Мария Качулева
АБСУРДИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
На 21 октомври 1969 г. за председател на ИК на ГНС Ямбол е назначен изненадващо по нареждане от ЦК на БКП Кирил Методиев Христов. Едно непознато име за ямболци. Роденият в малкото селце Грабов дол в Пернишки окръг на 21 януари 1919 г. управленец има професионална подготовка на геолог и никакъв административен опит. И въпреки това е предпочетен пред много по-добре подготвени и с опит в управлението на град Ямбол хора,които стават негови заместници.
И логично следва въпросът защо? Но,както е казал мъдрият български народ, „крушката си има опашка“. В този случай „опашката“ е геологията,специалността придобита от Кирил Христов в Минно-геоложкия институт в София през 1926 г. По същото време става член на Софийската организация на БКП. Именно професията му на инженер-геолог и политическите му пристрастия го тласкат към върха на неговото кариерно развитие в продължение на 36 години.Работи на различни обекти в страната като последователно се изкачва по йерархичната стълба в своята професия. През 1962 год. се оказва в Ямбол,назначен за директор на Държавното геоложко проучвателно предприятие. За да стане ясно защо е толкова важен този пост трябва да се върнем малко назад в историята на геологията в България.
Като наука тя се появява на 1 юни 1880 г.В тогавашното Министерство на финансите е открита щатна бройка за геолог.След 1878 геоложките проучвания се извършвани от чуждестранни геолози. Първата геоложка карта на България съставя Ами Буе и тя е представена пред Френското геоложко дружество на 20 април 1840 г. В Източна Тракия,в т.ч. и в днешната Ямболска облраст, в Сакар и Странджа работи австриецът Хохщетер. Английски,немски и френски геолози започват да се интересуват от геоложки проучвания у нас само година след Освобождението ни.По това време и чешкият археолог Херман Шкорпил извършва разкопки в Ямболско и заедно с брат си Карел издават цветна геоложка карта в мащаб 1:3 000 000,която представят пред чешката Корона.Този интерес и необичайна активност на чуждестранни геолози в България си има причина. А тя е,че древни източници сочат траките живели по нашите земи,като първите жители достигнали високо майсторство в металообработването.Археологическите разкопки доказват това, както и факта,че под земната повърхност на България са скрити огромни залежи от метални и неметални природни богатства.Така започва нашествието на чужденците в България, които се състезават за получаване на концесии,наддават такси и корумпират българските политици и чиновници тотално
След края на Втората световна война чуждестранни геолози още по-настъпателно навлизат в България и правителствата неизбежно превръщат и малкото българските геолози в безгласни наблюдатели. Едва през 1946 г.,когато у нас пристигат и руски геолози,а Съветът на министрите на СССР обръща внимание на Министър председателя Васил Коларов колко е важен въпросът с природните богатства за една страна,се създава дирекция „Природни богатства“ с пет отдела към Министерството на търговията.Съветският Съюз оказва силен натиск върху българското правителство да изгони чуждите компании и да прекрати техните концесии в някои случаи и без основание,за да се достигне до създаването на Българо-съветска комплексна геологопроучвателна експедиция (КГЕ)през 1948 г.Тя е добре оборудвана с изключително модерна за времето си техника,но най-важното е че получава ексклузивни права за активна проучвателна дейност. Проучвателната експедиция установява значителни залежи на въглища, сол, нефт, газ, медни,оловно цинкови,железни руди,злато и уран.Картографират се за първи път откритите находища в България и се започват радиометрични изследвания за наличието на редки метали.След 1955 г.,пак под натиск на СССР, е извършена реоганизация.Северна България е разделена между две Геолого-проучвателни Предприятия (ГПП),а Южна между три в София, Асеновград и Ямбол.Търсят се не просто верни войници на партията, но и доказани специалисти,за да оглавят добива на полезни изкопаеми.Най-после става ясно,че те са стратегическа суровина. За съжаление и концесиете се раздават безразборно.Но за разлика от европейците, Съветският съюз не иска концесии,а създава българо-съветски дружества за добив и търговия с уран,редки цветни метали и някои неметални полезни изкопаеми. В находищата за гранит и мрамор съответно в ямболските села Гранитово и Мрамор се намества италианска компания за добив,която също не иска концесия,а прави съвместни дружества.Единствено кариерата край Тополовград за облицовъчни материали (караарски камък) остава изцяло българско предприятие.
От 1962 г.новообразуваното Геоложко проучвателно предприятие в нашия град обхваща територията на цяла Югоизточна България и проучва находищата на златни руди в Бакаджик,цинкови руди в Устрем и Лозен,въглища в Елховско,железни руди в Крумово,декоративно облицовъчни материали в Ямбол,Малко Търново, селата Гранитово и Мрамор,находища на термални и минерални води – 120 на брой в Югоизточна България,находища на кварц,каолинова суровина,инертни материали и уран, геоложки феномени като „Лековитите скали“ в с. Скалица. Първоначално назначения директор в Ямбол е подложен на страхотен натиск от съветски наблюдатели и правителствените специални служби и само след четири години поема пътя към по-добрия свят. А за находищата газ,нефт, оловно-цинкови,медни,железни,манганови,волфрамови златни и пиритни руди,лигнитни, кафяви, черни и антрацитни въглища,барит,гипс перлит,боксит, зеолити,каолин,глини,базалти и много други неметални полезни изкопаеми, както и подземни термални води продължават да се издават в съкратени срокове и съвсем безогледно концесии.Тази дейност е доведена до пълен абсурд,който продължава все още.
