Мария Качулева
КИРО ИКОНОМОВ – КМЕТЪТ РЕВОЛЮЦИОНЕР
В дописка за в.Право бр.35 от 6 ноември 1872 г. в рубриката ”Пътни бележки от един пътник” авторът е написал: ”Ямболци са и те прости хорица, в общината им май не се намират способни хора. Имат си училища – мъжко и девическо”
Излизал от 4 март 1869 да 20 декември 1873 г. в Цариград , вестник „Право“ има всички характеристики на обществено-политически вестник и постоянен опонент на в. „Македония“ по въпроса за устройството на Българската Екзархия.Защитава позиция според която трябва стриктно да се прилага султанския ферман за вероизповеданията в империята. Обявява се против революционното движение, нарича Хаджи Димитър и Филип Тотю разбойници и ратува за развитието на българското общество чрез култура, наука и образование и за културната автономия на България в границите на Османската империя.
Информацията публикувана във в. „Право“ очевидно е от пристрастен автор и не отговаря на истината.От 16 август 1870 г. ,когато за първи път ямболци избират трима свои съграждани и им възлагат да се грижат за общинските дела,оправомощавани са били хора от градския елит,познати и уважавани.Много от тях са революционери.Такъв е и Киро Икономов (1849-1885),четвърти по ред кмет на Ямбол. По времето,когато неизвестният автор обявява ямболци за „прости хорица“,Киро Икономов е член на Тайния революционен комитет в нашия град.Ученик на Добри Чинтулов и Атанас Кожухаров,младият революционер приема присърце идеята на Георги Дражев и се съгласява да стане касиер на комитета. За него Данаил Юруков (1852-1926),първи следосвобожденски кмет на Брацигово и народен представител от Пещера в ІХ ОНС,който се включва в подготовката на Априлското въстание и обикаля тайните революционни комитети в страната,пише в „Спомени из политически живот на България“: „Порази ме бодростта му и неговата начетеност“.
Тази начетеност в младия революционер Киро Икономов от Ямбол е обяснима. Той е петото дете в семейството на ямболския свещеник Михаил Куртев избран на 16 август 1970 година в първия тричленен градски съвет.И очевидно семейството е елитарно и ителигентно,а това предполага и добро образование за децата им.
Защо обаче неговият син не носи фамилията на баща си и вместо Киро Куртев е известен като Киро Икономов?
Обяснението ни дава науката ономастика. Тя е раздел от лингвистиката,който се занимава със значението,произхода и разпространението на имена на хора (антропонимия) и на географски обекти (топономастика). В първите години след Освобождението,когато в България семействата с обединяваща ги фамилия се броят все още на пръсти, постоянна практика е било фамилните имена да са производни от професията на главата в семейството. Отец Михаил,бащата,е иконом – титла на свещеник от средния клир в БПЦ. Така,вероятно,Киро,синът на иконома отец Михаил придобива фамилията Икономов,с която остава известен в историята на Ямбол.
Любопитен факт от живота на Киро Икономов е историята за неговото заточение. Известно е,че до Освобождението Ямбол е град с 11 джамии,от които най-голямата, „Ески джамъ“ е единствената запазена до днес.През 1877 г.там била съхранявана скъпоценна реликва. В специално изработена за целта кутийка бил поставен косъм от брадата на пророк Мохамед,пазен с благоговение от мюсюлманската общност. Но един ден кутийката с косъма изчезнала.Вдигнала се голяма врява и видни ямболци били обвинени за кражбата.По това време през Южна България преминавали в бърз марш на юг войските на Сюлейман паша,наречен Безумни заради странните идеи,които му се въртели в главата като командващ корпус от османската армия.Също много любопитна фигура в историята на Империята.Започнал кариерата си като вероотстъпник от юдеизма и приел исляма, около 1876/78 година, на своя глава предприел не просто етническо прочистване на Балканите, а системно изтребление на християните навсякъде,от където преминава 45-хилядният му армейски корпус. И,разбира се, Сюлейман Безумни се включва с цялата си армия и цялото налично мюсюлманско население в Ямбол и околностите да търси изчезналата реликва.Измежду заподозрените в кражбата е и Киро Икономов.
