Ямболски истории: По делата им ще ги познаете

Мария Качулева

 

АНТОН ЛЕКОВ, КМЕТЪТ,КОЙТО ИСКАШЕ ДА СПРЕ КОРУПЦИЯТА В ЯМБОЛ

             След убийството на Стоян Митев на 9-ти септември 1944 г. за кмет е назначен Антон Николов Леков, роден в Ямбол на 1 юни 1895 г. Получава средно образование в Ямболската мъжка гимназия и записва право в СУ „Климент Охридски“. Завършва успешно през 1922  и още същата година, на 1 септември, открива адвокатска кантора в нашия град.

            Когато поема кметския пост двадесет и две години по-късно вече е утвърден професионалист с огромен опит и човек с голям авторитет сред съгражданите си. Всички те очакват от него да бъде справедлив и почтен. И той наистина се оказва такъв човек. Няма размаха в работата си като Стоян Митев, когото наследява , но  за десетте месеца, в които е кмет на града успява да реши много належащи и непредвидени  за ямболци проблеми.

           ХХV-ото ОНС на Царство България преустановява работата си на  23 август 1944 г. и властта се поема от Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев (1882-1969).В противоречие с Търновската конституция с декрет то е разпуснато. На 5 септември 1944 г., когато Червената армия се готви да премине през река Дунав, СССР (бивш) формално обявява война на България. На следващия ден в страната започва серия от политически стачни действия насочени срещу правителството на Константин Муравиев (1893-1965) и то управлява страната едва седем дни. В опит да задържи властта, на  7 септември кабинетът Муравиев взема решение да бъдат възстановени  правата на политическите партии в България. В 11 ч. на следващия ден, 8 септември, Трети укрански фронт и моряците от Черноморския флот на СССР (бивш) навлизат в страната, посрещани с музика, хляб и сол от населението. Осмеляват се да се завърнат и някои от партизаните.

           В условията на започнала съветска окупация Отечественият фронт овладява властта чрез държавен преврат и обявява на 9 септември сутринта новото правителство на България с Министър-председател Кимон Георгиев. Това е третият пореден преврат, който той организира в България след този на 9 юни 1923 г. и последвалият го  на 19 май 1934 г. С окръжно разпорежда всички действащи до този момент кметове да бъдат арестувани и назначава новите представители на отечественофронтовското правителство по места.

           Такава е обстановката в страната. А в Ямбол на 8 септември вечерта Антон Леков е уведомен, че е назначен за кмет на града и трябва да организира посрещането на Червената армия на 10 септември. В същата нощ вика Панайот Бамбалдоков ,председател на околийския комитет на БКП в града и дядо ми Благовест Качулев. След набързо даденото обяснение защо е нарушил съня им направо наредил на дядо ми да предостави озвучителната система „Телефункен“ на собственото си кино,за да  озвучи площада за предстоящия митинг. Предвиждало се да бъде използван балкона на една от общинските сгради на площада. На нейно място сега е построена сградата, която наричаме Проектанска. Дядо ми успял все пак да обясни, че мощността на озвучителната уредба на киното не е толкова голяма и без да се поставят допълнителни високоговорители свързани с нея особен ефект нямало да бъде постигнат. В следващия час от нощта са събудени от градските стражари всички собственици на магазини, в които се продават електроматериали, иззети са  намерените високоговорители и необходимия свързващ кабел,дядо ми събужда синовете си и след като тримата с помоща на войници пренасят техниката си, започват изграждането на озвучителната система. Около полунощ на 9-те септември всичко необходимо за озвучаването на митинга на следващия ден е готово,пробите са направени, микрофоните поставени, кабелите опънати по дърветата, а сбирщината  вискоговорители свързана към пулта. На 10 септември в Ямбол влизат първите части на Чрвената армия. Митингът започва и приключва успешно озвучен.

Къщата на Хаджигеоргиеви,известна като „Червената къща“           
По това време там се помещават ръководствата на БКП и ОФ    

Веднага след това кметът Леков вика дядо ми, баща ми и чичо ми, за да им възложи следващата задача. Този път да радиофицират града, за да имат възможност ямболци да слушат местните новини за успехите на новата народна власт. Поставил им срок от 24 часа. Не пожелал изобщо да изслуша аргументите им защо това е невъзможна за изпълнение задача. След намесата на Панайот Бамбалдоков склонил да им даде по-дълъг срок и да им осигури необходимите материали и помощници. В следващите дни  баща ми и чичо ми, подпомагани от една рота войници, успяват да радиофицират централна градска част и да оборудват студио. Ражда се Ямболският градски радиовъзел,наричан още „радиоточката“, който остава за ямболци основен източник на местни новини в следващите 50 години. Първият говорител в него била Венета Дачева, впоследствие директор на Музея.

          Още в първите дни след Деветосептемврийския преврат на Кимон Георгиев през 1944 г., Антон Леков сформира група начело със Стоян Костов Павлов (Станимир), която да събере тленните останки на загиналите в периода 1923-1944 г. ямболци, за да бъдат погребани подобаващо. Издирени са 26 убити антифашисти и участници във Втората световна война от Ямбол и ямболско, за да бъдат погребани в общ гроб зад сградата на читалище „Съгласие“ на 15 октомври 1944 г. На мястото, което по-късно ще бъде наречено „Братската могила“, са поставени черни дървени пирамиди с имената им. А кметът Леков възлага на арх. Димитър Бояджиев (1925 – ?) да проектира подходящ надгробен паметник. Изработен е и надпис с имената на погребаните, хронологично по датата на раждане. След промените през 1989 г. Общинската администрация в Ямбол постави нова плоча с добавени още имена.  

 

Къщата на д-р Иван Бояджиев,която тогава временно е сграда  
на Общината.След събарянето й на нейно място е построена сградата на днешната община
 

Като кмет на Ямбол Антон Леков взема остри мерки, за съжаление не до там резултатни, за пресичане на корупцията сред служителите в общината и милицията. Успява за кратко да се справи със злоупотребите при разпределението на нарядите за изхранване на населението на общината. Продължава с благоустрояването на града, подобрява шосейната и уличната мрежа и е първият кмет, който се захваща да разшири пътя за Сливен през „Дебелата курия“. В този случай обаче взема едно недалновидно решение. За да  модернизира шосето между двата града нарежда изсичането на многовековни дървета и излага района на засушаване, което не е компенсирано и до днес. Възлага проектирането и започва изграждането на отклонението към Сточна гара Ямбол, което и до днес служи на общината без да се налага неговото изменение и разширение. Укрепва брега на река Тунджа до Тъкачната фабрика, за да спре ерозията.

          Значително място в неговите приоритети заемат и проблемите на образованието в града. Институтът за детски учителки получава отделна сграда, наемат се и се реконструират помещения за детски градини. Разширява училищата база във Втори отдел на града.

           На 5 юли 1945 г. подава оставка поради влошено здравословно състояние и след лечение се връща към адвокатската си професия.

           Въпреки строгият си характер, завишените изисквания към подчинените си и постоянните спорове със спекулантите и черноборсаджиите , навъдили се по това време в цялата страна, Антон Леков успява да запази дори и тяхното  уважение, което му засвидетелстват до смъртта му на 7 октомври 1968 г. Баща ми казваше за него, че е от хората, които умеят да уважават дори и враговете си и никога не пристъпва дадената дума.        

     

Снимка на арх. Димитър Бояджиев на 9 г.
фотограф Петър Орлов