балкански войни като „моменти на върховен героизъм и ужасяваща смесица от еуфория и последвало безпределно огорчение на народа ни.“

 

На 23 юли 1913 г. 32-то правителство с Министър председател Иван Евстатиев Гешов подава оставка и ХV ОНС отива в историята.Следващото,ХVІ ОНС,заседава само 12 дни без да излъчи правителство и на 31 декември 1913 е разпуснато.Но ХVІІ ОНС успява да изпълни целия си четиригодишен мандат.Народни представители в него са Марин Ковачев, Георги Попов от Ямбол и Иван Желев от с.Пандъклии (днес Тенево).И тримата са социалисти. Избрано е Правителство с Министър Председател Васил Радославов.

       Той подписва на 28 юли 1913 г. Букурещкия мирен договор.Според клаузите в него, Румъния заграбва Южна Добруджа,Сърбия получава Вардарска Македония,а Гърция Егейска. На 16 септември с.г. уж „съсипаната“ от Първата Балканска война Турция си връща Одринска Тракия. България трябва да заплати на доскорошните си  съюзници 780 милиона златни франка и да скърби за своите 16 304 убити,осакатени и безследно изчезнали български войници. Един милион българи остават извън пределите на България, заставени да подменят националното си самосъзнание с гръцко или сръбско.Политическата обстановка в страната и на Балканите рязко се изостря.Подписването на Букурещкия мирен договор става предпоставка за Първата национална катастрофа на България.

         На 28 юни 1914 г. в Сараево е убит от сръбски терорист австро-унгарският престолонаследник Франц-Фердинанд и атентатът провокира избухването на Първата световна война. Желанието на т.нар. „велики сили“ и мераците на балканските ни съседи за преразпределението на света всъщност са истинската причина за нея.Големият световен конфликт наричан Първа световна война за българите реално започва на 15 октомври 1915 г. и приключва на 29 септември 1918 г. с обяването на нейната капитулация.Убити са 115 000 войници и офицери. Страната ни изживява Втора национална катастрофа.

         Инфлацията рязко се покачва,селското стопанство е в колапс и икономиката ни в упадък. България губи половината от землището си,подложена и  на т.нар „Ньойски диктат“ от Съюзническата контролна комисия(СКК),отнето й е за първи път суверенното право да поддържа въоръжени сили за защита на държавата. Загубата в Първата световна война оставя трагичен отпечатък върху стремежа към един,оказал се непостижим и до днес идеал–националното ни  обединение,в името на който тя води три последователни войни.

 

От  1912 да 1918 г.  Димитър Анев е на фронта като офицер в 29-ти Ямболски пехотен полк и продължава да води активна антивоенна пропаганда.Търси политически съмишленици сред войниците в опит да създаде социалдемократическа група.По време на Първата световна война усилията му се увенчават с успех и дават начало на успешната му политическа реализация впоследствие.След като е  обявявана капитулацията на България се завръща при семейството си и открива адвокатска кантора през м. септември 1919 г.

        На 7 декември с.г. БРСДП (т.с.) спечелват местните избори и на първото заседание общинските съветници избират чрез тайно гласуване за кмет Димитър Анев.Неговият управленски мандат е кратък – от 28 януари до 28 април 1920 г.,но успява  за тези 3 месеца да спечели дело срещу 29-ти Ямболски пехотен полк,за да върне на общината  градската зеленчукова градина и да  възстанови експлоатацията на общинската гора.

         Официално,Димитър Анев изтъква като повод за оттеглянето си като кмет, заболяване, което му пречи да изпълнява задълженията си,но в същото време става активен член на местния партиен комитет за  подготовка на Септемврийското въстание от 1923 г.,а работата в адвокатската му кантората се разраства неимоверно.Логиката подсказва,че е имал лични причини да се раздели с работата си като кмет,в името на политическите си пристрастия.Но остава в историята на Ямбол като първият кмет социалист,управлявал „Ямболската комуна“.

        Димитър Анев застава начело на Ямболската община  в началото на ХХ век,когато светът изживява своите „бурни двадесет“ години,а Филипо Томазо Маринети (1876-1945) основава своето авангардистко движение в Италия и лансира идеята,че войната е необходим катарзис. Войната ще помете всички свои врагове: дипломати, професори, философи, археолози, критици, любители на културата, гръцки, латински, история, дъртизъм, музеи, библиотеки, туристическа индустрия. Войната ще даде тласък на гимнастиката, спорта, практическите училища по земеделие, бизнес и индустрия.Неговите авангардни идеи намират почва и в България.По това време  Ямбол,вече обявен за „Меката на анархизма“, се превръща и в „родно място на българския модернизъм – футуризма“, и се състезава с бързо набиращата популярност и подкрепа социалдемократическа доктрина.

       В резултат на редовни парламентарни и извънредни местни избори в България идва на власт БРСДП (т.с.) и предприема създаването на комуни по примера на Парижката.Те имат много прилики с нея,като следват изцяло една народополезна дейност: подпомагат населението с хранителни продукти и облекло,организират социални кухни, оказват натиск върху местните органи на властта за създаване на справедливо данъчно облагане. Най-важната тяхна заслуга е прочистването на общините от масово ширещата се корупция,превърнала ги в „свърталище на алчни предприемачи и кариеристи,които само разхищават общинските имоти и общинските финанси“ **.