Ямболски истории: По делата им ще ги познаете – Тодор Шкодров – ЯмболПрес

Мария Качулева

КМЕТЪТ,КОЙТО ЯМБОЛ ЗАПОМНИ СЪС СТРОГОСТТА И ДЕЛАТА МУ

Тези два факта са взети под внимание, когато на 5 май 1972 г. Тодор Атанасов Шкодров е назначен с партийно поръчение за Председател на ИК на ГНС в Ямбол. Година преди това са преминали изборите за VІ-ото ОНС в България и в него са избрани 400 народни представители излъчени от ОФ. Негов Председател става Георги Трайков.

42-ят по ред кмет на Ямбол, Тодор Шкодров е роден на 29 ноември 1930 год. в с. Маломир, Ямболски окръг. Израснал в доста сурова семейна среда и приучен от дете на тежък труд в селското стопанство, оформя характер на принципен и трудолюбив младеж, за когото най-важното нещо в живота му е да изпълнява даденото обещание. За щастие се оказва и ученолюбив. Фактор за изграждането на неговия характер е и влиянието на средата в която расте, както и баща му, един от учредителите в с. Маломир на първата селска социалистическа дружинка в България.

По време на Деветосептемврийското народно въоръжено въстание от 1944 г. той е на 14 г. Достатъчно голям, за да разбира какво се случва около него, но все още малък, за да участва пряко в промяната на обществения договор в България. Но очевидно неговата целенасоченост, любов към реда и влиянието на новия държавен строй в България съвсем закономерно го тласкат към военно образование. Завършва ВВУ „Васил Левски“ и до 1969 г. е кадрови военен. Политическата му подготовка във Военното училище е отлична предпоставка да бъде привлечен на партийна работа през 1968 г. като Секретар на ГК на БКП в Ямбол. На следващата година е изтеглен на работа в ОК на БКП, където работи в отдел „Пропаганда и агитация“ до 1972 г. Там създава множество лични контакти и натрупва значителен организационен опит.

Назначаването на Тодор Шкодров като Председател на ИК на ГНС в Ямбол съвпада по време с два важни факта. През 1971 г. се провежда Десетият конгрес на БКП и на него е приета съвършено нова Програма за изграждане на развито социалистическо общество. Приета е и т.нар.„Живковска Конституция“,съгл. Чл.1,ал.3 на която „Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развитото социалистическо общество в НРБ в тясно сътрудничество с Българския земеделски народен съюз“. В страната се установява двупартиен режим на държавна управление,ъкойто съществува до края на 1989 г. изграден по подобие на Франция.

Приет е и VІ-ият петгодишен план (1971-1975).В него се дава насока за използването на научните и техническите постижения, които да осигурят икономически растеж и ускорена индустриализация. Специално на машиностроенето, енергетиката, металургията и химическата промишленост се обръща особено внимание. Съобразявайки се с партийната повела Тодор Шкодров строи и открива производства в нови промишлени предприятия на града. Комбинатът за хидравлични елементи, Заводът за полиестерна коприна и новата сграда на „Винпром“ стават известни с продукцията си в Европа и Азия. В този период са сключени най-много външно-търговски договори и е изнесена продукция за милиарди.

Регионалната структура на Научно-техническият съюз в Ямбол получава нова сграда. Множество млади специалисти са новата научно-техническа интелигенция на Ямбол.

Вторият важен факт е ратифицирането на „Хелзински споразумения“ от България през 1975 г. Важно място в тях заемат гарантираните права и основни свободи на хората, вкл. свобода на придвижване, контакти, информация, култура и образование ,право на труд, право на образование и медицинско обслужване.

*Входа на Винпром Ямбол и част от производствен цех*

В изпълнение на тези задачи, като Председател на ИК на ГНС Тодор Шкодров дава тласък на нови възможности за здравеопазването с построяването на работническа поликлиника, надстроява някои от павилионите в Общинската болница и се ремонтират изцяло детското отделение, това за очи, нос, уши ,неврологичното и кожното, разширява се значително базата за болнично лечение и кръвния център .Открито е и отделение за рехабилитация. Този период е свързан и с нарастване броят на медицинския персонал, привлечени са множество млади здравни специалисти.