През 1965 г. за директор е назначен именно Кирил Методиев Христов. Пред вид големия опит,който има, той успява за кратко време да разшири и стабилизира допълнително дейността на Ямболското геолого-проучвателно предприятие.Много скоро се появяват и специализираните геолого-проучвателни клонове за инженерногеоложки, хидрогеоложки проучвания и язовирно строителство в неговата структура.Въвежда почти военна дисциплина в предприятието, кражбите намаляват,успява да се освободи от някои нерентаблни проучванията и концесии, които по негова преценка са вредни за България. Вероятно е първият геолог директор в страната,който открито започва да говори за промяна в политиката на добива на полезни изкопаеми и особено на редкоземни елементи, защото предвижда,че ще игpaят ĸлючoвa poля зa paзpaбoтвaнeтo нa eĸoлoгични тexнoлoгии и високотехнологични производства, за които партията тепърва ще поставя задачи. Вероятно е и първият директор,който твърди,че Бългapия мoжe дa ce oĸaжe лидep пpи добива на peдĸoзeмнитe eлeмeнти.С четиридесет години закъснение от него ЕС „открива“ ползите от тях и ги поставя в cпиcъĸa нa cтpaтeгичecĸитe и ĸpитични cypoвини,ĸoитo ca oт peшaвaщa вaжнocт зa тexнoлoгичния нaпpeдъĸ нa Eвpoпa.
За съжаление от Освобождението на България до днес, след почти век и половина, българските правителства продължават да водят немислимо вредна консеционна политика за безотговорно раздаване на националното ни богатство от суровини и дори я довеждат до абсурда да се радват на това колко чужди инвестиции влизат там,но мълчат за загубите, които държавата ни акумулира там.Кирил Христов се опитва безуспешно да преобърне тази тенденция в полза на България.Но на 21 октомври е избран за председател на ИК на ГНС и пред него вече стоят задачи от друг характер.Не е ясно защо е било прекъснато неговото управление на Държавното геологопроучвателно предприятие,за да бъде заменено с една неприсъща за неговата квалификация длъжност. Дали защото е бил настоятелен в желанието си да бъде променена неадекватната на не едно правителство политика за добив,преработка и търговия с полезни изкопаеми и БКП решава да се отърве от идеите му? Или защото е било преценено,че източниците на суровини и редкоземни елементи в тази част на България са толкова важни,че Ямбол трябва да бъде управляван от специалист с власт,знания и възможности,какъвто се оказва Кирил Христов,за да пази интересите на държавата и партията в тази област,не е ясно. Може би получава поредното партийно поръчение да охранява интереси,в които се преплитат партия,държава и чуждоземни намерения.Вече е трудно да се установи истината.
Кирил Христов заема поста Председател на ИК на ГНС до 5 май 1972 год.,когато е преместен в София. За тези две и половина години успява да направи възможно построяването и влизане в експлоатация на Стоматологичната поликлиника и зъботехническата лаборатория,новата сграда на ТХВП „Г.Димитров“,заводския учебен корпус на ТМТ,хотел „Тунджа“ и ресторант „Златен рог“. Започва изграждането на околовръстния път с отклонението към сградата на Геоложки проучвания в Индустриална зона. От запазените архивни документи по времето когато е Председател на ИК на ГНС Ямбол,не личи да е оказвал съществено влияние върху развитието на геолого- проучвателните дейности нито видими белези,че е бил назначен на този пост,защото като лоялен член на БКП му е било възложено да охранява нечии интереси в нашия град. По-скоро си мисля,че просто е дотегнал с идеите си на някоя висша държавна или партийна фигура да се превърнат геологопроучвателните дейности в национална политика за управление на природните ни богатства и да бъдат намалени концесионните договори,които все още се сключват безразборно и съвсем не в полза на България.
Сбъдва се прогнозата на геолога Кирил Христов,че ще дойде време,когато промишлеността ще зависи изцяло от редкоземните елементи,а страната ни има предпоставки да стане лидер в това направление.Но вместо България да предприеме действия за развитието на този отрасъл,предпочита,както и целият ЕС, да ги внася от Китай,който контролира 97 % от световното производство.Търсенето им в световен мащаб нараства и превръща Китай в мополист,а България очаква чужди компании с техните неизгодни концесии да ни свършат работата. Е,на това му се вика абсурд!
След 1989 г.Държавното предприятие за геологопроучвателни работи в Ямбол е приватизирано с приемник „Геопроучване“ ЕООД.През 2008 г. се преобразува в 100 % частна собственост на „Минна компания – Петров“ АД.
Кирил Христов умира през 1997 г. без да успее да промени абсурдната политика на България по отношени на геологопроучвателните дейности,добива,преработката и търговията с полезни изкопаеми.Тя остава и до днес все така забулена в мълчание,безхаберие, неясноти и злоупотреби.
You must be logged in to post a comment.