Ямболски истории: По делата им ще ги познаете – Христо Марчев

Мария Качулева 

Това е смисълът на живота на родения през 1911 г. в Ямбол Христо Андреев Марчев,който от младежките си години приема като свое верую социалистическите идеи.В спомените излезли изпод неговата ръка той е записал:

Дърводелски работник съм от 1925 г. и си спомням,че моето класово съзнание започна да се оформя 27,28,29 година.Трудно може да каже човек кой месец и коя дата,но много добре си спомням,че моето съзнание започна да се оформя от нашата партия в клубчето на което беше секретар  Георги Кючуков.Там се събираха и водеха спорове между нашите другари и анархистите.Съвсем правилно някои другари охарактеризираха 1929 година, беше след периода на събитията през 1923 год. Ние живеехме и работихме в период на подем,който много ни помогна партията да излезе от рамките  на тясно легалната борбаи започна по-масово да се проявява.Издаваха се печатни органи и по-масово се разпространяваха.На моята възраст другарите се възпитаваха най-много от масовата просветна литература,която нашата партия издаваше.

И продължава:…. започнах да работя занаята дърводелство при Кольо Бошков и Георги Кулов в Каргуна.На другата година работилницата в която работех се премести в центъра до хотел „Европа“.Тук имах възможност да се срещам с други млади работници и да разисквам по някои въпроси.Характерно за периода 1926-1930 г. беше,че много дребни собственици дърводелци бяха членове на секцията (в  профсъюза на дърводелците – бел.авт.) и наши съмишлениници от БРДСП.

Секцията правеше своите сбирки в работилниците или се събирахме в градината (градската-бел.авт.),където свободно можехме да разговаряме и решаваме важни въпроси. Провеждахме вечеринки с литературно-музикална програма.На младежите много допадаха Ботевите песни,руските революционни песни и др.Декламирахме често „Срутените кумири“ от Полянов.На вечеринките уреждахме томболи и парите се използваха за подпомагане на стачници,болни другари или се внасяха в МОПР (Международна организация за подпомагане на революционерите),която се ръководеше от РП (Работническата партия-бел.авт.). По време на стачки най-добре се проявяваше  работническата солидарност.

       Интерес за историците представлява написаното от Христо Марчев за създаването на профсъюзите през 30-тте години на миналия век.  

       През 1931 г. в София се проведе конгрес на НРПС.Аз бях едва 20-годишен   и присъствието ми на конгреса за мен беше голямо събитие.Конгресът се проведе в една зала на ул.“Позитано“.Направи ми впечатление,че в залата имаше колкото делегати поне толкова и полицаи.Възрастните другари даваха кураж на по-младите.Въобще на конгреса се беше създала една бойкост, едно творческо настроение и наистина ние проведохме добре нашият конгрес.Ние участвахме в професионалната организация със задачата да организираме работническата класа под ръководството на нашата партия за голяма борба.Така схващахме задачите.Нашата работническа класа се готвеше да се освободи от капитализма.И стъпка по стъпка ние вървяхме към тази велика цел.

       През 1937 г. беше създаден държавен профсъюз е ние се държахме резервирано, защото те говореха  за мир и любов между труда и капитала.А по-късно партията измени своя курс и трябваше да навлизаме в него,като си поставихме задача да превземем ръководството му(на държавния профсъюз-бел.авт.).Всички дърводелци-прогресивни навлязохме но скоро се появиха вътрешни борби.Въпреки всичко ние останахме  в него и под сянката на държавните профсъюзи вършехме своята работа.Работехме под лозунга „Свобода на организацията и хората на труда“.

        Независимите работнически професионални съюзи (НРПС) са тясно свързани с БКП и репресиите след априлските събития в България над левите опозиционни сили през 1925 г.Правителството на Александър  Цанков всъщност още по-отрано забранява със Закона за защита на държавата Общия работнически синдикален съюз (ОРСС) и принуждава дейците му да работят в полунелегални-полузаконни условия.Но правителствените репресии след атентата в черквата „Света Неделя“ през 1925 г. налагат пълното прекратяване на неговата дейност дори и нелегално.Дейци на ОРСС всъщност създават НРПС ,но и той много скоро е забранен със закон. Известно време те се борят за влияние в страната не особено успешно,но след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. ЦК на БКП взема решение за обединяването на двата съюза в един общ Български работнически съюз (БРС) в опит да спечели влияние там и да го управлява за политически цели.