*Хидравлика,бивш завод „Ив.Тенев“ за хидравлични елементи*

Образователните процеси в Ямбол по това време не са изоставени. Построени и въведени в експлоатация са сградите на училищата „Великият Октомври“ (след 1989 г. „П.Р.Славейков“) и „Иван Тенев“(след 1989 г. Любен Каравелов“),реконструирани и преоборудвани са сградите на всички детски градини в Ямбол и са построени седем нови. За неизпълнение на поставените задачи или закъснение ресорните заместници в ИК на ГНС са уволнявани безцеремонно. По време на 12-те години управление на града, Тодор Шкодров сменя 9 заместник председатели за несправяне. И в това отношение поставя своеобразен рекорд, който друг градоначалник все още не е „подобрил“.

През 1977 г. с Постановление на МС на страната се поставя въпроса за „самозадоволяването“ на населението на плодове, зеленчуци, месо, мляко, яйца и риба чрез лично стопанство. На живущите в Ямбол се раздават безвъзмездно „парцели за самозадоволяване“ ,предприятията и военните поделения са задължени да развият помощни стопанства, а училищата собствени опитни полета за производство на плодове и зеленчуци необходими на ученическите столове за хранене. Социалистическата държава прави внезапно остър завой и се връща към старинните форми на натуралното стопанство, които развива паралелно със социалистическата планова икономика. Именно в този период ИК на ГНС – Ямбол, по предложение на неговия Председател взема решение да парцелира местността „Курт Кая“ или „Кринчовица“ по името на изградения язовир там и да „раздаде“ на желаещите по 450 или 600 кв.м. за лично стопанство. Полага се тръбна водопреносна мрежа в Индустриалната зона на Ямбол и в селата Дражево, Козарево, Кабиле, Чарган, Роза, които по това време са предвиждани за присъединяване като периферни квартали на нашия град. За целта са построени девет тръбни кладенци за водоснабдяване, които и до днес се използват. Същевременно ИК на ГНС започва да създава устройствени планове за канализационна мрежа, за да се избегнат септичните ями

С Решение на ОБщС – Ямбол от 14 04.2000 год. вече напълно законосъобразно е създадено селищно образувание „Кринчовица“ върху земи по чл.4,ал.1 от ЗСПЗЗ. Част от имотите вече са застроени с жилищни сгради. Селищното образувание има изградени улична, електроснабдителна и телефонна мрежа и е обявено за вилна зона на град Ямбол

*Мигове от живота във вилна зона язовир „Кринчовица“ – Ямбол*

В началото на 1979 г. Тодор Живков с писмо до членовете на Държавния съвет изказва „некои съображения относно по-нататъшното развитие на празнично-обредната система“, според които „традиционните християнски , мюсюлмански и на други етносни групи обичаи трябва да бъдат заменени със създадени нови социалистически церемонии, в които да се залагат комплексни политически, естетически, нравствени и социално-психологически елементи“. Не само в Ямбол, разбира се, цялата сфера на културата в България буквално беше „преобърната наопаки“. „Спуснати са задачи за изпълнение“ и никой не би посмял да ги оспори. И в Ямбол по това време изчезват групите за автентичен фолклор, Тракийският ансамбъл изпълнява авторски творби, ритуалите са подменени и читалищата превърнати в жалко подобие на клубове за дейност в сферата на културата по съветски образец. С присъщата си дисциплина на кадрови офицер Тодор Шкодров налага стандарти на поведение и дисциплина, която творците и дейците на културата просто не са в състояние да пренебрегват. В резултат на негово еднолично решение, например Градският съвет за изкуство и култура тогава „състави досиета на паметниците в града“ и назначи отговорници за всеки един от тях. Сега тази идея изглежда смехотворна, но от дистанцията на времето се вижда колко е била полезна. Натоварения с отговорността за паметника имаше задача да проверява дали е измит, почистен от боклуци и дали са поставени свежи цветя. Ако констатира някакви нередности имаше грижата да се обади в градското предприятие „Културен отдих и украса“ ,то да отстрани проблема. Градският съвет не беше натоварен с контрола върху състоянието на паметника, не ангажираше служителите с проблемите и не отделяше средства за ремонти и поддръжка. И нямаше около паметниците боклуци, нямаше увехнали цветя и незавършени ремонти.