Ямболски истории: По делата им ще ги познаете

Мария Качулева

 

ТЯ ВИНАГИ Е ПРАВА, ДОРИ КОГАТО СЪГРЕШИ

         Димитър Николов Чаушев, 38-ият по ред кмет на Община Ямбол, влиза с партийно поръчение в нейното управление през 1946 година като помощник на Мара Атанасова. Абсолютната вяра в БСП и решенията на нейните ръководни органи са характерни за този период в страната, която все още се възхищава на стихотворението „Към Партията“ от Христо Радевски. Строфата излязла изпод неговото перо „…аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори“ за дълги години е  необходимо верую.

       Назначеният на 15 май 1949 година кмет Лука Земрьов освобождава като свой заместник Димитър Чаушев и през следващите три години той се връща към организационната работа в местната партийна структура. Този период от живота му съвпада с управлението на страната от Първото и Второто правителство на България с Министър-председател Васил Коларов, Първото (27) и Второто (28) ОНС  с Председател Фердинанд Козовски и един от най-тежките периоди в историята на Следосвобожденска България. Периода, в който БКП е абсолютен хегемон в държавата и когато  дори собствените й членове не са защитени от терора, който осъществява.

         На 30 март 1948 година Министерският съвет под председателството на Васил Коларов приема  Постановление № 9, с което назначава Комисия по подготовка на първото принудително изселване на етническото турско и помашкото население от югоизточните гранични области. Целта е да бъдат прехвърлени в североизточната част на България, по това време доста обезлюдена. Три месеца  по късно първата група от 2319 души е транспортирана във Велико Търново, Търговище и Разград.

           На 30 април  същата година Общото събрание на ООН приема Резолюция № 272 в която се изразява безпокойство относно „Спазване на човешките права и основни свободи в България и Унгария“, но това не спира правителството от разправа с набедените за „нелоялни мюсюлмани, помаци и българи“. Започва продължителен процес на въдворяването им в концентрационните лагери „Богданов дол“ и „Куциян“, наричани с черен хумор „пътят към светлото бъдеще на България, който трябва да бъде извървян“.

          Изселването на втората група „нелоялни“ все пак е отложено за есента на 1949 година. И тогава още 2696 човека напускат родните си места. Някои от тях никога повече не се завръщат. Районът на Странджа планина след тази акция е почти напълно обезлюден. В 14 от селищата не живее нито един човек. На ЦК БКП са необходими  34 години ,за да осъзнае тъжната констатация, че е направена огромна грешка от две правителства – на Васил Коларов и на Вълко Червенков ,и през 1953 г. те  са обвинени в „култ към собствената им личност“. Но едва през 1982 г. Държавният съвет по нареждане на Тодор Живков приема 22-ото Постановление с програмата „Странджа-Сакар“. Някои от изселените през 1948 година жители на този район започват да се завръщат по родните си места, в ограбените и съсипаните си домове, за да започнат отново и практически от нулата живота си. Неосъществената „Република на младостта“ увеличава вътрешния и външен дълг на България близо с един милиард лева и привлича там криминогенни индивиди и първите комуни от наркомани.

          На 1 октомври 1949 година България прекратява договора си за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ с Югославия по нареждане на СССР и започва усилена антиюгославска кампания. Ударите от нея поема населението на Пиринския край. И тази битка между Югославия и СССР, в която България е един незначителен изпълнител на чужди поръчки, става причината във вътрешно-партиен план БКП да засили борбата срещу онези нейни членове, които не са съгласни с водената по това време политика. На 9 май 1950 година ЦК на БКП провежда Пленум и той гласува единодушно  решение за „повишаване на бдителността, разобличаване на Титовата клика и нейните агенти от Трайчокостовската банда, за по-нататъшно разкриване и унищожаване на империалистическо-Титовите бандити-диверсанти“ да бъдат набелязани конкретни мерки за противодействие. Това решение окончателно скъсва отношенията между Югославия и България, противопоставянето и взаимната ненавист ескалират и не заглъхват от 74 години.