Започват репресии,които наистина не са кървави заради откъслечното присъствие на руската имперска армия в страната,но са прекомерно многолюдни за времето в което се извършват.Дори каймакаминът на Ямбол бил заточен за 10 години,по обвинение,че не си е вършел добре работата.Около стотина видни ямболци между които и Киро Икономов го последвали като заточеници в град Болу от малоазиатския вилает Кастамуни,където Диванът (Правителството) на Османската империя изпращал VIP-заточениците.Властите в Болу се отнасяли толерантно към християните и в града свободно изповядвала своята вяра голяма арменска диаспора. Нещо повече,на заточениците било разрешено свободно да се движат из града и да общуват с арменските свещеници,а те от своя страна се опитвали с малкото влияние което имали пред турската власт да им облекчат живота.Смята се,че именно от тук тръгва и историята на фразата „иди се оплачи на арменския поп“.
Няма информация дали Киро Икономов е ходел да се оплаква пред арменския поп,но като образован и интелигентен човек очевидно е бил наясно,че той не може да му помогне с нищо. Затова се насочил към създаване на трайни контакти с протестантските пастори в Турция и в България.С един от тях – Джон Хенри Хауз (1845-1936),с когото се познавал от краткото му пребиваване в Ямбол, води интензивна кореспонденция през целия срок на своето заточение.Целта на Икономов била да бъде убедена Великобритания да се намеси в случая и да лобира пред Високата порта ямболските заточеници да бъдат освободени. И вероятно би постигнал резултат,ако Руската армия не била изпреварила събитията с победата си още в началото на войната от 1877/78 г.В резултат на това всички ямболци се завърнали живи в родния си град.
Срещала съм разсъждания в различни изследвания по темата защо все пак Киро Икономов,християнин и син на свещеник е потърсил Протестантската Църква за подкрепа. Повечето от тях са смехотворни и не виждат логиката в неговото решение. Наистина по това време Българската Православна Църква вече е автокефална,но все още със слаб международен авторитет. Киро Икономов от самото начало е убеден,че българите могат да разчитат за подкрепа основно на две държави – Великобритания и Германия.А в тях Светата Католическа Апостолска Църква няма влияние.И Англиканската, и Лютеранската Църква са Реформаторски (Протестантски).Воден от фактите той взема единственото политически правилно решение да търси съдействие от тях чрез техните мисионери,които вече са се установили в България.
Години наред никой не оценя колко важно за бъдещето на България е решението на 29-годишният младеж от Ямбол в труден за страната ни епизод от историята й. Реформаторските Църкви в Европа и САЩ застават в подкрепа на българите.След установяването на народната власт у нас през 1944 г.,техният принос е отричан и потъва в забрава. Всички техни деноминации са подложени на репресии и обявени за враг на българския народ.Различната истина скрива дори онези два исторически важни за страната ни периода, когато от тях ни е оказана неоценима помощ.
В първия случай протестантските мисионери в България са причината да активизират правителствата на западно- европейските държави,за да се стигне до признаването на Българската Екзархия и нейната самостоятелност от Османската империя,с което се слага край на двувековния българо-гръцки църковен спор. И в този исторически момент се появява в България мисионерът д-р Алберт Лонг (1832-1901),който работи в тясно сътрудничество с Петко Рачев Славейков,Константин Фотинов и подкрепя финансово много студенти ,за да учат в „Роберт Колеж“,Цариград.Ямболци,спонсорирани от него между тях няма.Мисионерът на Методистката епископална деноминация в Реформаторската църква на Мартин Лютер,установява трайна връзка с Киряк Цанков-заместник председател на Българския централен революционен комитет в Букурещ и има съществен принос в Българското национално-освободително движение, включително и с финансови средства, които набира в Европа.Остава известен в историята като „българският американец, влюбил се в България и борил се за свободата й“. Прави уникалния първи светски превод на Библията на български език,издадена с помощта на Петко Рачев Славейков в Цариград.
Д-р Алберт Лонг помага на народа ни и в Освободителната борба и е първият,който пише и изпраща на западната преса информацията за зверствата при потушаването на Априлското въстание.Превежда на английски език за западно-европейските печатни издания всички материали издавани от БЦРК в Букурещ и така прави известна борбата на българите за свобода. Неговото мисионерско поле за действие е Северна България.Пребиваването му в Ямбол е много кратко и няма писмени източници,които да го свързват с Киро Икономов.
