Мария Качулева
СЛИВНАНЛИЯ ЗА КРАТКО КМЕТ НА ЯМБОЛ
След като през 1879 г. Атанас Кожухаров напуска кметския си пост и се връща в училището при децата,на негово място е назначен Киро Гергакев ( да не се бърка с известната ямболска фамилия Георгакеви – бел.авт.) .Как точно е станало това,кой е предложил на ямболци съвсем непознатият сливенски жител и защо не е потърсен човек от Ямбол, има едно обяснение.Административно-териториалното устройство на България след Освобождението ,се определя от Органическия устав.Тристепенното административно деление на окръзи,околии и общини след Областното събрание от 29 ноември 1879 г. определя Ямбол като околийски център и център на община.Функциите на Ямболската градска община са законодателно оформени от основния закон на Източна Румелия,което я прави самостоятелна юридическа личност административно подчинена на Сливенски окръг и той упражнява ръководни права. С други думи може да назначава и уволнява общинските и околийските чиновници. Това правомощие е вероятното обяснение защо се появява през 1879 г. в Ямбол Киро Гергакев от Сливен като кмет.
За него няма никаква информация дори и снимка не може да се намери.Известно е само,че заема този пост до средата на 1882 г. и след като напуска Ямбол, на 16.12. 1883 г. е назначен за кмет и в родния си град Сливен,но и там не изкарва пълен мандат.Остава на поста само до 31.12.1885 г. и следите му се губят.Следователно,подходящото съвременно определение за неговата личност би било „номенклатурен кадър“.А на тях,както тогава,така и днес, са им били осигурявани подходящи длъжности с подходящ обществен престиж,още по-подходящо лично финансово подсигуряване и независимо от степента на образованието им и професионални възможности.За качествата на Киро Гергакев като управленец може да се съди само по косвена информация и ,разбира се, няма абсолютно никаква гаранция,че именно той е идейният носител на каквито и да било промени в нашата община за периода м. април 1879 г. – м. декември 1882 г.
На 11 март 1879 г. е открита от Атанас Кратунов третоспенната болница в нашия град ,която се помещава в изоставената през м. януари 1879 г. къща на Афуз ага,известна впоследствие като къщата на братя Алексиеви.Базата на болницата още същата година се оказва крайно недостатъчна и се налага градската управа да търси и други сгради за настаняване на отделенията. Формално погледнато с тази задача би трябвало да бъде натоварен кметът Гергакев.И тъй като тя е успешно изпълнена, следва да приемем, че той като длъжностно лице се е справил с една сложна логистична задача.
Но дали е така?Най-вероятно не. Нови помещения за ямболската болница се строят едва през 1883 г.,когато е назначен и нов кмет.
След Освобождението Ямболската градска управа отделя преди всичко останало особено внимание на учебното дело в града и се заема с възстановяването на пострадалите от войната училища.Логично е най голямата заслуга за това да има Даскал Атанас Кожухаров.Във вестник „Марица“ в брой 209 от 15 август 1880 г. например пише:
Българските училища – мъжки и женски в града ни,които до дохождението на русите бяха току речи напуснати без никакъв надзор,тези дни ще се отворят ни съобщават от Ямболна 7 август 1880 г.Благодарение на новото училищно настоятелство,което с голяма радост се зае да тури ред в градските ни училища,такъв,какъвто го изискват настоящите обстоятелства.Услови нови учители:класни и взаимни,отвори на още две места в градът ни нови училища и има намерение да доведе и две главни учителки за девическото училище.
Очевидно,авторът на тази дописка откровено признава кой има заслугата за промяната в отношението към ямболското образование.Косвено и много ясно ни дава да разберем,че кметът Киро Гергакев няма никаква заслуга за това.Или по-точно,като член на училищното настоятелство е взел участие в обсъждането на проблема,но решаването не е зависело от него.И трябва да приемем,че заслугата образованието в Ямбол след това решение,да бъде години наред за пример в следосвобожденска България ,не е на кмета тогава,а на градския ни елит.Това е тяхната огромна заслуга към бъдещето на града и децата в него.
През м. март 1882 г.,докато Киро Гергакев все още е кмет на Ямбол,училищното настоятелство подава молба до Сливенския окръжен съвет да отпусне 20 000 гроша за учебното дело в града ни,но не ги получава.Позната история и днес.По-горната управленска инстанция лесно пари не отпуска. Контролът върху финансите е първата стъпка към унищожение на всяка общинската самостоятелност. И мъдрият български народ не случайно е казал,че „който плаща,той и поръчва музиката“.