           Страната е изправена пред необходимостта да намери решение на фундаментални структурни проблеми в обществено-икономическото развитие и в селското стопанство. С осъщественото през 1949 година второ след Освобождението, административно-териториално деление на България са обособени 14 административни единици. Новосъздаденият тогава Ямболски окръг обхваща Сливенска, Котелска, Елховска и Тополовградска околия. Назначават се недостатъчно подготвени администратори, изцяло подчинени на партийния апарат в окръга. До голяма степен това внася разнобой в действията на администрация и партия и е причина да бъдат отчетени лоши резултати .Две години по-късно Ямболски и видински окръг са закрити. Околиите в окръг Ямбол са поделени между Старозагорски и Бургаски окръг. Община Ямбол минава на подчинение на Стара Загора.

            В началото на 50-те години на миналия век в България окончателно е утвърден сталинският модел на обществено-икономическо развитие. Организирани и проведени са за първи път по пропорционалната изборна система многократно отлаганите парламентарни избори. Според официалната статистика 98,89 % от гласоподавателите тогава са участвали в избора за народни представители. Съставено е 68-то правителство на ОФ и според статистиката само от 1% от избирателите не го подкрепили. Идеологизирането на обществения живот и сливането на държавния с партийния апарат достигат своя апогей. Политбюро на БКП засилва контрола върху армията, милицията и администрацията. Всяка проява на недоволство е строго наказвана. В трудови лагери за около година и половина са изпратени повече от 4 500 души, изселените семейства надвишават цифрата 1595. Започва чистка и на редовите комунисти недоволни от действията на БКП.

           До края на 1950 год. БКП по примера на КПСС и колхозите в СССР предприема насилствено създаване на Трудово-кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС).В тях са обхванати собствениците на  51,1 % от обработваемата земя и 79 % от животновъдните стопанства. Ниските добиви, поголовното клане на животни и неефективното управление на кооперативите принуждават много от техните членове да подадат заявление за напускане. Започват масови бунтове и митинги против колективизацията.

 

В Северна България Партията  изпраща двамата заместник министри в Министерството на земеделието Иван Тодоров-Горуня (1916-1965) и Стоян Сюлемезов (1910-1980) от Ямбол, бивш началник щаб на VІ-та Въстаническа оперативна зона, за да овладеят бунтовете срещу т.нар. „задължителни държавни доставки“. През лятото на 1950 година двамата отиват в Козлодуй, където 500 души са подали заявления за напускане на ТКЗС. При пристигането си попадат в ръцете на внушителна група демонстранти. Тълпата е разпръсната с оръжие. Почти всички участници са арестувани и съдени. Това е искрата, която подпалва в цялата страна съпротивата  срещу колективизацията. Нараства и насилието с гонения на авторитетни и заможни хора от селата, неправомерни задържания и арести, заплахи срещу децата на набедените за подривни действия, побои и изпращане в лагери. Последва нова вълна селски бунтове. Организират се и многобройни „женски гладни бунтове“. Протестната вълна се разраства и обхваща цялата страна. „Една от най-трагичните страници в историята на България“ нарича принудителната колективизация проф.Клаус Рот от Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиян“. Под това заглавие той пише един забележителен анализ на разрухата, към която БКП със своите решения тласка селското стопанство на България, като го илюстрира с тези две снимки и надпис под тях  „преди колективизацията и след нея“.

 

            През 1951 година в България възниква  Горянското съпротивително движение. То се обявява твърдо „срещу съветизацията на България, колективизацията и комунистическия терор“ и извършва подривни акции цели единадесет години. Историческите данни сочат, че е имало 600 нелегални организации и в тях са членували над 2000 души от различни прослойки на българското общество. Емигриралите след 9 септември 1944 година опозиционери на БКП постепенно се завръщат в България и се включват в нелегалните структури с намерение да свалят диктатурата на комунистическата власт, което се оказва невъзможно. Малцина от горяните оцеляват. По-голямата част загиват в преки сблъсъци с милиционери и армията, те са заловени, осъдени на смърт или убивани без присъда. Семействата им преследвани с десетилетия и изселвани, изпращани в лагери, с конфискувани имоти и пари.

