Мария КАЧУЛЕВА
НАЧАЛОТО БЕ ПРЕДИ 155 ГОДИНИ
Първият кмет на Ямбол се казва Димитър х. Иванов. Роден е през 1852 г. в семейството на хаджи Иван, доста крупен за времето си износител на шаяк, кожи, животни и зърно и много уважаван в Ямбол. Един от най-дългогодишните партньори в Търговска къща „Тъпчилещови“ в Цариград.
Фамилията Тъпчилещови е родом от град Банско и в един период за повече от половин век използва търговската си дейност и присъствието си в Османската империя за прикритие на църковно-националните ни борби от този период и подготовката на въстаннически групи за освобождението на страната. Те са нейната най-важна дейност. Напълно вероятно е и самият търговец хаджи Иван от Ямбол да е техен съмишленик.


Първоначалното си образование Димитър получава в Ямбол,но на 12 години остава пълен сирак. Бащиният му приятел и търговски партньор Христо Тъпчилещов започва да се грижи за него и запазва наследството му. Представя го на д-р Алберт Лонг, мисионер от Евангелската методистка Църква,който по това време пребивава в България. По негово настояване Димитър х. Иванов е изпратен в колежа „Сейнт Джулиъс“ в столицата на Малта Ла Валета, където прекарва почти две години. По това време там има голяма група българчета. През 1865 г. се прехвърля в „Роберт колеж“ в Цариград.Не са категорично ясни мотивите за това решение , но вероятно решаваща роля има самият негов покровител Христо Тъпчилещов. През същата година ученик там е и неговият най-голям син. От това време датира близкото му приятелство с Петко Рачев Славейков, с Иван Евстатиев Гешов, Петър Станчев, д-р Константин Стоилов, д-р Стефан Томов, Стефан Панаретов и др. Статистиката от онова време сочи,че 75 % от учащите се там са от България, повечето изпратени със стипендии от евангелските общности. Трябва да упоменем изрично,че и „Сейнт Джулиъс“ ,и „Роберт колеж“ са създадени от Реформаторската Църква и целят приобщаването към нейното дело на младите българи,които са ценени високо
Ето какво пише за качествата на българските ученици директорът на Robert’s College Сайръс Хамблин според J.Baker в книгата му „Turkey in Europe with two maps“, second edition, Cassel Petter & Galpin, London, Paris & New York, 1877.
Те (българите – б.авт.) притежават силни социални и патриотични качества, достойни за всеобщо възхищение, взаимно си помагат едни други и стимулират изоставащите, търпеливо обучават тези, имащи нужда от подкрепа, не се примиряват, докато не започнат да се движат всички заедно напред…Ние считаме, че българите са народ, способен на велики дела.


През годините много голяма част от ямболския елит,в т.ч. и кметове, получава своето образование именно в Robert’s College в Цариград .Необходимо да припомним накратко неговата история.
Цариградският „Робърт колеж“ е една от най-старите американски образователни институции извън Съединените щати. Основан е през 1863 година от Кристофър Робърт, американски индустриалец, и Сайръс Хамлин, американец, който по това време вече притежава пекарна, училище и пералня в Цариград. През 1864 година колежът е регистриран като част от Университета на щата Ню Йорк, което му дава легитимност в рамките на образователната система в САЩ. Първенството му е оспорвано единствено от Американския колеж в София,основан през 1860 г.
През 1971 г. Robert’s College е преобразуван в средно училище. В края на ХІХ и началото на ХХ е едно от най-добрите училища в Османската империя. От 1986 г. престава да съществува като колеж ие превърнат в смесено турско средно училище със засилено обучание на чужди езици .Интересът ни към него не е само заради това, че е важна част от историята на Балканите, но и поради един факт,който ни съобщава Джордж Уошбърн , един от първите му директори
Всъщност най-големият ни принос за България е, че подготвихме млади хора, способни да оглавят новоосвободената държава в момент, когато там имаше само неколцина българи с известни познания по гражданско управление.
Първият кмет на Ямбол е именно от тези неколцина българи с познания по гражданско управление.