Според посочения източник в статията „Изграждане и дейност на Ямболската община (1878-1885)“ от Росица Русева в книгата „125 години община Ямбол“ ,издание на РИМ от 1995 г.,описаното е в бр.17 от 10 април 1882 г.,стр.2 на в. „Съветник“. Само че органът на българите с умерено консервативни позиции издаван от 1863 г. в Цариград под редакцията на Тодор Бурмов по това време не излиза.Неговият последен брой е от 27 октомври 1870 г. От 1879 г. под същото наименование в София,България се издава „църковно-обществен“ вестник „Съветник“.
В цитираната по-горе статия на Р.Русева е отбелязано още,че в броя от 2 декември 1882 г. на в. „Съветник“ (не е уточнено кой от двата), пише:
Ние не знаем кога ямболци няма да разумеят,че личните и омразните гонения не са нищо друго,освен развала и че догдето не си подадат братски ръка всички,все тъй ще отиват и училищата им и общинските им работи.
Авторът написал и публикувал тази тъжна констатация на 4-та стр. в бр.50 на в. „Съветник“ (без да е уточнено кой от двата) е имал пред вид междуличностните конфликти в ямболското кметство, пренесени и в училищното настоятелство, липсата на учители и на средства за издръжка. Друг сериозен проблем е отливът на ученици по това време. Членовете на училищното настоятелство обвиняват публично кмета,че не спазва Закона за началното училище,който изисква ежегодно да се съставя списък с имената на подлежащите на обучение деца и да се наказват с глоби родителите,които не ги изпращат в училище. За всички тези проблеми в образованието е обвиняван директно кметът Коста Гергакев.
В изследването на Д.Калева „Социално-класова характеристика на населението в Ямбол в навечерието на Съединението“,авторката цитира един съхраняван в ЦДА-София „Списък на ямболските жители за данъка върху прихода,финансова година 1881/82“ и от този документ става ясно,че в нашия град живеят по това време 1515 души,като 863 в самия град,а 652 в Каргона,определян тогава като ІІ-ри отдел. От тях 472 са българи,272 турци,111 евреи и 4 арменци.Тези цифри се отнасят само за данъчно задължените лица. Те не са пълни списъци на живущите въобще в общината,но все пак прави впечатление високият брой етнически турци,с които роденият в Сливен кмет трудно контактува. Косвено доказателство за конфликтните взаимоотношения е още една подробност,която се констатира благодарение на няколкото списъка от посочения данъчен период.Комисията,която ги изготвя е в състав Курти Златаря,Стефко Бъчваров,Марин Рашев,Константин Марангозов,Петър Козловски,Васил Русев,Васил Алексиев,Велико Качулев,Пани Шехирев,Иванаки Хаджидимитру – етнически българи с висок за времето си социален и обществен статус,които впоследствие стават народни представители,общински съветници,общественици. Но под № 294 в този списък на данъчно задължените лица,като кмет на Каргона е записан Митьо Драгиев.А подписът на Кръстьо Стефов като кмет на Ямбол стои под списъка от същата година за броя на отглежданите в общината овце и кози. За кмета Киро Гергакев не се споменава нищо никъде и няма негов подпис.Може би нагнетяването на конфликтни взаимоотношения в общината,в училищното настоятелство,с населението и особено с градския елит са причините Коста Гергакев същата година да подаде оставка пред Съвета на окръг Сливен и да напусне Ямбол.
Докато все още е кмет на Общината, Коста Гергакев е изправен пред още един сериозен конфликт с ямболци.В една дописка от 7 август на в. „Марица“ се съобщава,че градският съвет възлага на френския архитект Лефе да направи план на Ямбол , „ за да се даде една правилност на този лабиринт от улички и сгради“. Неговата личност не е много известна,но ако все пак на някого се стори познато име,то трябва да знаете,че го свързва с известната бира, „Leffe Blonde“, която от 1466 г. произвеждат монасите в абатството „Дева Мария от Лефе“ разположено на бреговете на река Маас в Белгия.
