Ямболските общинари искат да съборят Безистена

През 40-те години на XX век съветниците за малко не сриват със земята емблематичната сграда

Христина Женкова – Регионален исторически музей

В своето над пет вековно съществуване ямболският безистен преминава през периоди на възходи и падение, забрава и възраждане. Въпреки превратностите на времето сградата успява да устои и днес е един от символите на Ямбол.
През вековете на своето съществуване Безистена изпълнява различни функции – от покрит пазар за стоки и търговия през военен и продоволствен склад до модерни градски хали, а днес – културно-информационен център. В годините сградата е възхвалявана като „…безистен , оживен и украсен, какъвто в никоя друга страна няма…” но и като „…най- голямата и непотребна сграда в Ямбол” / около 1921г./
Малко известен факт от историята на Безистена е, че на два пъти сградата е застрашена от събаряне.

Първият е след войните, когато сградата до такава степен е занемарена, че покрива и се покрива с трева и дървета.Това смущава не само жителите на града, но и общинската управа. Само енергичната намеса на кмета Стоян Митев спасява сградата от позорно разрушаване. Нещо, което вече се е случило с друга култова постройка в Ямбол- Часовниковата кула. Кмета Митев успява да убеди общинските съветници, че Безистена трябва да започне да се реконструира и превърне в модерни градски хали. Тази идея започва да се реализира от август 1924г. и на 12 юли 1926г. отварят врати Ямболските хали, ”… с 20 магазина за месо, птици, риба, плодове и зеленчуци, разпределени в централното помещение”.
В началото на 40-те години на ХХв. сградата на Безистена отново е изправена пред сериозната заплаха да бъде съборена. По това време ямболските общинари са обзети от мегаломанската идея да направят един просторен площад,” който да отвори поглед към сградата на пощата и ямболското читалище”. Все по това време още се търси място на паметника на загиналите във войните ямболци и някои общинари са склони да го изтепосат на мястото но старината.
Полемиката около необходимостта от Безистена като старинна и значима за града ни сграда е доста пламенна и заема няколко броя от в. „Тракиец” за периода март – юли 1940г.
Видни ямболски общественици, между които Щилиян Виранов и Аспарух Бирников, пламенно защитават правото на съществуването на сградата в центъра на градското ядро. Ето една кратка препратка към полемиката: „… За жалост чета в един от вестниците, че жаден за реформи общинския съвет готви и на този стар паметник края на съществуването му. Жалка участ на единствения вековен свидетел на градските неволи и радости. Като че не е възможно разширението на градския площад на север или на изток от тоя сграда, за да се отвори пощата и читалището. Пощадете единствената старина, която и сега изпълнява завидна служба…” / Щилиян Виранов, в. Тракиец, бр. 721, 10.03 1940г./
Явно будното гражданско мнение доста се е активизирало, за да се уведомят и държавните власти, които се грижат за народните старини в лицето на проф. Иван Велков, директор на Народния археологически музей. Той със сантимент към Ямбол взема присърце съдбата на Безистена и успява да направи възможното през м. юли 1940г. сградата да бъде обявена за народна старина./ДВ, бр. 154, 11.юли 1940г./
Така сградата на Безистена е опазена от разрушаване и в следващите десетилетия и до днес да изпълнява своите функции.
Както казва Аспарух Бирников „ …старините говорят. Блажен е оня, който разбира техния говор….”