        В Ямбол и ямболско няма сериозни протестни бунтове, но има сериозна подривна дейност, която се свежда основно до палежи на държавни доставки и повод за разправа с неудобните на режима хора, голяма част от които са и членове на БКП. Обяснимо защо архивите свързани с тези протести не са запазени, а унищожени. Съпротивителното горянско движение в България се разраства допълнително през м.април 1951 година, когато започва да предава и известното нелегално радио „Горянин“.То е създадено по проект на ЦРУ като част от тяхна тайна операция на Балканския полуостров. Два доста мощни американски предавателя са  инсталирани в околностите на Атина ,а през 1954 година и трети край Кавала. Радиопредавателите излъчват на различни честоти, а в радиото работят български емигрантски организации, които освен ежедневните осемчасови  радиопредавания на български език издават и вестник „Един завет“. Радиопрограма „Горянин“ започва с марша „Един Завет“ и завършва с „Шуми Марица“.

          През м. май 1951 г. Радио „Горянин“ съобщава новината, че в Сливенския балкан се е оформила от ямболци, сливенци и котленци въстаническа армия и хора от цялата страна тръгват, за да се присъединяват към нея. Това, естествено, стряска властта и партийни функционери започват от къща на къща да проверяват къде се слуша програмата на задграничното радио. Създаден е и специален отдел ХІІ към Държавна сигурност „За борба и ликвидиране на горянското движение“. Отделът залага на изградената агентурна мрежа. Последното предаване на Радио „Горянин“ е на 9 август 1962 г., когато ЦРУ официално закрива проекта.

            През м. май 1952 година Правителството с Министър-председател Вълко Червенков предприема парична реформа. Тя съчетава деноминация на лева 100:1 и конфискация на парични средства. От гражданите са иззети 857 милиона деноминирани лева, определяни  като „сериозен удар върху материалната база на капиталистическите елементи“. „Старите“ банкноти, които не са в банките се анулират. Реформата цели и подкрепа на съветската рубла, като платежно средство в рамките на създадения през 1949 година Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ).Курсът на българския лев е привързан към руската рубла в съотношение 1,70 лв. за 1 рубла. От 1997 година стойността на лева е свързана с тази на германската марка чрез валутния борд при курс 1.9598 лева за 1 марка. Но докато рублата и немската марка в периода ,когато българският лев е привързан към тях, са стабилни валути защитени от  икономически възход и висок БВП, то този път очакваме да бъдем „привързани“ към една изключително  нестабилна валута – еврото, в отсъствие на икономически стабилитет, нисък БВП и пълна зависимост на ЕС от САЩ и долара все още.

            В такава обстановка на 14 декември 1952 година за Председател на ГОНС Ямбол е назначен Димитър Николов Чаушев. Той е роден на 23 януари 1904 год. в с. Дели Енос, Беломорска Тракия. Родителите му са българи преселници  по време на Балканските войни. Най-вероятно през 1913 – 1914 г., когато представите на хората в България за бежанския проблем в българо-турските отношения се изчерпва с прогонването на българите от Източна Тракия и Мала Азия. Според проф.Любомир Милетич и неговата книга „Разорението на тракийските българи“  броят на населението на  Ямболска околия ,за по-малко от два месеца ,нараства от 1940 на 2206 човека. Техните  потомци след 1989 г. започват кампания за компенсации заради отнетите им имоти в Турция ,без да си дават сметка, че мюсюлманските бежанци от България са в пъти повече ,а стойността на изоставените от тях имоти многократно по-висока.

          Новоизбраният кмет на Ямбол е един от най-последователните застъпници на идеята Правителството на Република Турция да изплати компенсации за присвоените имоти на българите бежанци до смъртта си  на 14 август 1994 г. в Ямбол.

Но през 1953 г. негова първостепенна грижа е подготовката за поредните избори за Народно събрание на България на 20 декември с.г., които Отечественият фронт (ОФ) печели с 99 %.Тези цифри днес  вероятно повдигат съмнения за изборни измами, в които демокрацията ни принуди да вярваме , но в същност неоспорим факт е, че изборният ентусиазъм в ония години е изключително висок, гражданите на страната вярват в необходимостта да упражнят изборното си право и носят в себе си надеждата, че ще променят нещо в живота си щом изберат най-достойните за народни представители.  