Проектът разработен от французина е в два варианта – квадрат с прави и широки улици и триъгълник с извити и тесни улици според описаното на стр.5 в бр.209 от 15.август 1980 г на в. „Македония“. По това време Ямбол наброявал 745 къщи с 8 464 жители,които изказали 8 464 мнения по въпроса кой вариант на плана е по-добър. Личните интереси на ямболските общинари и градски елит наклонили везните в полза на втория вариант,но не успели да го наложат на жителите. Поради тази причина въпросът с градоустройствения план на Ямбол минал на заден план и бил отложен за по-благоприятни времена,когато единомислието би взело надмощие в решенията.
1880 год. за община Ямбол е белязана със засилено обществено строителство за нуждите на администрацията. Сградата на Конака,превърната в кметство (сега Административен съд) само за година и половина се оказала тясна за назначените общински чиновници.Както от древни времена се знае всеки нов кмет преди да го изберат обещава да намали администрацията,но в крайна сметка я раздува до невъзможни граници с обяснението колко много работа върши,а с колко малко хора разполага за това.
В град Ямбол винаги се е помещавал един от най-големите гарнизони в Българи.В него са били съсредоточавани основни военни сили още от времето,когато византийският император Юстиниан ІІ Ринотмет през 705 г. подарил на хан Тервел областтта Загоре с главен град днешния Ямбол. Исторически идеята за създаването на военни и паравоенни формирования в Ямбол и района започва по време на Освобождението,когато руската армия е подпомагана активно от напълно военизираните български доброволчески дружини. От Ямбол тръгва една идея на майор Александър Петрини,бащата на Николай Петрини, за изграждането на отряди народна милиция,обучавани от руски офицери ,които да пазят населението от набези на турците след изтеглянето на Руската армия от България.По времето на кмета Коста Гергакев в Ямбол се строи първата специална казармена сграда за VІІІ-а ямболска дружина от Източно-румелийската дивизия,която действа от 1881 до 1885 год.
През периода 1879-1882 г. промишленост в Ямбол почти нямало и Коста Гергакев се занимавал вероятно както може с добре развитото за района бубарство,производство на тютюн и тютюневи изделия,две спиртоварни и много търговци,които осъществявали внос и износ на различни продукти. Една любопитна подробност от историята на нашия град е,че именно по времето на кмета Гергакев се създават първите правила за търг на обществени поръчки,привнесени след Съединението в цялата страна. Коста Гергакев в последните месеци от времето в което е кмет на Ямбол,дори започва подготовката на търгове за построяване на полицейска казарма,конюшня и затвор, както и ново помещение за градската болница.Те са проведени през 1883 г. ,след като той вече бил напуснал града. Последното му действие с цел подобряване на градската инфаструктура бил ремонтът на градинския мост за цели 40 000 гроша.В първите месеци на новата година била довършена и черквата „Св.Георги“ в Каргона.
Историята на ямболския кмет от Сливен е неизвестна и малкото описано в писмените извори повече прилича на съзнателен опит да се заличи кратковременното присъствие на Коста Гергакев в Ямбол. Наистина,той не е ярка фигура на градоначалник и е от онзи тип управленци,които по-скоро се „носят по течението“ на проблемите отколкото да ги ръководят и управляват.Вероятно,това е едната причина да остане неизвестен за поколенията. Но аз си мисля,че има и друга.
Коста Гергакев е назначение на Съвета в Сливен и вероятно е посрещнат с недоволство от ямболци. Известна е хилядолетната вражда между двата съседни града.Още от времето,когато Европа знае за него под името Гренбоел и е най-големият град в областта Загоре, единствен административен и търговски център с митница на пограничния вал „Еркесията“ ,Сливен е само една махала и тържище за животни,част от мунципалиата на Августа Траяна (днес Стара Загора). Ямболци подписват външно-търговски договори с Венеция и Дубровник,а сливенци се грижат да задоляват битовите нужди на Августа Траяна с месо и кожи. Но времената се променят и Ямбол се превръща в един „приятен град с хубав въздух и вкусна вода“,но земеделски,селскостопански център,докато в Сливен Добри Фабрикаджията полага основите на индустриализацията.Година след година сливенци разчитат на кметове с идеи и намерения да разширяват производствените възможности на общината, докато инициативните и с визия за перспектива на развитие кметове на Ямбол от 150 години се броят на пръстите на едната ръка.
Sic transit gloria mundi e популярен латински израз,който се използва,за да се изрази съжаление,че нещо си отива или си е отишло,така както и всичко на този свят.Или ,че всичко е преходно и нищо не е вечно.За голямо щастие на ямболци и номенклатурните кметове,които не оставят спомени след себе си са преходни явления.
You must be logged in to post a comment.