Но през 1871 г.,когато завършва образованието си и се завръща в Ямбол, е назначен за учител в Ямболското класно училище. Негови ученици са бъдещите ген. Стилиян Ковачев, полк. Кирил Козловски, Сотир Новачков, полк. Петър Енев и още много други. Проявява интерес и към търговията.Свързва живото си с дъщерята на видния и богат ямболец Иван х. Златев, Екатерина. И е избран за член на читалищното настоятелство в града. Неговият ученик Черньо Георгиев по-късно ще напише:
…той е с добра подготовка и изразителен говор, влезеше ли в час омайваше с красноречието си учениците. Всичко преподавано, беше разбрано и се запечатваше в паметта.
Бъдещият кмет и общественик Димитър х. Иванов е от най- активните представители на национално-освободителното движение в Ямбол.След клането в с. Бояджик през 1876 г.,когато идва Европейската комисия за разследване, градският съвет го натоварва с мисията да им бъде преводач. Членовете на международната комисия са изненадани, че един младеж на неговата възръст вече владее английски, френски, гръцки и турски език. Блестящата му работа с комисията е причина да бъде назначен за преводач в английското консулство в Русе,но е и основание заедно с други видни ямболци да бъде изпратен на заточение в Мала Азия, в град Болу, където го заварва Освобождението. И отново се завръща в Ямбол. Дипломата му от „Роберт колеж“ и връзките създадени там му дават възможности за пълноценно участие в обществения живот на младата българска държава. Избран е за представител на Източна Румелия, Тракия и Македония по време на заседанията на Учредителното събрание и издига глас за обединение на всички български територии.
И това е началото на пътя ,който поема,за да служи на България. То започва от кметския стол в Ямбол, преминава длъжностите финансов инспектор в Пловдив, околийски началник в Елхово и Карлово, секретар- началник префект на Сливенския департамент, окръжен управител на Разград, учител в Солунската гимназия и ямболското класно училище, директор на Цариградското четвъртокласно училище, директор на Солунската и Одринска гимназия.
Политическите пристрастия на Димитър х. Иванов клонят към Народната партия. През 1890 г. е общински съветник от листата на народняците, а през 1894 г. е избран за депутат от Ямболска околия в Осмото обикновено народно събрание. Но по това време той преподава в Одринската гимназия и избира да бъде учител до края на живота си пред професионалната политическа кариера. Умира на 26 февруари 1926 г. в София . В некролога публикуван от ямболци тогава е записано,че … именно родолюбието, надеждата за единство на людете в Родината , съпричастността на партиите към страданията на братята и сестрите ни ,което носеше в сърцето си и за което се бореше до последен дъх Димитър х. Иванов ни запази като народ.
За първия ямболски кмет,една безспорно интересна и просветена личност, за житейската му история като общественик, преводач,журналист във в. „Македония“ ,книжовник издател и преводач са изписани много страници. Българската литература дължи на него първите преводи на „Клетниците” и „Парижката Света богородица” на В. Юго, разказите на Мопасан,множество отделни творби на английски и италиански автори. За превода на „История на едно престъпление” от В. Юго получава признание лично от Иван Вазов, който я определя като „…сполучлива работа на преводача, който познава добре френския език и е успял да схване и предаде вярно своеобразията и отличителните свойства на Виктор Юговия стил…”
Издателската дейност на Димитър х. Иванов не се ограничава само със сътрудничество във вестник „Македония“ и печатницата на Хр.Г.Данов. Заедно със Злати Паламидов издават от 1887 до 1889 г. поредицата „Народна библиотека”, от която излизат 11 книжки в три серии – научна, забавна, и биографическа. По време на престоя си в Солун издава интересния литературен сборник „Книжица списвана. И както пише историкът Христина Женкова в своето изследване за Димитър х. Иванов ,
Огромната си по своята мащабност обществено- политическа, просветителска и издателска дейност на първият ямболски кмет Димитър х. Иванов е една солидна база за изграждане основите на новата българска държавност и култура, пробуждаща устрема за приобщаване към модерната европейска цивилизация.
Димитър х.Иванов , първият кмет на Ямбол поставя това обещаващо начало и отчетливо се откроява като характерен персонаж в цялата галерия от 50-те образа на общественици,които допринасят много или малко за бъдещето на града .
* Общинските съвети са с четири повече , защото до Освобождението ни през 1878 г. не са избирани кметове
You must be logged in to post a comment.