         1953 година трябва да бъде запомнена и с още едно историческо събитие. Смъртта на Йосеб Бесарионис дзе Джугашвили познатия ни съветски политик и генералисимус Йосиф Висарионович Сталин (1879-1953). Начело на Съветския Съюз след неговата смърт застава Никита Сергеевич Хрушчов (1894-1971)  и поставя началото на  своята политическа битка срещу Сталин и хората от близкото му обкръжение с известния доклад „За култа към личността и неговите последствия“. Решенията взети от ЦК на КПСС в Москва веднага се отразяват и на живота в България. Исторически погледнато определението „култ към личността“ е измислено и въведено от Н.С.Хрушчов и  поколенията гледат на него като на едно особено завладяващо духа явление. То и до днес е жизнено и ни гарантира ниска избирателна активност, корпоративен вот  и управление на държавата ни от лица усвоили до съвършенство неговите възможности. Можем само да предполагаме колко е било трудно на онези почтени хора издигнати на високи постове в местното управление, които трябвало да следват линията на партията. И въпреки страха от репресии са успявали да си свършат работата в полза на хората.  

         През четирите години в които Димитър Чаушев  е председател на ГОНС Ямбол, е построен фермозавод, увеличена е производствената площ на КК „Ягода“ и базата за подготовка и съхранение на зеленчуците, познатата на ямболци като „Атланта“. Там не едно поколение ученици от гимназиите в града изпълняваха своите трудови задължения по време на лятната си ваканция. В Ямбол се появяват нови многофамилни жилищни сгради. Построени са два моста над река Тунджа и са подновени дигите на р.Тунджа  към Втори отдел на града.  Павирани са нови 29 000 кв.м. улици, залесени са нови 65 дка около парк „Боровец“ и се трасира купола му.

         През 1952 г., по времето когато Димитър Чаушев е назначен за Председател на ГОНС-Ямбол, Турция и Гърция са приети в НАТО. На следващата година двете съседни нам държави подписват пакт с Югославия насочен срещу България. На близостта на Алианса  се гледа сериозно и на територията на днешната Ямболска област започва изграждането на модерна отбранителна линия за защита от настъпление откъм южната ни граница. Военният гарнизон в Ямбол се увеличава.

           ЦК на БКП предприема редица действия за овладяване на проблемите в страната като намаляване на данъците в селското стопанство и преработката на селскостопански продукти, повишаване на изкупните им цени, но въпреки тези мерки жителите на селата масово мигрират към градовете и жителите в Ямбол нарастват значително. Кризата от работна ръка в селското стопанство, жилищните и социалните проблеми пред които са изправени в града се определят като основната причина за ниската раждаемост по това време. ЦК на БКП отчита, че местните органи на самоуправление играят незначителна роля в обществения живот. Лишени от самостоятелност много скоро те стават тежко бреме за държавния  бюджет. Въпреки всички тези проблеми Димитър Чаушев успява да се справи като Председател на ГОНС Ямбол и оставя в наследство един добре уреден град и жители със значителни социални придобивки.

            По време на неговото управление ОФ за последен път е единствената политическа коалиция, която участва в изборите. Съгласно съществуващият тогава Изборен Кодекс, всички кандидатски листи по окръзи трябва да бъдат одобрени от нея. Избирателите имат възможност да гласуват само „за“ или „против“ посочените от ОФ кандидати. Изборите са спечелени от ОФ с 99,5 %. Едва 0,1 % са гласували против.

             Първите години след 9 септември 1944 г. носят на България много надежди. Това са години на революционна социална промяна, години на кипеж, заредени с ентусиазъм. За гласоподавателите някои от тях се оказват изпълнени с наивитет и неоправдана вяра, някои донасят разочарование, но е имало и такива ,които са отговорили на назряла обществена необходимост. Във времето на купонната система и на недостига на хляба, дори и на пироните, България се ориентира към индустриализация, към модернизация на селското стопанство, на образованието и здравеопазването. Въпреки грешките ,въпреки наложения грубо култ към личността на партийните ръководители от онова време ,въпреки недоволството на хората от налаганите им ограничения и  хегемонията на БКП, трябва да признаем, че има и резултати. Населението нараства бързо до 9 милиона, демографският срив е овладян, увеличава се броят на училищата и детските градини, средното образование става задължително, а висшето безплатно, университетите бълват хиляди лекари, икономисти, агрономи, инженери, учители, тяхното и на всеки жител на страната право на труд и заплащане е гарантирано от Конституцията и всичко – от градската баня, до милицията, която охранява реда и сигурността – е  „народно“. Дори и властта. Една  красива бутафория, с която се борим и до днес.