        Христо Марчев е сред онези членове на БРС,които открито подкрепят идеята за превръщането му в политически инструмент на БКП.Ремсист от 15-годишна възраст и активен политически агитатор,той е един от онези български младежи,които налагат БКП като водеща политическа сила в България за дълги години.Приемането му в партията през 1933 г. за него е най-големият успех в живота му.Разказът на неговата съпруга Недялка за събитията през тази година:

Бяхме на Ормана,където трябваше да ни бъде изнесена една беседа,когато  ни обгради конната полиция. В това време говореше Христо (Марчев-бел.авт.).Конната полиция залови Христо и го принуждаваше да върви към участъка.По пътя,когато стигнаха до  кино Модерен (театър-бел.авт.) на Качулеви,това е на сегашната улица „Стамболийски“ той успял да се укрие в излизащите от киното зрители.Тогава го видял офицера и отново го подгонил. В това време  се появил Кочо Караманов и убедил Качулев (Георги-бел.авт.) да го скрие,а на офицера продължително обяснявал,че Христо не е виновен и упял да го убеди.После му намерили някакви дрехи,Христо се преоблякъл и Караманов го завел у тях си. Тогава той тъкмо бил навършил 21 години. Издигнат за Секретар на ОК на комсомола. Годината е 1933 -та и тогава е приет за член на БКП.

През тази година станаха много провали, бяха арестувани младежите…..В продължение на един месец се е водело следствие и Христо бил заведен в Обществена безопасност пв Бургас.Били са го жестоко. Изпаднал в безсъзнание и хвърлен под някакъв рафт дето бил открит от чистачката,която го свестила.

     Христо Марчев получава присъда от 5 години строг тъмничен затвор,реално без доказателства,а само по подозрения.През 1937 г. е освободен с амнистията дадена от Борис ІІІ заради раждането на престолонаследника Симеон.Включва се незабавно в нелегалните подривни дейности в Ямбол и от 1937 до 1940 г. активно участва във всички мероприятията на БКП.През 1941 г. е мобилизиран в 29-ти Ямболски пехотен полк и изпратен на Турската граница.Заради  изпълнение на задача,поставена му от местната партийна организация през м. март се връща в Ямбол.Срещата му с бъдещата му съпруга Недялка от която трябва да получи позиви за разпространение сред войниците на границата е засечена от конен патрул,който поискал да се легитимират. И се оказва,че той няма никакакъв документ в себе си. Арестуват го,но по пътя командирът на патрула установява,че Христо Марчев е лежал в затвора в една и съща килия с негов роднина и той не само не е заведен в следствения затвор,но и съпроводен до военната си част на която е помощник командир.Но позивите не успял да вземе и да ги занесе за разпространение сред войниците.

          В края на 1941 г. Христо Марчев е освободен  и през  м. февруари 1942 г. се женят с неговата приятелка Недялка.Връща се на работа в дърводелската работилница на Кольо Бошнаков,където е работил до влизането му в затвора и на 1 март същата година и става един от основателите на дърводелската кооперация в Ямбол.До края на живота си с жив интерес следи нейната и на профсъюза там работа.

          На 3 март 1942 г. в Сливен става голям политически провал и в резултат на него е арестуван  Стоян Златев.През нощта на същия ден полицията арестува и закарва в Сливенския затвор  Христо Марчев и съпругата му Недялка.Следствието се води от 4 март до края на м.юни в Сливен.Недялка няколко дни по-късно е освободена,за да бъде използвана като свидетел на обвинението,но положението на съпруга й е несигурно и се очаква да бъде осъден на смърт.Делото по което обвиняеми освен Христо Марчев са още Стоян Златев,Димитър Димов и Янка Панчева с адвокат на защитата Душков се гледа през м. юни 1942 г. Стоян Златев и Димитър Димов (задочно) са осъдени на смърт, на Янка Панчева са присъдени 15 години затвор,а на Христо Марчев 12 години и половина.