И вторият случай.От деца са ни убеждавали,че Априлското въстание (1876) и специално Баташкото клане са станали известни на света благодарение на американския журналист и специален военен кореспондент на лондонския вестник „Дейли Нюз“ Дженюариъс Алойшиъс МакГахан (1844-1878),който пристига в България да пише материали за него,но се влюбва в страната ни и остава тук до края на Руско-Турската война от 1878 г.Умира от тиф на 9 юни 1878 г. в Цариград .Погребан е в родния си град Ню Лексингтън,Охайо,САЩ.Паметникът на неговия гроб е изработен от българския скулптор Тодор Първанов (1931-1983) и на него е написано „МакГахан – освободителят на България“.Негово копие е поставено в Батак и в гр.Елена
Да,но,за да бъде изпратен в България МакГахан като кореспондент и да направи възможно хора като Оскар Уайлд, Виктор Юго,Уилям Гладстоун,Джузепе Гарибалди да използват огромното си влияние,за да изкарат наяве фактите, които трябва да ужасят цяла Европа и на които българският народ дължи много, причината е в натиска оказван от протестантските мисионери в България върху правителствата на европейските държави.Д-р Лонг,доказано,има най-голямата лична заслуга за това.Чрез преподавателите в „Роберт колеж“ редовно изпраща важна информация за случващото се в България и се включва в осъществяването на известната „българска агитация“ инициирана от Уилям Гладстоун,британски политик и министър председател.Така светът разбира,че на Балканския полуостров има един народ готов на всичко, за да постигне свободата си.Без тях,Европа никога не би научила подробностите за България и щетите нанесени й от Османската империя.А МакГахан нямаше да дойде,за да опише българската неволя.
В размирна България,в началото на м. януари 1879 г. от Болу се прибира в Ямбол Киро Икономов и веднага е назначен за секретар на Ямболския градски съвет и на Сливенския окръжен съд.
На 1 юни 1880 г. по негова инициатива е проведено събрание за избиране на Ямболски околийски таен революционен комитет за Съединението на Княжество България
с Източна Румелия. В него влизат освен Киро Икономов още и Вълчан Шиваров, Илия х. Златев, Драгия Николов и х. Панайот Попов. През същата година в Ямбол се провежда и първият избор за Градски съвет,който вече се състои от 11 члена с фиксиран мандат за срок от три години.Киро Икономов продължава да съвместява двете длъжности до м.март 1882 г.,когато е назначен за кмет.
Той продължава реализацията на наследените от предшественика му Киро Гергакев инициативи.На първо място,естествено,е градоустройственият план на Ямбол,но разминаването в намеренията на градския елит с останалите жители прераства в траен конфликт.Обявени са най-после и търговете за казарма,конюшня,затвор и болница.Отново нито един не се провежда през тази година.Но е поправен моста за Каргона.
С решение на Градския съвет кварталът от другата страна на реката започва да се нарича „втори отдел на града“. И не защото там живеели по-незначителни граждани. До Освобождението кварталът бил селище на войнуци,наричани още войнугани.Те са били християни на доброволна служба в османската армия. Селищата,които осигуряват такива войници се ползвали с особена защита пред закона и жителите им се считали за свободни поданици на султана.А земята върху които са били разположени такива селища определяли като „войнушки бащини“. Затова и Каргона се водела отделно селище още преди Освобожданието. Традицията там да се избира кмет се запазва до 1934 година.Според един списък на жителите от 1881/82 година разбираме,че под № 294 във II отдел на града е записан като кмет Митю К. Драгиев.
Оскъдните средства,с които разполага общината тогава не оставят възможност на Градския съвет и кмета Киро Икономов да бъдат особено дейни. Но те успяват да завършат сградата на черквата „Св.Георги“ през 1882 г. и през 1883 г. все пак започват да строят „дом на правителствените учреждения в едно с прилежащите му жандармска казарма,конюшня и затворница“.Построена е и новата сграда на черквата „Св.Троица“ през 1884 г.С други думи Киро Икономов и 11-членният Градски съвет на Ямбол правят значителни подобрения в инфраструктурата на Първи отдел,но не им стигат време и средства,за да се погрижат и за Втори отдел.А ямболци още дълго ще продължат да го наричат küçük bir kara orman (от тур.ез.една малка черна гора).Кален,без водопровод, канал и устройствен план, с криви тесни улички,разположен върху нестабилна площ под нивото на река Тунджа,която периодически го потопява при наводнения,но все пак си остава част от нашия Ямбол и от неговата история.
You must be logged in to post a comment.