През м. септември 1944 г. съпругата на Христо Марчев – Недялка, се готви по настояване на Панайот Каракачанов (1919-1997) зам. командир на партизански отряд „Народен юмрук“,да се присъедини към него в Балкана,но на 8 септември вечерта освобождават политическите затворници и съпругът й Христо се прибира в къщи.

           На 9-ти септември 1944 г. ,когато властта е завзета от Отечествения фронт,радиото разпространява призив членовете на БКП,освободените политически затворници и партизаните, които са слезли в градовете да се включат в новосъздаващата се в България администрация. Христо Марчев и съпругата му се отзовават на призива и са включени в редовете на Народната милиция.Възложено им е,заедно с още хиляди доброволци, да издирят и задържат „народните врагове“.

На края на месеца Христо Марчев е мобилизиран в армията и изпратен на турската граница като помощник командир.През м. декември с.г. го връщат в Ямбол и го изпращат на фронта в състава на 29-ти Ямболски пехотен полк.Връща се в Ямбол на 13 юни 1945 г., освободен като помощник командир заедно с всички от ръководния команден състав, които са без образование.Но го назначават за Първи секретар на ГК на БКП в Ямбол.През 1947 г. Военното Министерство констатира,че без освободените командири българската армия трудно ще се справи и  решават да ги върнат отново на действителна военна служба.Но вземат мерки всички „да получат средно образование“ е димитровски дипломи.След това са изпратени на шестмесечни курсове за военни командири в различните родове войски.След като ги завършва успешно Христо Марчев е произведен в чин капитан и изпратен да служи в Сливен.Година по-късно е прехвърлен в Пловдив.През 1952 г. заминава за София приет да учи във Висшата партийна школа,за да получи и диплома за  висше образвание.След завършването й е произведен в чин подполковник и назначен за Началник на Военното окръжие в Стара Загора.През 1956 г. е уволнен от армията. Определено влияние за това оказва решението за съкращение на личния състав във въоръжените сили на България,обявено през 1955 г.То е в резултат на Женевските споразумения между СССР,САЩ,Великобритания и Франция от м. юли с.г.     

            През м. февруари 1956 г. Христо Марчев е назначен за Председател на ГНС Ямбол.Министър председател по това време е все още Вълко Червенков,който е един от най-големите защитници на култа към личността.От 2 до 6 април 1956 г. ЦК на БКП провежда при закрити врати известния Априлски пленум.Той е едно от най-важните политически събития в историята на партията и е  част от политическа кампания с кадрови промени обхванала цяла Източна Европа след ХХ конгрес на КПСС.  Вълко Червенков е освободен от всички постове,които заема и заменен като Министър-председател от Антон Югов,а като партиен лидер от една новоизгряваща звезда – Тодор Живков.Обвинен е в множество провали на режима,“култ към личността“,репресие срещу активисти на БСП, „нарушаване на законността“ от страна на Министерство на вътрешните работи ,в „грешки“ на съдебната система,неуспехи в селското стопанство и сферата на културата и образованието,“тежки поражения“ в областта на идеологическата борба на Партията.

БКП поема твърд курс за подмяна на ръководните кадри от всяко едно ниво на администрацията и партийната структура.Именно по време на това „априлско почистване“ на БКП и България,през м.февруари 1956 г. Христо Марчев е назначен за Председател на ГНС Ямбол.Периодът,в който ръководи ямболските градски дела се характеризира със засилено пътно и жилищно строителство.Изградена е изцяло новата водоснабдителна мрежа и е ремонтирана каналната.Доврършена е постройката на Радио-релейната станция на „Войнишкия Бакаджик“ ,проектиран и построен е павилионът за настаняването на отделението за вътрешни болести на Градската болница.

           Пенсионира се на този пост през 1959 г.,дни преди с новото териториално деление на страната Министерският съвет да направи Ямбол окръг.

            Христо Марчев е един от хилядите знайни и незнайни убедени в политическата сила БКП нейни членове,които тази идеология пленява с простотата си и обещанията,че ще ги доведе до онова светло бъдеще,където хората ще бъдат братя,равнопоставени и свободни. Разбира се,това не случва.